4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
гр. София, 29.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 1393 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, срещу определение № 354 от 22.04.2019г. по в.ч.гр.д. № 215 / 2019г. от Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено определение от 08.02.2019г. на съдия по вписванията при Районен съд – [населено място], с което е отказано вписване на втори по ред особен залог на търговското предприятие на „Елит Петрол” АД, в което се включват недвижимите имоти, за които е поискано вписване по молба с вх.№ 40/08.02.2019г., подадена от „КТБ” АД /н/, [населено място].
Жалбоподателят атакува постановеното от окръжния съд определение, като неправилно и иска неговата отмяна. Излага доводи, че производството по делото е образувано по частна жалба на синдика на „КТБ” АД /н/ срещу отказ за вписване в имотния регистър на вече вписания по пар. 5, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обнародван в ДВ бр.22 от 13.03.2018г., в ТРРЮЛНЦ особен залог на търговско предприятие на „Елит Петрол” АД, в което са включени недвижими имоти. Не споделя изводите на съда, че посоченият в пар. 5, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗБН 6-месечен срок за подновяване на обезпеченията не е бил спазен; не са изпълнение изискванията на чл.22а, ал.1, предложение последно от ПВ, защото не бил представен договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие от 30.07.2013г.; не е спазено изискването на чл.22а, ал.4 ПВ във вр. чл.18 ПВп, защото била представена само една молба за подновяване, а следвало молителят да представи две, както и относно приложението на чл.264, ал.1 ДОПК и чл.8, ал.2 ПВ.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството, в което е постановен обжалваният отказ, е започнало по молба на „Корпоративна търговска банка ”АД /н/, [населено място], с която е поискано на основание чл. 21, ал.3 ЗОЗ и чл.22а от ПВ да бъде извършено вторично вписване/ отбелязване в имотния регистър на вписан по пар. 5, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./ в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на „Елит Петрол” АД, в чиито активи се включва недвижим имот- бензиностанция, находяща се в [населено място], чрез подреждане в книгата на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър.
Съдът е установил, че към заявлението са приложени в оригинал две удостоверения за вписани по партидата на „Елит Петрол” АД в ТР обстоятелства, заверено копие на договор за особен залог от 30.07.2013г., ведно с приложение, документ за платена държавна такса и извадка от партидата на залогодателя в ТР.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е приел, че възможността за подновяване на вписването по реда на пар.5, ал.3 от ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./. е обвързана със срок – 6-месеца от влизането в сила на този закон. Достигнал е до извода, че при липса на специална уредба, този срок касае вписването във всички регистри и при вписване на особен залог на търговско предприятие в 6 – месечния срок следва да се извършат и вписването в регистрите по чл. 21, ал.3 от ЗОЗ, а в настоящият случай искането е постъпило на 08.02.2019г. след изтичане на 6- месечния срок.
Същевременно съдът е счел, че дори да се приеме, че срокът е спазен, не са налице условията по ПВ за вписване /първоначално или подновяване/ в имотния регистър на особения залог на търговското предприятие .
Решаващият състав е посочил, че от една страна, не са налице условията на чл.22а, ал.4, във връзка с чл.18 ПВ за подновяване на вписване на договора за особен залог, тъй като по делото липсват данни за наличие на вписване на договора за особен залог в Службата по вписванията и съответно не би могло да се извърши подновяване на последното. Решаващият състав се е позовал и на нарушение на чл.22а, ал.4, във връзка с чл.18 ПВ, тъй като в депозираната пред съдията по вписванията молба не се съдържат данни за първоначално вписване на договора за особен залог в имотния регистър.
Съдът е заключил, че дори и да се приеме, че съдията по вписванията е бил сезиран по реда на чл. 22а, ал. 1 от ПВ с искане за първоначално вписване в имотния регистър на удостоверението за вписване на особен залог в търговския регистър, то изводът за неоснователност на жалбата остава непроменен. Изложени са съображения, че по силата на чл.22а ПВ в нотариалните книги се извършва не вписване на обстоятелства, а вписване на актове относно залог на търговското предприятие чрез подреждането в книгата по чл.33, б.“д“ ПВ на удостоверенията за вписване на залога в търговския регистър. Посочено е, че в случая удостоверението за вписване на залога в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, поради което на основание чл. 22а, ал.1 и ал.4 вр. чл. 8, ал.2 от ПВ, за да се извърши вписването, следва да се представи оригинал и официално заверен препис от договора за особен залог или два нотариално заверени преписа от същия, което не е направено. Също така, съдът е намерил, че първоначално вписване в имотния регистър не би могло да се извърши и поради липсата на представени доказателства пред съдията по вписванията за изпълнение на изискванията по чл.264 ДОПК.
Въззивният състав е посочил, че разпоредбата на пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./ не регламентира специален ред за извършване на вписване в имотния регистър, поради което е приел, че вписванията стават в производството, уредено в ПВ. След като е констатирал, че последният не предвижда правила за възстановяване на особен залог, е заключил, че при постъпило искане съдията по вписванията може да извърши първоначално вписване в имотния регистър или подновяване на такова, като във всяка една от двете хипотези, е задължен да извърши проверката по чл. 32а, ал.1 ПВ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са от значение за изхода на спора: „1/ Кое е релевантното действие, обуславящо спазването на установения от пар. 5, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/13.06.2018г./ 6-месечен срок, когато на основание посочената разпоредба, молителят е поискал подновяване на особен залог на търговско предприятие?; Следва ли този срок да обхване вписване във всички регистри по чл.21, ал.2 и ал.3 ЗОЗ, с оглед на противопоставимостта на залога на трети лица или срокът се счита спазен със заявяване на обстоятелството в ТРРЮЛНЦ?; 2/ Какъв е вида на вписването на обстоятелства с правно основание пар.5 ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/13.03.2018г./, както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметния обхват на проверката, извършена от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание пар. 5, ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/13.03.2018г./, във вр. чл.22а ПВ?; В този случай приложими ли са чл.8 и чл.9 ПВ, както и чл.264 ДОПК, които установяват изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотен регистър по чл.22а ПВ?; 3/ Следва ли на основание чл.18 ПВ, във вр. чл.22а, ал.4 ПВ, молителят освен посоченото в чл.22а, ал.1 ПВ удостоверение за вписване на залога в Търговския регистър (ТРРЮЛНЦ), да представи и два броя от молбата за извършване на исканото вписване или установеното от законодателя изискване в чл.22а, ал.4 ПВ, към който намира приложение чл.18 ПВ, когато се иска вписване по реда и при условията на чл.22а ПВ, се отнася само и единствено до броя на представените от заявителя удостоверения за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ?; 4/ Следва ли на основание чл.22а ПВ, когато в удостоверението за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ не се съдържа описание на заложеното имущество, за което се иска вписване, молителят да представи договора за особен залог, заверен от служител от ТРРЮЛНЦ, или е достатъчно на съдията по вписванията да бъде представено копие от вписвания в ТРРЮЛНЦ договор за учредяване на особен залог?”. Касаторът се позовава на наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като цитира: Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, определение № 333/07.07.2017г. по ч.т.д.№ 668/2017г. на І т.о. на ВКС и определение № 250/03.04.2012г. по ч.гр.д.№ 99/2012г. на ІІ т.о. на ВКС.
Настоящият състав констатира, че по отправено от Окръжен съд – Видин на 17.10.2018г. преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, със страни по главното производство „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ и „Елит Петрол“ АД, е образувано дело С– 647/18 на СЕС по въпросите, дали пар. 5 ПЗР към ЗИД на ЗБН, който с обратна сила преурежда правните последици от вписванията на обезпечения в публичните регистри в полза на „КТБ“АД /н/, противоречи на общностното право и на ценността „правова държава“, закрепена в чл. 2 ДЕС и принципите, на които се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права и равенство пред закона, и може ли държава членка да преурежда обществените отношения в полза на конкретно посочен кредитор с обратна сила. Тези въпроси са от значение за настоящето производство, с предмет вписване във вторичен регистър /имотния регистър/, обусловено от извършено вписване в първичния регистър /търговския регистър/ по реда на пар.5 ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/13.03.2018г./ на особен залог на търговско предприятие, след заличаването му, поради което по арг. на чл.631 ГПК, производството по делото следва да бъде спряно до приключване на процедурата по чл.267 ДФЕС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
СПИРА производството по ч. т. д. № 1393/2019 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. до приключване на производството по дело С – 647/18 на СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.