О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 531
гр. София, 01.08.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1133 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД /„КТБ” АД/ – в несъстоятелност, срещу определение № 1634 от 09.04.2019г. по в.ч.гр.д. № 166/2019г. на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, Първи въззивен състав. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на „КТБ” АД /н./ против определение № 4 от 05.02.2019г., постановено от съдия по вписванията при РС – Разлог по преписка с вх. № 374/05.02.2019г. по описа на Служба по вписванията при РС – Разлог, с което е отказано вторично вписване/ отбелязване в Имотния регистър на вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на „Елит Петрол” АД, учреден в полза на „КТБ” АД /н./, в чиито активи са включени описани в молбата недвижими имоти.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Поддържа, че не е налице пречка за вписване на особен залог по партидата на залогодателя, водена от Службата по вписванията, на основание & 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ, бр.22 от 13.03.2018г. Счита, че вписването на обезпечението в Имотния регистър е последващо на вписването в ТРРЮЛНЦ, като същото е за противопоставимост, а не за действителност. Твърди, че в тази хипотеза съдията по вписванията следва да извърши проверка единствено относно обстоятелството дали е налице вписване на обезпечението в ТРРЮЛНЦ и дали на територията на съответната Служба по вписванията се намира недвижим имот, който е предмет на обезпечението. Поддържа, че съдията по вписванията е сезиран с искане за отразяване в публичен регистър на настъпило по силата на закона обстоятелство, което искане се основава на изрична специална законова норма. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване поради наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следния правен въпрос: „В случаите на поискано вписване в Имотния регистър на обстоятелство, заличаване на което е прогласено за нищожно по силата на закона, приложим ли е общият ред на вписванията, респ. изискуеми ли са всички документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в Имотен регистър по чл.22а ПВ, или вписването следва да се извърши въз основа на специалната законова норма, която е прогласила нищожността и която предоставя отделна възможност за отправянето на искане за вписване на това обстоятелство? Какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание & 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018г., вр. чл.22а ПВ?”. Поддържа, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липсата на съдебна практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
На настоящия състав на ВКС е служебно известно, че пред Съда на Европейския съюз в Люксембург е висящо дело С – 647/18г., образувано по преюдициално запитване, отправено от Видински окръжен съд на 17.10.2018г., в което са включени и следните въпроси:
1. Следва ли ценността „правова държава”, закрепена в чл.2 ДЕС, и принципите, на които същата се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права и равенство пред закона, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемане на националноправна разпоредба като & 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, която извънредно преурежда обществените отношения, свързани с вписването на обезпечения в публичните регистри в полза на конкретен частноправен субект?
2. Може ли българският съд директно да се позове и приложи чл.2 ДЕС, ако установи, че начинът, по който националната разпоредба на & 5 от ПЗР на ЗИДЗБН преурежда с обратна сила правните последици от вписванията на обезпечения в публичните регистри в полза на „КТБ” АД /н./, нарушавайки ценността „правова държава” и горепосочените принципи, на които същата се основава?
Отговорът на преюдициалното запитване има пряко отношение към поставения от частния жалбоподател въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на & 5 от ПЗР на ЗИДЗБН. Като се има предвид фактът, че в молбата на „КТБ” АД /н./ от 01.02.2019г. искането за вписване/ отбелязване на особен залог е основано на разпоредбата на & 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.631 ГПК до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С – 647/18г. Независимо, че в случая преюдициалното запитване е направено от друг съд, спирането на делото се налага и по съображенията в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014г. по тълк.д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, които са относими и за хипотезата на чл.631 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч.т.д. № 1133/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С – 647/18г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: