О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София, 12.11. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5199 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Г. срещу въззивно решение № 1023 от 15.05.2013 г. по възз. гр.д. № 866 /2013 г. на Варненския окръжен съд, г.о., ІV с-в., с което е потвърдено решение № 295 от 24.01.2013 г. по гр.д. № 2988 /2012 г. по описа на Варненския районен съд, 18 с-в., с което е отхвърлен искът на Д. С. Г. срещу Е. В. Д. и С. К. Д. с правно основание чл.108 ЗС за 1 /4 ид.ч. от второстепенна самостоятелна масивна постройка с посочен идентификатор, находяща се в дворно място в [населено място], постройката и дворното място са индивидуализирани в решението.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Е. В. Д. и С. К. Д. в писмен отговор оспорват допустимостта на касационната жалба, както и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима : Представената от ищеца пред районния съд данъчна оценка за постройката (л.48) е за сумата 32 213.40 лева, една четвърт от нея е 8 053.35 лева, такава е и цената на предявения и разгледан иск; Съгласно правилото на чл.70 от ГПК цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, въпросът за цената на иска не е повдиган от ответника или служебно от съда, не е искано и допускано изменение на иска. Поради което цената на иска не се променя от представената едва във въззивното производство от ответниците по иска друга данъчна оценка за 11 670 лева (1 /4 от която е 2 917.50 лева).
Ищецът твърди, че е собственик на 1 /4 ид.ч. от постройката по приращение, т.к. е собственик на 1 /4 ид.ч. от дворното място и на етаж от сграда, а на ответниците, които също притежават етаж от сграда и ид.ч. от дворното място, не е учредявано право на строеж за процесната постройка.
Ответниците оспорват иска, твърдят, че първият от тях е индивидуален собственик по силата на правни сделки, сключени с родителите му, евентуално, че е придобил по давност, като е започнал да владее от 1991 г.
Страните не спорят, че с решение от 28.02.2011 г. по друго гр.д. д. № 12251 /2009 г. на В. (л.22- 27) е уважен иск на Е. Д. и С. Д. срещу Д. Г., че ищците са собственици в СИО на 1 /5 ид.ч. на отделни обекти в дворното място, между които и процесната постройка, която ид.ч. не е предмет на спора по настоящото дело.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съсобствеността на процесната постройка между страните по делото е възникнала по приращение, като е била изградена към 1954 – 55 г. без строителни книжа; постройката е складово помещение към жилищните обекти в сградата и не представлява обща част по смисъла на чл.37 ЗС, а принадлежност към жилищните обекти, не е самостоятелен обект на правото на собственост; поради което не може да принадлежи на лице, което не притежава самостоятелен обект в сградата, но може да бъде предмет на разпоредителни сделки в отношенията между лица, които притежават самостоятелни обекти в сградата, каквито са страните по делото; с това е преодоляна презумпцията по чл.92 ЗС и следва да се приеме, че е придобита чрез давностно владение по силата на чл.79,ал.1 ЗС, като от представените нотариални актове е установено, че праводателите на Д. (негови родители) са я прехвърляли от 1991 г., оттогава и преди това те са я владели; представеното от ищеца решение от 28.02.2011 г. по друго гр.д. д. № 12251 /2009 г. се отнася само за 1 /5 ид.ч. от нея, без да засяга останалите 4 /5 ид.ч., (между които и процесната).
Жалбоподателят извежда следните материалноправни въпроси: поради несамостоятелния си и обслужващ характер по отношение на земята, върху която е построена и поради това, че е изградена в съсобствено дворно място и има характера на прилежаща част към основната сграда или към етаж от същата, за да се присъедини към нея по смисъла (силата) на чл.98 ЗС, процесната постройка може ли да бъде предмет на отделна собственост от земята, може ли да бъде обект на придобиване чрез давностно владение или предмет на самостоятелна разпоредителна сделка, отделно от земята в имота или принадлежи на съсобствениците на земята съобразно техните квоти по силата на приращение по чл.92 ЗС.
От тези въпроси обуславящ е въпросът, уточнен съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС : дали постройка в дворно място, която не отговаря на изискванията на териториалните и устройствени правила за самостоятелен обект на собственост и е принадлежност към етажи или части от етажи от основната жилищна сграда в същото дворно място, може да бъде придобивана чрез правни сделки или чрез давностно владение по силата на чл.79,ал.1 ЗС от собственици на етажи или части от етажи в жилищната сграда.
Въпросът обаче не е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателя решение № 331 /27.04.2010 г. по гр.д. № 4043 /2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което по материалноправния въпрос: за приложението на института на придобивната давност по отношение на постройка в съсобствен терен,: е прието (стр.2-ра, последен абзац и ред и стр.3, първи абзац и ред), че :когато построеното не може да се обособи като самостоятелен обект и не е принадлежност към друг застроен обект придобиването му по давност е недопустимо. В обжалваното решение съдът е приел, че постройката е принадлежност към друг застроен обект, т.е. разглежданите в двете решения хипотези са различни, поради което разрешенията не са противоречиви.
Въпросът не е разрешен в противоречие и с другите посочени от жалбоподателя решения :
С решение № 293 /21.02.2000 г. по гр.д. № 1275 /1999 г. на ВКС, ІV г.о., също е разрешена различна хипотеза : постройки в имот, които нямат самостоятелно значение и нямат статут на самостоятелен обект на собственост, а са с обслужващ характер по отношение на земята, върху която са построени, не могат да бъдат и обект на самостоятелно оригинерно придобиване отделно от терена от лице, което не е собственик на дворното място. Т.е. визираните постройки не са принадлежност към жилище, етаж или част от етаж, а към дворно място и владелецът не е собственик на дворното място, поради което и не може да ги придобие по давност.
С решение № 732 /09.10.2009 г. по гр.д. № 2228 /2008 г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че доводите за неправилност на въззивното решение, са неоснователни: че е правилен и обоснован (основан на заключение на СТЕ) изводът на въззивния съд, че надстройката и пристройката на жилищната сграда, не отговарят на изискванията на Наредба 5 /1977 г за правила и норми по Т. и не съставляват самостоятелни обекти на собственост, както и че поради това те са придобити от наследодателя собственик на дворното място по силата на чл.92 ЗС (по приращение), както и че е правилен изводът, че оборването на тази презумпция е обусловено от построяването на обект, който отговаря на изискванията за самостоятелно съществуване, както и че е правилен изводът, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд (възражение за придобиване по давност от друг). От изложеното е видно, че и в това решение не се съдържа противоречиво разрешение на изведения правен въпрос.
С решение № 1317 /06.02.2009 г. по гр.д. № 5136 /2007 г. на ВКС, І г.о., е разгледана различна хипотеза : че стопанска постройка е изградена незаконно – без учредено право на строеж и по издадено право на строеж за гараж, поради което и представен акт за узаконяване е ирелевантен, т.к. не доказва учредено право на строеж и не е оборена презумпцията на чл.92 ЗС (приращение). В тази хипотеза визираната постройки не са принадлежност към жилище и владелецът няма права на собственост върху дворното място.
Посоченото от жалбоподателя определение не попада между съдебната практика, визирана в чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК съгласно приетото с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на насрещните страни за присъждане на направените разноски за процесуално представителство в това производство е основателно и следва да бъде уважено за сумата 300 (триста) лева, за които е представен списък за разноски и чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1023 от 15.05.2013 г. по възз. гр.д. № 866 /2013 г. на Варненския окръжен съд, г.о., ІV с-в.
Осъжда Д. С. Г. да заплати на Е. В. Д. и С. К. Д. сумата 300 (триста) лева разноски за процесуално представителство в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.