О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
гр. София, 06.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2787 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата И. М. М. чрез своята майка и законен представител Г. Т. М. и ищцата З. Г. М., двете представлявани от адв. П. К. срещу решение № 762 от 16.04.2015г. по гр. дело № 4365/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което след частична отмяна на решение № 7235 от 31.10.2013г. по гр. дело № 7681/2012г. на Софийски градски съд, ГО са отхвърлени предявените от ищците И. М. М. чрез майка си и законен представител Г. Т. М. и З. Г. М. срещу Гаранционен фонд, [населено място] искове за сумите по 40 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2012г. до окончателното й плащане, както и предявения от И. М. М. чрез майка си и законен представител Г. Т. М. срещу Гаранционен фонд иск за сумата 10 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, като неоснователни. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от двете ищци срещу Гаранционен фонд искове за обезщетение за неимуществени вреди, както следва: иска на И. М. М. чрез майка си и законен представител Г. Т. М. за разликата над 40 000 лв. до 150 000 лв.; иска на З. Г. М. за разликата над 40 000 лв. до 120 000 лв.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложена към касационната жалба молба релевира основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди в съвкупност и в цялост всички доказателства? – противоречие с определение № 26/19.01.2009г. и решение № 24/2010г. по гр. д. № 4744/2008г. на ВКС, І г. о., решение № 221/2002г. по гр. д. № 677/2001г. на ВКС, І г. о., Тълкувателно решение № 1/2001г., т. 12 на ВКС, ОСГТК /основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК/.
2. Покрива ли застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респективно ГФ, отговорността на застрахования водач за причинени на трети лица вреди, при пътнотранспортно произшествие, настъпило на територията на Република България, ако събитието е настъпило на пътен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, при наличието на всички останали предпоставки и престава ли да бъде ПТП събитието, настъпило извън път, но отговарящо изцяло на изискването за ПТП по определението, дадено в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП?
2.1. Обстоятелството, че ПТП е настъпило извън пътната мрежа на Република България релевантно ли е за ангажиране отговорността на застрахователя, респективно на ГФ?
2.2. Задължението на застрахователя, респективно ГФ, свързано ли е с понятието „път“?
2.3. Разпоредбите по чл. 258, ал. 1, т. 1, на чл. 257, ал. 1 и на чл. 288, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ /отм./ поставят ли изискване на наличие на застрахователно покритие събитието да е настъпило на място, представляващо участък от пътната мрежа?
2.4. За наличие на застрахователно покритие въведени ли са ограничения относно мястото на използване на застрахованото МПС?
2.5. Допустимо ли е да се въвеждат допълнителни изключения за застрахователно покритие, когато се касае до задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите извън изрично и изчерпателно посочените в чл. 268 КЗ /отм./?
2.6. Допустимо ли е да се изключи отговорността на застрахователя, респективно ГФ, за вреди при ПТП, настъпило извън пътната мрежа, когато във всички случаи движението по спорния участък безусловно включва и движението по път – в този случай не отговаря ли застрахователят за вреди, настъпили например на тротоар, на банкет, в планинска местност или парк, на пешеходна зона и т. н.?
2.7. Движението по „път“ достатъчно ли е да се квалифицира едно средство като пътно превозно средство и съответно движението извън път променя ли същността на това средство като пътно превозно средство и престава ли да бъде такова при движение извън пътя?
Касаторите поддържат, че посочените въпроси се решават противоречиво от съдилищата /решение от 20.02.2006г. по гр. д. № 1530/2005г. на СГС, І-3 състав, решение от 27.11.2013г. по гр. д. № 7856/2012г. на СГС, потвърдено с решение № 2283/2014г. по гр. д. № 2613/2014г. на САС/ – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като от разпоредбите на КЗ /отм./ и § 6, т. 1, т. 10 и т. 30 от ДР на ЗДвП във връзка с разпоредбите на чл. 258, ал. 1, т. 1, чл. 257, ал. 1 и чл. 288, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ /отм./ не става ясно в достатъчна степен дали отговорността на застрахователите, респективно ГФ е свързана с понятието „път“ и дали настъпването на ПТП извън пътната мрежа е релевантен факт за ангажиране отговорността по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предвид факта, че такива възражения се правят постоянно от застрахователите и ГФ, което създава несигурност в правната уредба в областта на задължителното застраховане – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Гаранционен фонд не изразява становище по касационната жалба.
Третото лице помагач К. Д. С. чрез своята майка и законен представител М. К. Д. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на касаторите, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза е установил механизма на пътнотранспортното произшествие. Приел е, че на 10.09.2011г. около 22.00ч. в [населено място], южно от [улица]до дом № 34 самоходно шаси /трактор/ без товар, е предприело изкачване на скат с наклон около 26-27 градуса, с цел да се изкачи на улицата. При придвижването шасито е забуксувало, след което е загубило надлъжна устойчивост и поради преразпределение на масите на шасито е настъпило преобръщане около надлъжната ос, при което обръщане телата на водача Д. Д. С. и пътника М. И. М. са попаднали под шасито, в резултат на което е настъпила смъртта им.
Възражението за изключване отговорността на Гаранционния фонд, тъй като самоделната нерегистрирана машина няма качеството на МПС по смисъла на чл. 264 КЗ /отм./, е прието за неоснователно по аргументи, че съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза самоходното шаси, с което е настъпило процесното събитие, не е самоделна машина, а е вид трактор, чиято товарна част се намира в предната част на машината, двигателят – в задната част, като над него е кабината с две места – водач и пътник. Този вид машина подлежи на регистрация по Закона за регистрация на земеделската и горска техника, но в случая не е регистрирана и няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото е установено, че водачът Д. Д. С. е бил с концентрация на алкохол в кръвта – 2.17 % , а пострадалият М. И. М. – 4.59 %.
Възражението за изключване отговорността на Гаранционния фонд, тъй като процесното събитие не представлява пътнотранспортно произшествие поради това, че земният участък, при преодоляването на който нерегистрираната машина е причинила смъртта на М., не представлява път по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, а по силата на чл. 264, ал. 3 КЗ /отм./ застрахователят, респективно Гаранционният фонд отговаря само в случаите на причиняване на вреди на трети лица – участници в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, е прието за основателно. Съдебният състав е изложил съображения, че описаната земна площ, по която се е движело самоходното шаси – перпендикулярен на улица скат, представляващ крайулична затревена и неутъпкана площ под наклон, няма характеристиките на път в съответствие с изискванията на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП. Изводът, че инцидентът не представлява пътнотранспортно проишествие, за вредите от което да се ангажира имуществената отговорност на ГФ, е аргументиран с разпоредбите на чл. 264, ал. 1 КЗ /отм./, § 6, т. 30, т. 10 и т. 1 от ДР на ЗДвП.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касаторите процесуалноправен въпрос в т. 1 от изложението „може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди в съвкупност и в цялост всички доказателства“ не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въпросът не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС. Въззивният съд е установил фактическата обстановка след обсъждане на всички събрани относими доказателства в тяхната взаимна връзка съгласно задължителната практика на ВКС, формирана с Тълкувателно решение № 1/2001г., т. 12 на ВКС, ОСГТК и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. По този въпрос не е налице твърдяното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид съществуването на постоянна практика на ВКС, която не е нарушена.
Формулираните от касаторите в т. 2, включително от т. 2.1 до т. 2.7 от изложението правни въпроси с оглед правните доводи във въззивното решение и данните по делото могат да бъдат конкретизирани по следния начин:
Покрива ли Гаранционният фонд отговорността на водача на самоходно шаси, подлежащо на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, за причинени на трети лица вреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило на територията на Република България, ако събитието е настъпило на земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, при наличието на всички останали предпоставки?
Събитие, възникнало в процеса на движение на самоходно шаси, подлежащо на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, по земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, представлява ли пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП?
Разпоредбите на чл. 288, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ /отм./ поставят ли изискване за наличие на застрахователно покритие събитието да е настъпило на място, представляващо участък от пътната мрежа?
Уточнените правни въпроси са релевантни за спора, тъй като са включени в неговия предмет и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на тях са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид противоречивото им разрешаване от съдилищата. Във влязлото в сила в осъдителната му част решение от 27.11.2013г. по гр. дело № 7856/2012г. на СГС, Гражданско отделение, І-17 състав, представено от касаторите, е прието, че обстоятелството, че съответното ПТП се е случило извън пътната мрежа на България, е ирелевантно за ангажиране на отговорността на застрахователя, респективно Гаранционния фонд, като законът не прави разграничение между различните райони, местности и пътища на територията на страната. В посочения съдебен акт съдът е приел, че законът не е въвел никакви ограничения относно начина и мястото на използване на застрахованите МПС, като се е аргументирал с разпоредбите на чл. 257, ал. 1, чл. 258, ал. 1, т. 1, чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касаторите не следва да внасят държавна такса, тъй като са освободени на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Поради обстоятелството, че касаторът И. М. М. и третото лице помагач К. Д. С. са навършили 14 години в хода на производството, за съдебното заседание следва да бъдат призовани лично със съгласието на техните майки, както следва: И. М. М. със съгласието на майка си Г. Т. М. чрез процесуален представител адв. П. К., а К. Д. С. със съгласието на майка си М. К. Д. чрез процесуален представител адв. Р. П. П..
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 762 от 16.04.2015г. по гр. дело № 4365/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.