1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София, 16.12.2019г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2763 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№1762/30.04.2019г., подадена от И. С. Б. от [населено място] срещу решение от 25.03.2019г., постановено от Монтанския окръжен съд по в.гр.д.№ 358/2018г., с което е обезсилено първоинстанционното решение от 11.10.2018г. по гр.д.№ 779/2017г. на Районен съд Берковица, с което е уважен предявеният от касатора против Община Берковица отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за установяване, че ответникът не е собственик на ПИ № ………. по КККР на [населено място], бивш имот №………., с адрес на имота – [населено място], м.А. баир, с площ от 4321кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – осма, при граници и съседи: имоти с №№………….., ……….., …………, ………………. и ……….., като производството е прекратено поради недопустимост на така предявения иск. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях. Необсъждането на доводите и възраженията на страните и на събрани по делото доказателства, и непосочване на доказателствата за крайните изводи по решението представлява ли съществено процесуално нарушение; 2. За задължението на въззивния съд да изложи ясни и убедителни мотиви по всички формирани правни и фактически въпроси по спора като условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационната жалба Община Берковица, представлявана от кмета М. Д., чрез процесуалния си представител адвокат Ж. С., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване като излага и съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Производството е образувано по предявен от И. С. Б. срещу Община Берковица отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ответникът не е собственик на ПИ № ………… по КККР на [населено място], бивш имот № …………, с адрес на имота – [населено място], м. А. баир, с площ от 4321кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – осма. В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че владее процесния имот от години като на 18.07.2016г. е научила, че за същия е съставен акт за частна общинска собственост на основание решение на ОСЗ Б. за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници № ……….от 21.04.1999г. по преписка по заявление вх. № …./01.04.1992г. на Община Берковица. Правния си интерес от предявяване на иска ищцата обосновава с твърдения, че признатото на ответника право на собственост в реални граници създава опасност владението й върху имота в бъдеще да бъде смутено или отнето, както и че след успешното отричане правата на ответника, за нея се открива възможност да придобие имота на оригинерно основание по давност, като актуването на имота като общински пречи на този етап тя да се снабди с констативен нотариален акт за собственост. След уточнение на исковата молба поддържа, че е владяла процесния имот повече от 10 години, считано от датата на подаване на исковата молба и че се позовава и на фактическото състояние владение като самостоятелен факт, обосноваващ правния й интерес и че началото на давностното владение датира от преди образуването на ТКЗС и имотът не е бил внасян в тази или друга организация, както и че имотът й е наследствен и семейството й винаги го е владяло. За да обезсили първоинстанционното решение, с което предявения отрицателен установителен иск е уважен и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала правния си интерес за водене на иска. Изложени са съображения, че съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 8 от 27.11.2013г. по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице: когато ищецът притежава самостоятелно право, оспорвано от ответника; когато се позовава на фактическо състояние и когато има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Наличието на правен интерес подлежи на доказване, тъй като с този иск е налице вмешателство в чужда правна сфера – отрича се чуждото право. Ищецът трябва да докаже твърденията си, с които обосновава правния си интерес и наличието на свое защитимо право като докаже фактите, от които то произтича. Посочено е, че в случая ищцата не е доказала твърдението си, че е владяла процесния имот към момента на предявяване на иска и че искът е предявен в шестмесечния срок от установяване на твърдяното смущаване на владението, което трябва да е реално възникнало, а не бъдещо и предполагаемо, за да е налице интерес от защитата му. Прието е за установено от показанията на свидетелката А. – съседка на имота, че семейството на ищцата е притежавало процесния имот преди образуването на ТКЗС и след това родителите й са продължили да го ползват, засаждайки царевица, картофи и др., а след смъртта на майка й, ищцата е ползвала имота, но не е установено състоянието на имота към момента на предявяване на иска, както и че към този момент процесният имот е владян от ищцата. Посочено е, че свидетелите К. и Д., установяват в показанията си, че са ходили да орат процесния имот последно преди 4-5-6 години, когато имотът бил заграден от всички страни. Прието е, че с договор от 13.02.2017г. за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд, вписан на 06.06.2017г. в Служба по вписванията Б. се установява, че процесният имот като земеделска земя-частна общинска собственост, е предоставен от общината под наем за временно възмездно ползване на Н. Ц., като от заявление от 07.06.2017г. се установява, че при започване на обработката на процесния имот, наемателят Ц. е констатирал, че част от имота-около 1 дка е заградена и се ползва от друго лице, за което е поискал проверка по случая от Община Берковица. Взето е предвид, че разпитан като свидетел по делото наемателят е заявил, че когато отишли да оразмерят имота установили, че половината от имота е заградена от С., която живее в неговата махала и която ползва имота като сади едногодишни насаждения. Посочено е, че съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза имотът има статут на земеделска земя, не е урбанизирана територия, не е застроен, не е установило имотът да е включван в ТКЗС, ДЗС или АПК, не е заявяван за реституция пред ОСЗ Б. по реда на ЗСПЗЗ като е пояснено, че след посещението на имота на място не може да каже колко е обработен, тъй като има снежна покривка, но има затревена територия и граници с по-висока трева и в имота и покрай имота.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът се позовава на фактическо състояние, но в случая ищцата не е доказала, че е владяла имота към момента на предявяване на иска, поради което не е налице правен интерес от водене на делото, нито с оглед смущаване на владението й, нито от възможността да придобие процесния имот на оригинерно придобивно основание при условията на чл.79 ЗС, като отрече правата на ответника. Формиран е решаващ правен извод, че предявения отрицателен установителен иск за собственост е недопустим поради липса на правен интерес и производството по него следва да бъде прекратено.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /посочените в изложението решение №54/08.08.2014г. по т.д.№3035/2013г. на Второ ТО на ВКС; решение №36/24.03.2014г. по т.д.№2366/2013г. на Второ ТО на ВКС; решение №553/27.06.2013г. по гр.д.№196/2012г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на Второ ТО на ВКС; решение №7/08.02.2012г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№510/2011г. и решение №24/28.01.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№4744/2008г./. Необходимостта от допускане на въззивното решение до касационно обжалване в случая се обуславя от обстоятелството, че въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства изолирано само с оглед на съдържащата се в тях релевантна за спора информация, но не и в тяхната съвкупност, т.е. с оглед правната и житейска връзка между установените факти и обстоятелства и правните им последици.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 25.03.2019г., постановено от Монтанския окръжен съд по в. гр. д. № 358/2018г.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: