О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№51
София, 06.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2976/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
С решение № 140 от 19.04.2019 г. по гр. д. № 804/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено решение № 679 от 18.10.2018 г. по гр. д. № 435/2018 г. на Пещерския районен съд, с което на основание чл.108 ЗС е признато за установено по отношение на А. В. Д., че С. С. Н. е собственик на избено помещение № *, с площ от * кв. м., съставляващо обект с идентификатор *****, находящ се в сграда № * в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], като ответникът е осъден да му предаде владението върху гореописания имот.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК от адвокат Стилияна Маркова като пълномощник на ответника А. В. Д., в която са изложени съображения относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, изр.3 ГПК.
Ответникът по касация е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от ищеца срещу ответника иск за ревандикация на процесния имот. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е закупил с договор от 10.07.2012 г., сключен с нотариален акт № *, самостоятелен обект в сграда, съставляващ апартамент Г и Д, находящ се на трети етаж, със застроена площ * кв. м., в изградена в груб вид масивна жилищна сграда, състояща се от партер, три редовни жилищни етажа и мансарда, заедно с находящото се в същата жилищна сграда избено помещение № *, с площ * кв. м., при описани съседи: склад, избено помещение № *, заведение, гараж № * и коридор. Посочено е, че описанието на имота е съгласно нотариален акт № *, т.*, н. д. № */* г., с който са се легитимирали продавачите И. и К. Т.. Цитираният нотариален акт не е представен по делото.
Ответникът е въвел твърдение, че се легитимира като собственик на търговски обект в същата жилищна сграда на основание наследствено правоприемство от В. В. Д., който е придобил правото на собственост по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */*** г. Търговският обект е с площ * кв. м. и при съседи: гараж № * и офис № *. Горното описание е направено според приложена скица – разпределение на приземния етаж на сградата.
В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена само въз основа на схемите на самостоятелните обекти в сградата към кадастралната карта. Посочено е, че съгласно тези схеми избеното помещение е част от магазина –„чупката за гладене“, с площ от * кв. м., която се ползва от магазина. Горните изводи са възпроизведени и в заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, назначена във въззивното производство.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че по действащата кадастрална карта процесното избено помещение е с идентификатор ***** и е записано на ищеца, както и че понастоящем се владее от ответника като собственик на магазин с идентификатор *****. За неоснователни са счетени оплакванията на ответника – жалбоподател, че експертът неправилно е изпълнил задачата си, като е изследвал само схемите към кадастралната карта, без да провери одобрените архитектурни проекти и да извърши оглед. Изложени са съображения, че от допълнителната експертиза е установено, че площта на магазина е * кв. м., без помещението в чупката, с площ * кв. м., което съгласно схемите към кадастралната карта представлява част от избеното помещение. Обоснован е извод, че ответникът владее магазин с описаната площ, заедно с помещение, съставляващо част от избеното помещение на ищеца.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбата на касатора са поставени следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, уточнени от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, с които е обосновано приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК:
1. може ли въззивният съд да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл.202 ГПК. Сочи се противоречие с решение № 267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 91/27.08.2015 г. по гр. д. № 312/2015 г. на ВКС, второ г. о.
2. когато за установяване на идентичност на имоти са необходими специални знания и е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, необходимо ли е експертът да вземе предвид документите за собственост на страните и строителните книжа, а не само да се запознае с данните в кадастралната карта. Поддържа се противоречие с решение № 303/14.01.2014 г. по гр. д. № 5179/2013 г. на ВКС, първо г. о.
3. може ли да се обоснове извод за идентичност на два обекта само въз основа на белезите площ и местонахождение, без да се изследват техните граници и предназначение. Твърди се противоречие с решение № 672/07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, първо г. о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност, обоснована с възприемане заключението на техническата експертиза, без същото да бъде преценено по надлежния ред.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по всички поставени в изложението въпроси. Същите са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на делото.
В обобщение, касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за преценка съответствието на обжалваното решение с установената трайна съдебна практика, включително и с представената от касатора.
Жалбоподателят дължи внасяне на държавна такса в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 140 от 19.04.2019 г., постановено по гр. д. № 804/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ и представи в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.