6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 06.02.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 3151 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЧСИ А. С. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. К. А. срещу решение № 625 от 14.05.2019 г, постановено по в.гр.дело № 619/2019 г на Пловдивски окръжен съд, ГК, с което е потвърдено решение № 4542/21.12.2018 г, по гр.дело № 16859/17 г на РС-Пловдив като е уважен предявения от М. П. Г. срещу ЧСИ А. С. А. иск с правно основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 8825,20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на М. Г. от А. А. при изпълнение на дейността му като ЧСИ, поради непредаване на посочената сума на взискателя по изпълнително дело № 360/2012г, ведно със законната лихва от 31.10.2012г. – деня на увреждането, до окончателното плащане.
Подържа се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения.Вземането за лихви е погасено за периода от 31.10.2012г. до 23.10.2014г, с изтичане на тригодишна давност и в този смисъл направеното възражение от страна на ответника не е съобразено от съда в противоречие с материалния закон.
Ответникът по касационната жалба М. П. Г., [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.Респ.счита касационната жалба за неоснователна.Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение,сторени за настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение за установено, че по образуваното при ЧСИ А. А., с район на действие Пловдивски окръжен съд изпълнително дело № 360/12 г със страни : взискател М. П. Г. и длъжник Застрахователно дружество „Булстрад Виена Иншурънс“ АД, последният е превел на 31.10.2012 г сумата 230 915, 85 лв по специалната сметка на ЧСИ за погасяване на задължението по изпълнителен лист от 28.9.2012 г.Ответникът превел на взискателката сумата 222 090, 65 лв, а дължимия остатък от 8825, 20 лв по негови твърдения бил преведен на пълномощника й адв.К. в „Про Кредит Банк /България“ ЕАД.От събраните по делото доказателства обаче е установено, че адв.К. не е имала пълномощно за получаване на суми, а само за образуване на изпълнително дело и никога не е била титуляр на сметка в тази банка.Титуляр на сметката, по която ЧСИ А. е превел сумата е лицето В. Ш., което не е имало каквито и да било отношения с взискателката, както и лицето М. М., което е изтеглило сумата от сметката на Ш..При горните фактически данни въззивният съд е обосновал извода, че сумата 8825,20 лева не е преведена на пълномощник, с надлежно изрично пълномощно съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК. Въззивният съд не е приел за основателно твърдението, че дори да има вреда, тя не е настъпила за взискателя, а за длъжника.С факта на плащането по специалната сметка на ЧСИ, длъжникът се е освободил от отговорност и не в негова тежест са последиците от извършеното от ответника неточно плащане.По отношение на исковата сума е прието че са налице са елементите от фактическия състав на специалната деликтна отговорност на съдебния изпълнител по чл. 441 от ГПК вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 ЗЗД, поради което е ангажирана отговорността му.Във връзка с въведеното правопогасяващо възражение за законната лихва, въззивният съд е приел, че ищцата е узнала за факта на увреждането в края на 2016г, когато синът й бил призован и разпитан като свидетел по сл. дело 44/2015г.Към датата на предявяване на настоящия иск – 23.10.2017г. не е изтекла тригодишна погасителна давност относно вземането за законна лихва, поради което главното вземане е присъдено със законната лихва от 31.10.2012г. /деня, в който сумата е следвало да постъпи п сметка на взискателя / до окончателното изплащане.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са поставени следните материалноправни въпроси:
1/ Длъжникът освобождава ли се от отговорност към взискателя с плащането изцяло на задължението му по изпълнително дело, извършено от негова сметка по специалната сметка на ЧСИ.
2/ За кого е вредата в хипотезата на събрана от длъжник, но непреведена на взискателя сума по изпълнително дело – за взискателя или за длъжника.
3/ Началният момент на дължимата лихва при непозволено увреждане.
Поддържа се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.
С изложението по чл.284 ал.3 ГПК, касаторът е представил следните съдебни актове:
-Решение № 144 от 25.05.2011г. по гр.д. 151/2011г., ВКС, с което е прието, че постъпилите по сметка на съдебния изпълнител суми са такива по предназначение. Те служат за удовлетворяване на взискателите, но до изплащането им принадлежат на длъжника.Затова отклоняването им от специалната сметка, превръщането им в евро и държането им в брой от ЧСИ законосъобразно е прието за виновно неизпълнение на задълженията му по закон.
-Решение № 186/26.05.2014г. по гр.д. № 5886/2013г., ВКС, ІV г.о., с което е прието, след като в специален закон – чл. 74 ЗЧСИ е предвидено основание за деликтна отговорност на ЧСИ, ако няма основание за непозволено увреждане ще бъде отхвърлен иска, а дали има неоснователно обогатяване от друго лице е друго правоотношение. В случаите, когато сумите по изпълнителното дело са внесени изцяло /постъпили по сметката на съдебния изпълнител в съответната банка/ те принадлежат на длъжника и имат характер на депозитни суми, вземане на длъжника към съответната банка, но без възможност да се разпорежда с тях. Съгласно изричната разпоредба на чл. 455, ал. 2 ГПК, с тези суми на длъжника се разпорежда съдебният изпълнител чрез платежни нареждания.
Относно третия въпрос, жалбоподателят аргументира и основание по чл. 280, ал.2, предложение трето ГПК поради това, че присъждането на законната лихва от деня на увреждането е порок на въззивния акт, който е лесно установим. Във въззивното решение се приема, че давността при непозволено увреждане започва да тече от узнаване на извършителя, както и че към датата на предявяване на иска не е изтекла тригодишна погасителна давност, но въпреки това потвърждава присъждане на законна лихва от деня на увреждането 31.10.2012г.
По първите два въпроса.
Същите са обуславящи, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие, а в пълно съответствие с посочената от касатора практика, доколкото е прието, че разпоредителни действия със сумите, платени от сметка на длъжника по сметка на ЧСИ в резултат от индивидуално принудително изпълнение могат да бъдат извършвани единствено от ЧСИ по предвидения в закона ред.Редът за извършване на плащанията на суми е предвиден в императивната разпоредба на чл. 455, ал. 2 от ГПК, която е ясна и не се нуждае от тълкуване.Затова отклоняването на средства от специалната сметка и превеждането им по банкова сметка, чийто титуляр не е нито взискателя, нито негов надлежен пълномощник, законосъобразно е прието за виновно неизпълнение на задълженията на ЧСИ, вменени му по закон.Също в съответствие с посочената от касатора съдебна практика е приетото от съда, че постъпилите по сметката на съдебния изпълнител в съответната банка суми принадлежат единствено на длъжника и ЧСИ няма право до се разпорежда с тях в полза на други лица, а наличието на подобно разпореждане уврежда единствено взискателя по изпълнителното дело.
По третия от поставените въпроси
Въпросът е обуславящ крайния изход на спора в частта относно присъдената лихва, с оглед заявеното от ответника възражения за погасяване на вземането по давност.
В тази част въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос за началния момент на дължимата лихва, с оглед приетото в ППВС № 2/81 г разрешение относно давността за вземанията от непозволено увреждане.
При извършена служебна проверка по делото, съставът на ВКС констатира, че решенията по делото са постановени по нередовна искова молба, доколкото по претенцията за законна лихва за времето от 31.10.2012 г до предявяване на иска, първоинстанционният съд не е събрал държавна такса в размер на 178, 50 лв / 4% от сумата 4462, 94 лв/.Предвид изложеното исковата молба относно претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД за времето от 31.10.2012 г до 23.1.2017 г на сума 4462, 94 лв следва да бъде оставена без движение на основание чл.129 ал.1 ГПК вр.чл.128 т.2 ГПК, вр.чл.127 ал.1 т.3 ГПК със задължение до ищцата на внесе посочената такса по сметка на съда, като при неизпълнение производството по делото в частта относно този иск ще бъде прекратено, а решенията обезсилени.
След изпълнение на горното указание до ищеца, касаторът следва да бъде задължен да внесе сумата 89, 25 лв-невнесена от него сума за държавна такса, дължима пред въззивния съд във връзка с обжалване на решението в частта относно лихвата до предявяване на иска, както и сумата 89, 25 лв-държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество, в частта с която се допуска касационно обжалване.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 625 от 14.05.2019 г, постановено по в.гр.дело № 619/2019 г. на Пловдивски окръжен съд, ГК в частта, с която А. С. А. е осъден да заплати на М. П. Г. сумата 8825, 20 лв на основание чл.74 ал.1 ЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в частта относно претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД, предявена от М. П. Г. срещу А. С. А. за времето от 31.10.2012 г до 23.1.2017 г в размер на сумата 4462, 94 лв на основание чл.129 ал.1 ГПК вр.чл.128 т.2 ГПК, вр.чл.127 ал.1 т.3 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да внесе държавна такса по сметка на съда, по този иск в размер на 178, 50 лв, като при неизпълнение производството по делото в тази част ще бъде прекратено, а решенията обезсилени.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 625 от 14.05.2019 г, постановено по в.гр.дело № 619/2019 г. на Пловдивски окръжен съд, ГК в частта относно присъдената законна лихва, както и в частта относно присъдените разноски.
ЗАДЪЛЖАВА касатора да внесе по сметка на ВКС сумата 89, 25 лв- държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в частта, в която е допуснато касационно обжалване, както и сумата 89, 25 лв-невнесена от въззивника сума за държавна такса, дължима пред въззивния съд във връзка с обжалване на първоинстанционното решение в тази част.При неизпълнение на горните указания производството по въззивната и касационна жалба в тази част ще бъде прекратено, а решенията обявени за влезли в сила.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
` 2.