5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София, 16.12.2019 г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2517 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№1280/16.04.2019г., подадена от М. Г. Б. от [населено място], област В., Л. Г. А. от [населено място] и В. Н. П. от [населено място], област В. срещу решение № 16/21.03.2019г., постановено от Видинския окръжен съд по в.гр.д.№392/2018г., с което първоинстанционното решение е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от М. Г. Б., Л. Г. А. и В. Н. П. против Г. Е. М. иск за признаване за установено, че Г. Е. М. не е собственик на на недвижими имоти в землището на [населено място], област В., представляващи: лозе от 0,650 дка в м.„К.“ – имот № ………. и лозе от 0,231 дка в м.„К.“ – имот № ………., както и предявеният от М. Г. Б., Л. Г. А. и В. Н. П. против „Джена Експрес“ ЕООД иск за признаване за установено, че дружеството не е собственик на ПИ №……….., представляващ ливада в землището на [населено място], местност„К.“ с площ от 0.401дка, ПИ №……….., представляващ ливада, находяща се в землището на [населено място], местността „К.“, с площ от 3.638дка и ПИ №…………, представляващ ливада, находяща се в землището на [населено място], местността „К.“, с площ от 0.480дка. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, като се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе в съответствие с изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, по въпроса: Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни. Поддържат, че мотивите към обжалваното решение не съответстват на задължителните указания, дадени от ОСГК на ВКС в т.19 от ТР №1/04.01.2001г. по гр.д.№1/2001г., както и на създадената след влизане в сила на ГПК от 2007г. практика на ВКС, вкл. посочените в изложението решения на тричленни състави на ГК и ТК на ВКС. Излагат съображения, че мотивите към решението на въззивния съд са схематични и бланкетни, не отразяват самостоятелна правораздавателна дейност на въззивния съд като инстанция по същество, не съдържат изводи, основани на преценката на фактите и доказателствата, нито произнасяне по същество по възраженията и доводите на страните. Поддържат, че липсват ясни и конкретни мотиви за извода, че липсва идентификация между претендираните земеделски земи и земите, на които ответниците са станали собственици по силата на сключени договори за покупко-продажба, приетата по делото СТЕ не е обсъдена в нейната същина, не са посочени конкретните пороци на представения по делото протокол по чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ от 2017г. Поддържат също така, че съдът погрешно е квалифицирал спорното право като е приел, че ищците твърдят право на собственост върху процесните имоти, докато чрез предявяването на отрицателен установителен иск всъщност ищците искат да отрекат правото на собственост на ответниците, като правният им интерес произтича от правната възможност за придобиване на такива права след завършване на процедурата по възстановяване.
Поддържат също така, че е налице основание за допускане на касационното обжалване и по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, като считат, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, като не е отчел, че разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване, в който смисъл в касационната жалба посочват и практика на ВКС /решение №203 по гр.д.№1703/2016г. на Първо ГО на ВКС/.
За неправилен считат и извода на въззивния съд за последиците от липсата на скица към решението на ПК /ОСЗ/, който извод поддържат, че противоречи на посочената в касационната жалба практика на ВКС /решение №93/07.06.2013г. по гр.д.№883/2012г. на Второ ГО на ВКС и решение №225/06.07.2011г. по гр.д.№559/2010г. на Първо ГО на ВКС/.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответниците по касационна жалба Г. Е. М. и „Джуна Експрес“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя И. В., чрез процесуалния си представител адвокат И. В., изразяват становище, че касационната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, а именно въззивно решение по гражданско дело с цена на иска под 5000 лева, респ. поддържат че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че направеното от ответниците по касация възражение за недопустимост на касационната жалба е неоснователно. Касационната жалба е допустима като подадена от легитимирани лица, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по дело за собственост върху недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, независимо от цената на иска.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
М. Г. Б., Л. Г. А. и В. Н. П. са предявили срещу Г. Е. М. и „Джуна Експрес“ ЕООД отрицателни установителни искове /за признаване за установено, че ответниците не са собственици на процесните недвижими имоти/ с твърдението, че като наследници на починалия през 1958г. Б. М. Д. в срока и по реда на чл.11, ал.1, вр. чл.12, ал.1 ЗСПЗЗ са подали заявление за възстановяване правото на собственост върху притежаваните от наследодателя земеделски земи и с решение №08/09.04.1999г. ПК в [населено място] е признала и възстановила това право, вкл. и върху нива от 3дка в м.Селище, в землището на [населено място]. Твърдят, че при идентифицирането на границите на този имот с протокол по чл.45е, ал.4 ППЗСПЗЗ от 02.04.2017г. на ОСЗ-гр.Б. е установено, че имотът попада в имоти с №………., ………., ……….., ……… и ………… по КВС на землището на [населено място], които са продадени на ответниците от [община]. Считат, че ответниците не са придобили право на собственост върху имотите, тъй като общината се е разпоредила с имоти, по отношение на които процедурата по реституция не е завършена и не е било възможно да са станали общинска собственост по смисъла на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.
За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявените от касаторите отрицателни установителни искове за собственост, въззивният съд е установил, че М. Г. Б., Л. Г. А. и В. Н. П. са наследници по закон на Б. М. Д. като с решение № 8 от 9.04.1999г. на ПК [населено място] е признато и възстановено правото на собственост на наследниците на Б. М. Д., в съществуващи „възстановими“ стари реални граници на подробно описани в решението имоти в различни местности в землището на [населено място]. Прието е, че в последствие не е издавано от ПК [населено място] друго решение за определяне на възстановените имоти. Посочено е, че протокол от 2017 г. съставен на основание чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ за идентификация на възстановените имоти, не е съставен по надлежния ред и от него не може да се направи извод за кои точно имоти е възстановено правото на собственост с решението на ПК [населено място]. Установено е, че със заповед № 39 от 28.07.2008г. на ОД „Земеделие“ [населено място] е одобрено протоколно решение по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, за определяне на земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, като определените имоти по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ в землища на [община] се предоставят на общината за актуване. [община] е сключила договор за покупко-продажба на земеделските имоти на 24.10.2014г. с „Джуна Експрес“ ЕООД, [населено място] на основание чл.35, ал.1 ЗОС, решение № 385, взето с Протокол № …./05.08.2014г. на ОС Чупрене и заповед №…./07.10.2014г. на кмета на [община], с който договор е продала на дружеството общински недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място] в местността „К.“. С договор за покупко-продажба от 13.07.2015г. общината е продала на Г. Е. М. също на основание чл.35, ал.1 ЗОС общински недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място] в местността „К.“. Посочено е, че в заявление до ПК [населено място] за възстановяване на земеделски земи на Б. М. Д. не са заявявани за възстановяване земи в местността „К.“. При тези фактически данни, въззивният съд е приел от правна страна, че ответниците са придобили правото на собственост на посочените в договорите за покупко-продажба с [община] земеделски земи, като ищците не са доказали да притежават права върху посочените в договорите имоти, тъй като не е установена идентичност /идентификация според използвания в решението термин/ между земеделските земи, за които ищците поддържат, че притежават право на собственост и земите, на които ответниците са станали собственици по силата на сключените договори за покупко-продажба.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават извод на наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2 ГПК с оглед необходимостта от проверка правилността на извода на въззивния съд за значението, което има за основателността на предявения отрицателен установителен иск обстоятелството, дали протокол от 2017г., съставен на основание чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ за идентификация на възстановените имоти, е съставен по надлежния ред и може ли от него да се направи извод за кои точно имоти е възстановено правото на собственост с решението на ПК [населено място], доколкото по реда на чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ се определят застроените и прилежащите площи към сградите и съоръженията от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, разположени извън границите на урбанизираните територии, за наличието на каквито сгради в решението не се споменава.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 16/21.03.2019 г., постановено от Видинския окръжен съд по в. гр. д. № 392/2018 г.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. /петдесет лева/ и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: