О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 06.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2041 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Първа инвестиционна банка”АД против Решение № 30 от 11.04.2019г. по в.т.д.№ 4/2019г. на АС Бургас в частта за отмяна на решението по т.д.№ 545/2018г. на ОС Бургас и отхвърляне на исковете за признаване по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземане на банката срещу П. И. А. и С. К. Молла-М. по договор от 27.08.2009г. за поръчителство за задължения по договор за банков кредит с кредитополучател Т. И. С.:
– над сумата 900.31 евро до 1 125.44 евро – главница;
– над сумата 31.57евро до 48.70 евро – договорна лихва за периода 25.05.2016г.-25.08.2016г. ;
– за сумата 100.39 евро санкционна лихва за периода 25.05.2016г.-23.11.2016г.
Обжалвано е и въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт за отхвърляне на иска за установяване на съществуване на вземане на банката:
– за разликата до 11 500 евро главница;
– за разликата до 8 310.72 евро договорна лихва, претендирана за периода 25.09.2009г.-25.08.2016г.;
– за разликата до 9 415.98 евро наказателна лихва, претендирана за периода 25.09.2009г.-23.11.2016г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 7348/2016г. на РС Бургас.
Като необжалвано е влязло в сила решението за отхвърляне на иска, предявен срещу поръчителя по същия договор З. М…
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и постановяване на друго за уважаване на исковете в предявените размери. Оспорва се единствено правилността на извода на въззивния съд относно началото на шестмесечния срок с изтичането на който се погасява поръчителството поради неупражняване от кредитора на правата му срещу длъжника в този срок и даденото от състава на апелативния съд тълкуване на разпоредбата на чл.147,ал.1, изр. първо ЗЗД. Поддържа се, че с разпоредбата на чл.147,ал.1 ЗЗД законът регламентира прекратяване на поръчителството поради бездействие на кредитора след падежа на главното задължение, но не и с оглед падежа на отделни анюитетни вноски. Акцентира се, че съгласно договора за банков кредит и договорите за поръчителство, крайният срок за връщане на кредита е 25.08.2016г., а заявлението за издаване за заповед за изпълнение срещу кредитополучателя и поръчителите е депозирано на 24.11.2016г., към който момент не е изтекъл шестмесечния срок по чл.147,ал.1 ЗЗД.
В изложението по чл.284,ал.3 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /обоснована с решенията на състави на ВКС по т.д. № 601/14г. на І т.о., по т.д.№ 1717/13г. на І т.о., т.д. № 467/18г. на ІІ т.о., т.д.№ 1705/13г. на І т.о., гр.д.№ 481/12 на ІІІ г.о., гр.д.№ 523/11 на ІІІ г.о., гр.д.№ 795/10г. на ІVг.о./ по въпроса: От кой момент започва срокът по чл.147,ал.1 ЗЗД в хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК.
При допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: Прекратява ли се поръчителството за вноските по кредит, чийто падеж е настъпил преди повече от шест месеца преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК в хипотезата на обявена предсрочна изискуемост по кредит, обезпечен с поръчителство.
В писмен отговор насрещната страна П. А. оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК не е постъпил от С. М..
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
По единственото въведено от касатора основание за неправилност на въззивното решение – приложението на разпоредбата на чл.147,ал.1,предл първо ЗЗД и моментът, от който тече прекратителният за поръчителството срок, въззивната инстанция е споделила възприетите в решенията на ВКС по т.д.№ 50394/16 на ІV г.о. и гр.д.№ 60073/16г. на ІІІ г.о. становища – при бездействие на кредитора да предяви правата си спрямо длъжника, поръчителството се погасява с изтичането на шестмесечен срок, съгласно чл.147,ал.1,предл.първо ЗЗД, считано от падежа на отделните вноски, настъпващи през определен в договора или с погасителния план периоди; че погасяването на отделните вноски чрез плащане или по друг начин погасява и самото поръчителство като от момента на падежа вноските стават изискуеми и за кредитора е възможно успешно да упражни правата си.
Изложени са и следните аргументи:
С уговарянето на изпълнение на части през определени периоди в отклонение на правилото по чл.66 ЗЗД, наред с правото на банката по чл.60,ал.2 ЗКИ и в унисон с ТР №8/2017г. на ОСГТК на ВКС да се снабди с изпълнителен лист за вноските с настъпил падеж и при предсрочна изискуемост – за всички вноски, сроковете за анюитетните вноски по договора за банков кредит следва да се считат уговорени и в полза на кредитора в отклонение на диспозитивното правило на чл.70,ал.1 ЗЗД; При наличието на установени както със закона, така и с договора възможности за кредитора да се погрижи за интересите си, бездействието му да предяви иск за вноските с настъпил падеж или да обяви на длъжника кредита за предсрочно изискуем, не може да има и няма за последица запазване на правата спрямо поръчителите до крайния срок по договора за кредит, което разбиране следва от акцесорността на поръчителството спрямо отговорността на длъжника и от възприемането на изискуемостта на отделните вноски като начало на давностния срок съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД; Липсва основание както от гледище на закона, така и с оглед интересите на гражданския и търговски оборот, при бездействие на кредитора да упражни правата си в собствен интерес, за начало на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД да бъде възприеман крайният срок на договора за кредит, а не изискуемостта на анюитетите – противното би означавало при покриване на вземанията за отделните вноски с погасителна давност, за същите вноски поръчителството да бъде запазено до изтичане на шестмесечния срок от крайния срок на договора.
С тези съображения и при безспорните по делото факти, че крайният срок на погасяване на кредита е 25.08.2916г., а заявлението за издаване на заповедта за изпълнение срещу кредитополучателя и поръчителите е подадено на 24.11.2016г., е обосновано, че при бездействието на банката на упражни правата си спрямо кредитополучателя, поръчителството на П. А. и С. М. е погасено за изискуемите до 24.05.2016 г. вноски и е запазено само за четири от вноските по погасителния план към договора за кредит – тези с настъпил падеж от 25.05.2016г. до крайния срок на договора – 26.08.2016г., поради което главницата, за която искът е основателен е 900.31 евро. Мотивирано е, че отговорността на поръчителите за договорна лихва е ограничена съгласно договора за поръчителство, договора за кредит и погасителния план до размер на 16.5% и възлиза на 31.57 евро. Обосновано е, че поръчителите не са задължени за заплащане на наказателна лихва. Тези изводи са обусловили частичната отмяна на първоинстанционното решение за уважаване на установителния иск, отхвърлянето му за разликата над приетите от първоинстанционния съд за дължими суми, отмяната на решението за уважаване на иска за наказателни лихви и отхвърлянето на този иск, както и потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете за разликата до заявения размер.
Настоящият състав счита, че са налице предпоставките за спиране на настоящото производство до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 5/2019г.
С разпореждане от 31.10.2019 г на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 5/2019г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия, на основание чл.128 ал.1 ЗСВ за постановяване на тълкувателно решение по следния правен въпрос: При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?
Констатирано е, че в една част от постановените по реда на чл. 290 от ГПК съдебни актове – решение № 83 от 26.05.2017г. по т. д. № 50394/2016г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 44 от 05.06.2017г. по гр. д. № 60073/2016г. на ІІІ г.о. на ВКС, е застъпено становището, че шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД тече от датата на падежа на всяка вноска и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащане на тази вноска т.е. преклудира се отговорността му за съответната част от главното задължение.
Констатирано е, че противното разрешение е дадено в решение № 345 от 12.11.2012 г. по гр. д. № 481/2012г. на III г.о. на ВКС, в което по въпроса, от кой момент тече 6-месечният срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД, е прието, че с разпоредбата на чл. 147, ал.1 ЗЗД „законът регламентира прекратяване на поръчителството, поради бездействие на кредитора по договора след падежа на главното задължение, но не с падежа на отделни анюитетни вноски”. В решение № 58 от 15.04.2009г. по т. д. № 584/2008г. на II т. о., решение № 130 от 27.10.2009г. по т. д. № 139/2009г. на I т.о., решение № 23 от 24.03.2015г. по т. д. № 1717/2013 г. на I т.о. и решение № 40 от 17.06.2015г. по т. д. № 601/2014г. на I т.о., ВКС приема, че шестмесечният срок по 147, ал. 1 ЗЗД тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на дълга като за разлика от първата група решения не се прави разграничение относно вноските с настъпил и ненастъпил падеж към момента на обявяване на предсрочната изискуемост, при наличие на вече падежирани вноски към настъпване на предсрочната изискуемост, явяващи се основание за обявяването й.
Тъй като предмета на посоченото тълкувателно решение съвпада с въведения от касатора правен проблем и с поставените в изложението правни въпроси, по които се иска допускане на обжалването и по които има създадена противоречива съдебна практика, преценката налице ли са предпоставките за осъществяване на касационния контрол следва да бъде извършена при съобразяване на разрешението на двете колегии на ВКС по формираното различно тълкуване на закона.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Спира производството по настоящото дело до произнасяне на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 5/2019г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: