О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София, 17.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1545 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Граунд Трейд“ЕООД, [населено място] и на ответника „Агро К.“ООД, [населено място] срещу Решението № 86 от 10.01.2019г. по в.т.д.№ 5084/2018г. на САС, ТО, 11 състав.
Ищецът „Граунд Трейд“ЕООД обжалва решението в частта за отмяна на решението по т.д.№ 89/2017г. на Врачанския ОС и отхвърляне на иска с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен срещу К. В. К. в качеството му на управляващ и представляващ „Агро-К.“ООД за заплащане солидарно с представляваното от него дружество на обезщетение на причинени на ищеца имуществени вреди – стойността на 137.47 тона слънчоглед реколта 2016г., засаден в три конкретно посочени блока за земеделско стопанство в землището на [населено място], обл.Враца в размер на 84 885.24лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Ответникът „Агро-К.“ООД обжалва въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт за уважаване на иска с правно основание чл.49 ЗЗД и осъждане на „Агро К.“ООД да заплати на „Граунд Трейд“ЕООД сумата 84 885.24лв. обезщетение за имуществени вреди – равностойността на 137.47 тона слънчоглед реколта 2016г., засаден в три конкретно посочени блока за земеделско стопанство в землището на [населено място], обл.Враца.
Решението в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер – 85 000лв. е влязло в сила като необжалвано.
В касационната жалба на ищеца се поддържа искане за отмяна като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК на въззивното решение по отношение на втория ответник К. К.. Посочва се, че след като САС е приел, че отговорността на „Агро-К.“ООД по чл.49 ЗЗД е безспорно установена, а същевременно константната правна доктрина и съдебна практика приемат, че отговорността на юридическото лице по чл.49 ЗЗД е обусловена от тази на причинителя на вредата по чл.45 ЗЗД, изключването на отговорността на чл.45 ЗЗД на управителя на дружеството би довело до отпадане и на отговорността на дружеството-възложител. Поддържа се, че изводите на САС по тълкуването на разпоредбите на чл.49 и чл.45 ЗЗД са неправилни и необосновани. В изложението към касационната жалба са поставени процесуалноправен въпрос относно задълженията на съда за проверка и обсъждане на доказателствата при постановяване на въззивното решение и материалноправни по приложението на чл.45 и чл.49 ЗЗД при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС и при предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Касаторът „Агро-К.“ООД се позовава на недопустимост и неправилност на въззивното решение в обжалваната част. Недопустимостта е обоснована с твърдения за ненадлежно упражнено право на иск – неправилно и неясно формулиран петитум и неясни твърдения относно деянието и авторството му. Поддържа се, че е нелогична тезата, че неизвестни лица, извършили деянието /жътвата/ са действали в следствие на възлагане именно от „Агро К.“ООД, ако тези лица не са установени и ако не е установено възлагане на работа /по трудов, граждански договор или по друг начин/; че няма как да се установи връзката между извършителя на деянието /жътвата/ с „Агро- К.“ООД, ако не се установи извършителят. Неправилността е мотивирана с твърдение за постановяване на решението в нарушение на чл.17,ал.2 ГПК и непроизнасяне по заявеното от ответниците оспорване на Заповед № 182-11 от 16.10.2015г. на Общинска дирекция „Земеделие“, [населено място], от който акт ищецът твърди, че черпи качеството си на увредено лице. Оспорва се правилността на извода за наличието на предпоставките за уважаване на иска по чл.49 ЗЗД. В изложението към касационната жалба е въведен и довод за очевидна неправилност поради неустановеност на активната легитимация на ищеца, неустановено авторство и евентуално възложена работа от „Агро- К.“ООД. Поставени са и въпроси по приложението на разпоредбата на чл.17,ал.2 ГПК и на чл.49 ЗЗД, по които се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК , а в условията на евентуалност – по чл.280,ал.1, т.3 ГПК.
Постъпили са от насрещните страни писмени отговори срещу подадените касационни жалби.
За да се произнесе, съставът на САС съобрази следното:
В исковата молба ищецът е твърдял, че са му били разпределени за ползване за стопанската 2015/2016г. конкретно посочени земеделски земи със Заповед на ОД”Земеделие”, както и че на 03.09.2016г. и 11.09.2016г. ответното дружеството „Агро-К.” ООД е ожънало техни блокове, засети със слънчоглед без да са му били възложени за изпълнение такива дейности. Посочил е, че по време на жътвата е присъствал и управителят на „Агро-К.”ООД – вторият ответник К. К., поради което за причинените на „Граунд Трейд”ЕООД вреди от непозволено увреждане – неправомерно отнемане „по скрит начин” на собствените на дружеството посочени количества необран слънчоглед, следва да бъде ангажирана солидарната отговорност на ответниците в размер на паричната равностойност на обраната продукция – 85 000лв.
В допълнителната искова молба ищецът е пояснил, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане е насочена срещу двамата ответници при условията на солидарност – срещу юридическото лице по чл.49 ЗЗД и срещу физическото лице в качеството му на управител по чл.45 ЗЗД поради обстоятелството, че К. К. е непосредственият причинител на вредата в качеството си на управител и представляващ ответника „Агро-К.“ООД; че последното ex lege е възложител на работа на К. и действията си като управител той извършва по презумпция в полза и за сметка на дружеството, което представлява; че по силата на закона на К. е възложено цялото оперативно управление и представителство на дружеството; че в случая действията на управителя са противоправни, тъй като той е организирал прибирането и е прибрал чужда вещ – слънчоглед реколта 2016г., собственост на ищеца; че възлагането за управление по принцип е за правомерни действия, но дружеството носи обективна, обезпечително-гаранционна отговорност за виновните действия на К., който е знаел, че през стопанската 2015/16г. представляваното от него „Агро-Къстеви“ООД не е било разпределено да ползва процесните земеделски земи, засети със слънчоглед, знаел е, че няма правното основание да се ползва от продукцията, но е организирал прибирането й за сметка на представляваното дружество като слънчогледът е бил прибран от полето с техника на „Агро-Къстеви“ООД.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесните земеделски земи са били разпределени за ползване на ищцовото дружество, основавайки се на Заповед №182/01.10.2015г. и 182-1/16.10.2016г. на директора на ОД“Земеделие“, [населено място]. За установено по несъмнен начин е счел, че жътвата на слънчоглед от процесните земи на посочените в исковата молба дати 03.09.2016г. и 11.09.2016г. е осъществена от ответниците. За обосноваване на този фактически извод се е позовал на изслушаните свидетелски показания, на събраните материали и сведенията и обясненията, дадени от ответника К. по полицейска преписка 3693М-105/2016г. по описа на ОД на МВР, /приобщена като доказателство по спора/, в които той е признал, че събирането на продукцията е извършено под негово ръководство, тъй като „слънчогледът е засят и е собственост на „Агро-К.“ООД”. Окръжният съд е обосновал е, че по делото са събрани многобройни писмени и гласни доказателства, че жътвата е осъществена именно с техника на „Агро-Къстеви“ООД и под ръководството на ответника К.; че на двете дати на жътвата вторият ответник се е намирал в процесните блокове и че след намеса на полицейските органи именно по негово нареждане жънещите комбайни са се изнесли от масивите; че ответникът К. е записал в дадените сведения по полицейската преписка, че преустановява жътвата в процесните площи. Първоинстанционният съд е счел за недоказани твърденията на ответниците за наличие на основание /твърдяна устна уговорка с титуляра по Заповед №182/01.10.2015г./ за ползване и обработка на процесните земеделски земи, съотв. за наличие на основание, от което да произтичат правата на „Агро-Къстеви“ООД върху процесната продукция като е изложил подробни аргументи. Обсъдил е и е счел за неоснователни доводите на ответниците за привидност и нищожност на представените от ищеца доказателства за договорни отношения с трети лица /“Стил Трейд“ООД и И. П./. Обосновал е правните изводи, че ищецът е собственик на процесната продукция слънчоглед, която е отнета неправомерно и че ответниците са причинили солидарно претендираните вреди. Мотивирал е, че К. е представляващ и управляващ „Агро-Къстеви“ООД, че дейностите си като управител той извършва в полза, от името и за сметка на дружеството, че по силата на закона му е възложено оперативното управление и представителство. Аргументирал е, че действията на управителя К. са противоправни, тъй като е организирал събирането на реколта, която е знаел, че е собственост на ищеца, тъй като представляваното от него дружество не е било разпределено да ползва през земеделската 2015/16г. процесните земеделски земи, засети със слънчоглед. Исковете са уважени и е постановено солидарното осъждане на основание чл.49, съотв. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вредата в размера, установен от приетата по делото техническа експертиза на база средния добив от слънчоглед за процесната стопанска година и средната пазарна цена на тази земеделска култура, съобразени с площта на процесните блокове за земеделско стопанство, в които е била осъществена жътвата.
Сезирана с въззивна жалба на ответниците, въззивната инстанция е споделила установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на окръжния съд. Споделила е изцяло и правните изводи по предявения иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД по отношение на ответното дружество – че ищецът е собственик на процесната продукция слънчоглед, реколта 2016г., че същата му е отнета неправомерно, в резултат на което е претърпял претендираните вреди. Възприела е и изводите относно начина и момента и причиняването на вредите „от страна на Агро-К. ООД“. Според решаващия въззивен състав фактът, че ответникът К. е управител и представляващ търговското дружество „Агро-К.“ООД е недостатъчен за ангажиране на личната му отговорност по чл.45 ЗЗД. Мотивирано е, че от приетите по делото доказателства по категоричен начин се установява, че през процесната стопанска година на „Агро-К.“ ООД не е било разпределено ползването на процесните земеделски земи и че жътвата е осъществена именно с техника на „Агро К.“ и под ръководството и организацията на К.. Въз основа на тези фактически изводи е счетено, че юридическото лице по силата на чл.49 ЗЗД е отговорно като възложител за причинените от неговите работници вреди, а същевременно не са събрани доказателства, че физическото лице К. е участвал лично в неправомерното събиране на реколтата. Мотивирано е, че „обстоятелството, че в качеството си на управител на „Агро-К.“ООД е организирал прибирането на реколтата обосновава реализирането на отговорността на дружеството по чл.49 ЗЗД, но не и тази на физическото лице К. по чл.45 ЗЗД“.
Съставът на ВКС констатира, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване при вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение – на основание чл.280, ал.2,предл.второ ГПК.
Съображенията произтичат не от въведените от касатора „Агро К.”ООД твърдения и доводи за „ненадлежно упражнено право на иск – неправилно и неясно формулиран петитум и неясни твърдения относно деянието и авторството му”, а от задължението на касационната инстанция да следи служебно за допустимостта на обжалваното решение.
В исковата молба и в допълнителната искова молба ищецът е изложил обстойни фактически твърдения за наличието на елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД и за наличието на предпоставките за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на дружеството-ответник. Не е твърдение на ищеца, че жътвата е осъществена от „неизвестни лица”, поради което тезата на касатора „Агро-К.”ООД, че „няма как да бъде установено възлагането на работата именно от ответното дружество” не е недостатък или неяснота на исковата молба. Изложените от ищеца факти относно „деянието” и „авторството” и „възлагането” са конкретни и безпротиворечиви. Ясно е формулиран и петитумът на субективно съединените искове. Искането за защита съответства на обстоятелствената част на исковата молба.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, за да бъде извършена проверка дали въззивното решение е постановено по предявените от ищеца искове, по наведените фактически основания за ангажиране отговорността и заявеното искане за защита. Допустимостта на въззивното решение следва да бъде преценявана с оглед съответствието му с въведените в спора и последователно поддържани от ищеца твърдения относно: съдържанието/естеството на деликта и на противоправните действия, автора му – конкретния деец, комуто отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа; т.е. лицето, на което е осъществено възлагане и чиито действия се твърди, че са противоправни и увреждащи и ангажиращи гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя.
Допускането на касационното обжалване в тази хипотеза изключва необходимостта от произнасяне по искането за допускане на касационния контрол по поставените в изложението на касаторите въпроси, включително и по довода за очевидна неправилност.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по двете касационни жалби срещу въззивното решение, имащо за последица уважаването на иска по чл.49 ЗЗД и отхвърлянето на иска по чл.45 ЗЗД.
Касаторите следва да заплатят дължимата държавна такса по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата – по 1 697.70лв. При неизпълнение на указанията касационната жалба подлежи на връщане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на Решението № 86 от 10.01.2019г. по в.т.д.№ 5084/2018г. на САС, ТО, 11 състав.
Указва на касаторите „Граунд Трейд”И., [населено място] и „Агро К.”ООД, [населено място] в едноседмичен срок за представят по делото доказателства за внесена държавна такса от по 1 697.70лв.
След изтичането на срока делото да се докладва на председателя на Първо т.о. на ВКС за насрочване или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: