О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№54
София, 24.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4281/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена срещу подлежащо на обжалване въззивно решение в срока по чл.283 ГПК от адв. О. Д., като пълномощник на П. Г. П. и Г. И. П., срещу въззивното решение № 6405 от 09.09.2019 г. по в. гр. д. № 4991/2018 г. на Софийски градски съд, четвърти „В“ въззивен състав. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, изр.3 ГПК. С определение от 21.11.2019 г. на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия касатор Г. И. П. са конституирани наследниците й по закон: П. Г. П., З. П. П. и П. П. П..
Ответниците по касация считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 292874/13.12.2017 г. по гр. д. № 32147/2016 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по предявените срещу касаторите отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не са собственици на частта над 1/6 ид. ч. до частта от 1/4 ид. ч. от следния недвижим имот: фотоателие и магазин, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 48,70 кв. м., състоящ се от търговска сграда, фотолаборатория и санитарно-битов възел, заедно с таванско помещение над магазина, заедно с 48,70/467 ид. ч. от дворното място, цялото с площ 467 кв. м., съставляващо УПИ *-* в кв.189 по плана на населеното място, м. „Зона Б-2“.
Първоинстанционното решение е постановено след обезсилването на първоначално постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане с указание за конституиране на задължително необходим другар на страната на ответника П. Г. П. – съпругата му Г. И. П..
Ищците Л. С. М. и Б. Л. М. са изложили твърдения, че са наследници по закон на Л. Б. М., починала през 2005 г. /съответно преживял съпруг и син/, която се е легитимира като собственик по силата на договор за доброволна делба от 03.06.2009 г., с който процесната сграда и идеални части от недвижим имот са й поставени в дял. Същите са представлявали съпружеска имуществена общност между наследодателката и първия ищец, прекратена със смъртта на съпругата. Сградата е построена по време на брака между тях, сключен през 1970 г. Ищецът Л. М. притежава 4/6 ид. ч. от процесния имот, а ищецът Б. М. – 1/6 ид. ч. Посочили са, че ответниците не са придобили частта над 1/6 идеална част до 1/4 идеална част, която е била обект на принудително изпълнение и им е била възложена с постановление за възлагане от 01.08.2011 г. Същите са могли да станат собственици само на описаната 1/6 ид. ч. от процесния имот, притежавана от длъжника в изпълнителния процес /М. М. – низходящ на общата наследодателка, по отношение на който производството по делото е било прекратено/.
Ответниците са оспорвали исковете с твърдението, че на основание постановлението за възлагане са придобили правото на собственост върху притежаваната от длъжника 1/4 ид. ч. Наследодателката на ищците по силата на приращението е била изключителен собственик на сградата, тъй като строителството е извършено върху имот, нейна индивидуална собственост и изцяло с нейни средства.
По делото е установено, че на 09.06.2013 г. между Л. Б. М. и Б. И. А. е сключен договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти, по силата на който в дял на наследодателката на ищците е поставен следния недвижим имот: фотоателие и магазин, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 48,70 кв. м., състоящ се от търговска сграда, фотолаборатория и санитарно-битов възел, заедно с таванско помещение над магазина, построен изцяло със средства на Л. Б. М., заедно с 48,70/467 ид. ч. от дворното място, цялото с площ 467 кв. м., съставляващо УПИ *-* в кв.189 по плана на населеното място, м. „Зона Б-2“. Съделителят Б. И. А. е получил като парично уравнение сумата 2 000 лв. Преди сключване на договора съсобствениците са имали равни права върху дворното място – по 1/2 ид. ч. за всеки от тях, като съделителката Л. М. е придобила правото на собственост върху нея на основание договор за дарение, сключен с нотариален акт № */30.03.1994 г.
С постановление за възлагане от 01.08.2011 г., влязло в сила на 09.08.2011 г., П. Г. П. като купувач на публична продан по изпълнително дело № 20118510400157 по описа на ЧСИ М. П., рег. № 851 в КЧСИ, е придобил правото на собственост върху 1/4 ид. ч. от фотоателието и магазина, както и върху 1/4 ид. ч. от 48,70/467 ид. ч. от дворното място, цялото с площ 467 кв. м., съставляващо УПИ *-* в кв.189 по плана на [населено място]. Длъжник по изпълнителното дело е М. Л. М., като принудителното изпълнение е било насочено върху описаните 1/4 ид. ч. от сградата и от идеалните части от дворното място, притежавани от него на основание наследствено правоприемство от Л. Б. М..
Въззивният съд е приел, че по отношение правото на собственост върху сградата са приложими правилата на режима на СИО, действали към момента на придобиването съгласно СК от 1985 г. /отм./. Посочил е, че е без значение обстоятелството дали теренът е бил лична собственост на наследодателката, като се е позовал на ППВС № 5/1972 г., т.4 от същото, според което построените по време на брака сгради – самостоятелни обекти на право на собственост, принадлежат общо на двамата съпрузи. Изключение от това правило би било налице при оборване на презумпцията на чл.19, ал.3 СК /отм./, например при установяване на трансформация на лично имущество. В случая обстоятелството с какви средства е бил построен процесният имот не може да се установи от изявлението на Л. М. в договора за доброволна делба. Същото не представлява признание на неизгоден факт, поради което единствено въз основа на него не може да се приеме, че е оборена презумпцията за съвместен принос. Касаторите не са установили трансформацията на лични средства в придобиването на процесния имот. Такъв извод не може да се направи от издадените само на името на наследодателката строителни книжа /разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво/. Анализирани са показанията на събраните във въззивното производство гласни доказателства при условията на чл.266, ал.3 ГПК чрез разпит на свидетелите Н. и К. /разпитани при първоначалното разглеждане на делото/, от които се установява влагането на средства и труд от Л. М. при осъществяването на строежа. Направен е извод, че процесният имот е представлявал съпружеска имуществена общност между наследодателката и ищеца Л. М., прекратена с нейната смърт, поради което той се легитимира като собственик общо на 4/6 ид. ч.
Обоснован е извод, че притежаваната от длъжника в изпълнителното производство квота в съсобствеността е 1/6 ид. ч., поради което на основание чл.496, ал.1, изр.1 ГПК ответниците са придобили само тази идеална част.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. когато при новото разглеждане на делото поради пропуск на ищците не са разпитани повторно поисканите от тях свидетели и при наличие на позитивно за тях решение, обжалвано единствено от ответниците, допустимо ли е въззивният съд да разпита отново свидетелите на ищците, ако не са били налице условията на чл.266, ал.3 ГПК; 2. каква е „правната природа“, в какво се изразяват „последиците“ на изявлението в договора за доброволна делба, от който ищците черпят права, за построяването на сградата изцяло с лични средства на наследодателката; 3. може ли въззивният съд да се позове на свидетелски показания, по отношение на които не са били налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК за тяхното събиране. По първия въпрос се сочи противоречие с тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.3 и решение № 129/06.03.2017 г. по гр. д. № 4579/2015 г. на ВКС, второ г. о., а по втория и третия – противоречие с решение № 69/13.05.2019 г. по гр. д. № 3436/2018 г. на ВКС, първо г. о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, съставът на ВКС, Второ г. о., съобрази следното:
Релевантен за разрешаване на спора е въпросът дали, евентуално върху каква част от процесната сграда, построена по време на брака върху имот – съсобствен между наследодателката и трето лице, е възникнала съпружеска имуществена общност. Определянето на правата на преживелия съпруг в съсобствеността е от значение и за притежавания дял от длъжника- сънаследник, предмет на принудително изпълнение и за обема на придобитото право на собственост от купувача на публичната продан.
По въпроса при извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена, е налице противоречива практика на ВКС и е образувано тълкувателно дело № 4/2019 г. на ОСГК на ВКС, поради което настоящото производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по настоящото гр. д. № 4281 по описа за 2019 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 4/2019 г. на ОСГК на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: