7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
[населено място], 22.11.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 656/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на всяка от страните – „ЗАД АСЕТ Иншуърънс „АД и „ Джи Ем Екс” ЕООД – против решение № 3018 /20.12.2018 г. по гр.д.№ 5229/2018 г. на Софийски апелативен съд, както следва :
„ЗАД АСЕТ Иншуърънс „ АД обжалва въззивното решение изцяло, както в частта му, с която е отменено решение от 02.05.2018 г. по т.д.№ 2237/2017 г. на Софийски градски съд , за частично отхвърляне на предявения от „Джи Ем Екс „ЕООД иск, за разликата между присъдените 6 360 лева – застрахователно обезщетение за тотална щета на товарен автомобил Фиат Дукато, с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по договор за застраховка „Каско на МКС„ , обективиран в застрахователна полица № 1011610001422, в резултат на настъпило на 28.04.2017 г. застрахователно събитие – до размера от 21 200 лева, както и за частично отхвърляне на иска за сумата от 1000 лева – обезщетение за направените разходи по репатриране на катастрофиралия автомобил, като вместо това исковете са уважени, вкл. обжалва въззивното решение в частта му, с която потвърждава първоинстанционното – за присъждане на застрахователно обезщетение от 6 360 лева. Оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно е приложената разпоредбата на чл.211 КЗ / отм./, предвид настъпване на застрахователното събитие на 28.04.2017 г. , след влизане в сила на КЗ / обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015 г. / – 01.01.2016 г.. Твърди, че поначало неправилно е обсъждана отговорността на застрахователя съобразно нормата на чл.211 КЗ / отм./ , тъй като се касае за проявена груба небрежност от водача на пострадалото МПС, предпоставила щетата, която груба небрежност при извършване действия със застрахованото имущество е уговорена в Общите условия – т.6.2 – като изключен риск. Жалбоподателят твърди непроизнасяне на въззивния съд по изложените във въззивната му жалба доводи , за наличие на груба небрежност на водача на МПС, като основание за изключване на отговорността му , поради изключен риск. Незаконосъобразен и нелогичен намира страната извода на съда, че поведението на водача на пострадалото МПС – служител на застрахованото дружество, при изложени мотиви за установяването му, като виновно за настъпване на ПТП, е неотносимо към изпълнение на задълженията на застрахованото лице, по смисъла на чл.211 КЗ / отм. / във връзка с чл.51 и чл.52 от ОУ на застраховката.
Ищецът – „Джи Ем Екс „ЕООД – обжалва въззивното решение, в частта ,в която е потвърдено първоинстанционното решение, за отхвърляне на иска по чл.386 КЗ, за разликата между присъдените 21 200 лева до претендираните 28 000 лева. Изложените доводи във връзка с преценка на основанието на иска са неотносими, тъй като същият е уважен по основание и частично отхвърлен, единствено с оглед размера на подлежащото на изплащане обезщетение. Във връзка с последното е наведен единствено доводът, че неправилно съдът е определил обезщетението по остатъчна, вместо по възстановителна стойност на автомобила.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
„Джи Ем Екс„ ЕООД претендира застрахователно обезщетение , по застраховка „ Каско на МПС„ за причинена на собствен на дружеството товарен автомобил – обект на застраховката – тотална щета, в резултат на ПТП от 28.04.2017 г. . Оспорва основанието за отказ на застрахователя – изключен риск, на основание груба небрежност на водача на МПС, предпоставила настъпването на ПТП – заспиване по време на управление на автомобила. Ищецът оспорва квалифицирането на поведението на водача на МПС, като „груба небрежност„ . Оспорва водачът на МПС да е бил в неизпълнение на предвидено в договора, Общите условия по застраховката или закона / Закон за движение по пътищата / задължение, с което да е способствал за настъпване на вредата. Исковата молба съдържа позоваване на трудово правоотношение между водача на пострадалото МПС и застрахованото дружество.
Ответникът – застраховател е оспорвал исковете, поддържайки алтернативно две основания за това : 1/ наличие на изключен риск ,по смисъла на т.6.2 от приложимите към застраховката Общи условия, според която разпоредба застраховката не покрива щети , причинени от или вследствие на груба небрежност на застрахования , вкл. на негов служител, трето ползващо МПС лице , водача на МПС …, които лица са били упълномощени да ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности и от чиито действия е предизвикано застрахователното събитие; 2/ неизпълнение на задължения на застрахования, чрез управлявалия МПС негов служител, визирани в т.51 и т.52 от Общите условия , отново обосновавайки форма на вината „ груба небрежност„, за което неизпълнение застрахователят има правото да откаже или намали застрахователното обезщетение, съгласно т.58 от ОУ. Правилната техническа експлоатация на МПС, според застрахователя, предпоставя осъществяване на постоянен контрол върху МПС по време на движението му, докато шофирането в състояние на преумора само по себе си изключва осъществяването на пълноценен такъв. По този начин,споредв застрахователя, се опровергава случайния характер на събитието – като непредвидимо и непредотвратимо по волята на водача на МПС. Оспорен е и размера на търсеното обезщетение , с позоваване на т.79 от Общите условия, според която при тотална щета , какъвто е настоящия случай, обезщетението се определя като от действителната стойност на автомобила към датата на събитието се приспадне стойността на запазените му части, възли и агрегати .
Въззивният съд частично е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, съответно потвърдил частичното му уважаване, присъждайки застрахователно обезщетение , в размер до общата сума от 21 200 лева , както и 1000 лева – обезщетение за разходи по репатриране на катастрофиралия автомобил. За разликата до претендираните 28 000 лева първият иск е отхвърлен , като недоказан по размер. Въззивният съд е приел за безспорно доказана причина за настъпването на ПТП заспиването на водача на катастрофиралия камион. Приел е ,че същият е виновен за настъпването на ПТП, тъй като е шофирал в разрив с нормативно допустимата продължителност за шофиране без почивка / Наредба № 3/2009 г. за норми на шофиране в светлата част на деня /. Позовавайки се на чл.211 т.2 КЗ / отм./ във връзка с т.51 и т.52 от Общите условия , съдът е приел, че в процеса е установено по несъмнен начин, че повредите върху застрахованото МПС са настъпили в резултат на действията на водача на автомобила, в качеството на трето за застрахователното правоотношение лице, а не в причинна връзка с неизпълнение задължения на застрахованото дружество по застрахователния договор . Според съда, действията на водача на МПС, довели до ПТП, не могат да обосноват извод за поведение на застрахования, съставляващо неизпълнение на задължение за предпазване на застрахованото имущество от вреди , предвид настъпването им по време на експлоатацията му по предназначение – за превоз на стоки. Отделно е мотивирано фактическо несъответствие между съдържанието на процесния фактически състав и част от визираните в т.51 и т.52 от ОУ хипотези – „ неизпълнение указания на компетентни органи, относно отстраняване източниците на опасност от причиняване на вреди „, „ техническа негодност„, „ вреди от неправилна експлоатация на автомобила„ . Въззивният съд счита, че предвид виновното си поведение водачът на МПС носи наказателна или гражданска отговорност за вреди, но не и отговорност за неизпълнение на задължение по застрахователния договор, по смисъла на чл.211 т.2 КЗ /отм./, респ. че предпоставките за освобождаването на застрахователя от отговорност, съобразно същата разпоредба не са налице. Няма произнасяне по довода за „ груба небрежност „, в изпълнение на възложени от застрахования на негов служител действия – управление на автомобила – като причина за настъпването на ПТП , в качеството на „ изключен риск „ по т.6.2 от ОУ . Застрахователното обезщетение е съобразено с клаузата на т.79 от ОУ и с допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза.
В касационната жалба на ищеца са формулирани следните въпроси : 1/ При противоречие между събраните в хода на производството доказателства , относно размера на предявения иск, следва ли съдът да фаворизира само едното от събраните в хода на съдебното дирене доказателства или следва да анализира всички доказателства и да обоснове предпочитанията си към едно или друго от тях ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 2/ При преценка от страна на съда за дължимо справедливо застрахователно обезщетение, при пълна щета на автомобил по застраховка „Каско„, принципът на остатъчната или принципа на възстановителната стойност следва да се прилага ? – обосноваван в аналогична хипотеза.
Първият въпрос е предпоставен от наличието на две заключения за действителната стойност на автомобила, към датата на ПТП и доколкото въззивният съд е кредитирал допълнителното заключение , възприемащо по-ниска действителна стойност – 24 500 лева. В касационната жалба на страната,обаче, не е наведен довод за неправилно определена действителна стойност на пострадалото МПС, към датата на увреждането, от която е допълнително приспадната стойността на запазени части, възли и агрегати, съгласно т.79 от ОУ, а принципа на обезщетяване – по остатъчна или възстановителна стойност – предмет на втория формулиран въпрос. В касационната жалба е заявена и хипотетичната възможност всяка от експертизите да е определила неправилно действителната стойност на автомобила , към датата на ПТП, но такъв довод, освен че е неаргументиран и посочен хипотетично, изключва приложимостта на което и да е от двете заключения, респ. предпоставя интерес на страната от ангажиране на нова експертиза, какъвто довод , респ. доказателствено искане въззивната жалба не съдържа. В този смисъл, формулираният първи въпрос не кореспондира с относим , към отговор на същия, касационен довод за неправилност на въззивното решение , на основанията по чл.281 т.3 ГПК.Извън хипотезите на нищожно и недопустимо решение, касационната инстанция се произнася само по въведените касационни доводи за неправилност. Дори да би кореспондирал на надлежен касационен довод, въпросът не би могъл да се обоснове с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като визира процесуално нарушение на съда – несъобразяване с всички доказателства по делото и ненадлежно мотивиране на съдебния акт – чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК – по приложението на които разпоредби има обилна и непротиворечива съдебна практика по чл.290 ГПК, изключваща хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Вторият въпрос би бил релевантен, ако страните не биха били обвързани от изрична договорна клауза – т.79 от ОУ , определяща начина на обезщетяване, съобразен и от въззивния съд – по действителна стойност на автомобила към датата на ПТП, с приспадане стойността на запазените части , възли и агрегати. По начало КЗ борави с понятията „действителна” / чл.203 ал.2 КЗ / и „ възстановителна „ / чл.203 ал.3 КЗ / стойност, като при неуговорено обезщетяване по друг начин, се приема за приложима действителната стойност на повреденото имущество към датата на застрахователното събитие / чл.203 ал.4 КЗ отм./ . Наличието на непротиворечива съдебна практика по приложението на чл.203 КЗ / в предходния смисъл реш. № 115 по т.д.№ 627 / 2008 г. на ІІ т.о. на ВКС / изключва приложимостта на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В касационната жалба на ответника са формулирани следните въпроси: 1/ Поведението на служител на застрахованото юридическо лице, на когото е възложена работа, в изпълнение на която е увредил застраховано имущество на възложителя, може ли да обоснове неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования възложител ? ; 2/ Поведението на това лице може ли да обоснове отказ за изплащане на застрахователно обезщетение или неговото намаляване, когато това е предвидено в ОУ на застраховката, като изключен риск или като неизпълнение на договорно задължение ? – въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с реш.№ 86 по т.д.№ 2230/2013 г., реш.№ 79 по т.д.№ 802/2011 г. и реш.№ 184 по т.д.№ 3092/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС. Видно от посочените решения, при преценка отговорността на застрахователя, с оглед наличието на основания за нейното изключване или намаляване, съдът винаги държи сметка за поведението на конкретно лице, съобразно връзката му с притежателя на застрахованото имущество . Идентични въпроси са зададени и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се и основание по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение – по съображения, че съдът неправилно е прилагал, при разрешаването на спора, разпоредби на КЗ /отм./ , вместо разпоредбите на КЗ , в сила от 01.01.2016 г., предвид датата на застрахователното събитие – 28.04.2017 година.
Формулираните въпроси удовлетворяват общия селективен критерий по чл.280 ГПК. Видно от решаващите мотиви на въззивния съд, виновното поведение на водача на застрахованото МПС, в причинна връзка с което е настъпилото увреждане, е прието за неотносимо към преценката за неизпълнение на задължения по застрахователния договор / Общите условия приложими към същия / от застрахованото дружество, което неизпълнение застрахователят предявява като основание за изключване или намаляване на отговорността му. Без да коментира връзката му с притежателя на застрахованото имущество, макар да не е възниквал спор, че се касае за трудово правоотношение помежду им, съдът е квалифицирал същото като „трето лице„, доколкото е такова спрямо страните по застрахователното правоотношение, респ.- поведението му, като основание за ангажиране на наказателна или гражданска отговорност, но неотносимо към изпълнение задълженията на застрахованото юридическо лице. Действително мотивите навеждат и на съображение, относимо към съдържанието на самото задължение, на неизпълнение на което се позовава застрахователят, в смисъл, че същото предполага действия или бездействия извън процеса на използване на застрахованото имущество по предназначение. Фрагментарността на подобен извод, неизводим от последователността в разсъжденията на съда, обаче, не дава основание да се приеме, че именно това е бил решаващият довод, след като не се коментира съдържанието на спорното задължение. Обоснован се явява и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, което изключва възможността за такъв по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Цитираните решения, в каузалната си част, обосновават неизпълнение задължения на застрахован правен субект – юридическо лице, чрез действия и бездействия на физически лица, на които е поверено застрахованото имущество.
Несъстоятелно е основанието по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Съгласно пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2017 г., за застрахователни договори сключени преди влизане в сила на този кодекс, се прилага Част ІV на КЗ, обн. ДВ бр. 103/23.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отменен, освен ако страните не договорят друго след влизане в сила на новия КЗ, каквото не се твърди в случая. Част ІV на КЗ отм., титулувана „Застрахователен договор„ съдържа всички относими към спора разпоредби, както общи, така и специални, във връзка с имущественото застраховане – Глава ХІХ, в която се намира и коментирания чл.211 КЗ / отм./ .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3018 /20.12.2018 г. по гр.д.№ 5229/2018 г. на Софийски апелативен съд, по касационната жалба на „ЗАД АСЕТ Иншуърънс „ АД.
УКАЗВА на „ЗАД АСЕТ Иншуърънс„АД, в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса , в размер на 449 лева.
След представяне на доказателство за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на І т.о. – за насрочване или на състава – за прекратяване .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3018 /20.12.2018 г. по гр.д.№ 5229/2018 г. на Софийски апелативен съд, по касационната жалба на „Джи Ем Екс” ЕООД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: