О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 01.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 24/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 2.VІІ.2008 г. постановено по гр.д. №472/2008 г., с което е отменено решението на Софийския окръжен съд от 14. ХІІ.2007 постановено по гр.д. № 538/2006 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на И. В. Н. и В. С. Н. против Л. Н. Л. с правно основание чл. 45 от ЗЗД до размер на 5000 лв за всеки от тях и вместо това ответникът Л. е осъден да заплати на И. и В. Н. по 5000 лв на всеки от тях като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им В. Н. , настъпила при пътно-транспортно произшествие (ПТП) на 16.V.2001 г. , заедно със законната лихва от посочената дата 16.V.2001 г. до окончателното изплащане, като в останалата част за отхвърляне до предявения размер на претенцията решението е оставено в сила. Жалбата на И. В. Н. и В. С. Н. касае отхвърлената част на претенциите им, като молят да им се присъдят още по 10 000 лв и в нея те се позовават на противоречие със съдебната практика при определяне размера на обезщетението, както и с оглед приспадане на полученото от ДЗИ застрахователно обезщетение по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”. Жалбата на Л. Н. Л. касае уважената част на претенцията, както и началния момент на присъдените лихви, като поддържа, че при направено възражение за погасителна давност относно лихвите, в нарушение на задължителната съдебна практика е присъдено такова от датата на увреждането. Относно присъденото обезщетение жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл, че претенциите са допустими и основателни независимо от изразеното от ищците съгласие застрахователят да ги обезщети в размер по-нисък от застрахователния лимит, което е извършено в противоречие с практиката на ВКС и поставения въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Страните взаимно си оспорват подадените жалби в отговори, подадени по реда на чл. 287 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС, 4 г.о., взе предвид:
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ангжирал отговорността по чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител Л. Л. на ПТП, довело до смъртта на сина на ищците, за претърпените от последните неимуществени вреди независимо от полученото по застраховката “Гражданска отговорност” обезщетение от тях в размер на по 15 000 лв изплатени на основание чл. 407 (отм.) от Търговския закон, които са се съгласили да получат обезщетение в по-нисък размер от застрахователния лимит за събитието, като им е присъдил още по 5 000 лв за необезщетените от застрахователя вреди от същото непозволено увреждане. Поставените от жалбоподателите материално правни въпроси за дължимостта на обезщетение от прекия причинител, независимо от изразеното от ищците съгласие за обезщетяване в по-нисък размер от застрахователния лимит, което има доказателствено значение относно претендираните вреди, както и относно началния момент на дължимост на лихви при направено възражение за погасяване по давност (чл. 111 б.”в” от ЗЗД), обуславят изхода на спора, и са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и са от значение за точното приложение на закона – налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК, поради което следва да се допусне това обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 2.VІІ.2008 г. по гр.д. № 472/2008 г.
УКАЗВА на жалбоподателите И. В. Н., В. С. Н., двамата от гр. В., ул. П. № 6 и на жалбоподателя Л. Н. Л. от гр. Лом, ул. Д. № 2 да заплатят всеки един по 200 лв държавна такса за разглеждане на жалбите им и да представят вносен документ по сметката на ВКС в седмодневен срок от съобщението, като в противен случай касационните жалби ще бъде върнати.
След представяне на вносен документ за платената държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: