1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 626
гр. София, 11.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова т. д. 2110 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
„Фин инвест“ ЕООД, „Фин ин 64“ ЕООД и „Фин трейд 2014“ ЕООД чрез адвокат Б. К. обжалват решение № 44 от 06.06.2019 г. по т.д. 82/19 г. по описа на Апелативен съд [населено място], с което след отмяна на решение № 381 от 05.01.2018 г. по т.д. 546/17 г. на ОС [населено място] в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. А. К. и С. Д. К. против „Фин инвест“ ЕООД и „Фин Трейд 2014“ ЕООД за осъждането им да заплатят 26 000 лв част от сумата от 106 377,60 лв, равностойност на 54 390 евро, както и в частта в която „Фин ин 64“ ЕООД е осъден да заплати таз и сума на Д. А. К. и С. Д. Кюсат и вместо това е осъдил „Фин инвест“ ЕООД, „Фин трейд 2014“ ЕООД и „Фин ин 64“ ЕООД да заплати сумата от 26 000 лв, частичен иск от сумата от 106 377,60 лв, равностойност на 54 390 евро, представляваща платена продажна цена по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот апартамент АА 103 в сграда „А.“, построена в УПИ V-399, кв. 3702 по ПУП на к.к. Слънчев бряг – запад, сега ПИ с идентификатор 51500.507.170 и сграда с идентификатор 51500.507.170.1 ведно със законната лихва от 28.11.2017 г. до окончателното изплащане и 520 лв разноски.
Излага подробни съображения за неправилност на решението като постановено в нарушение на закона. Подробно мотивира, че е незаконосъобразен изводът, направен от въззивния съд, че от 01.10.2013 г. е започнала да тече нова давност за разваляне на същия предварителен договор, чието обявяване е могло да се иска в петгодишен срок и тази давност изтичала на 01.10.2018 г. давността за разваляне, което развалянето било надлежно упражнено в законния за това срок и искът за неоснователно обогатяване не бил погасен по давност. Моли да се отмени решението.
Д. А. К. и С. Д. К. чрез адв. Д. Д. в подадения от тях отговор на касационната жалба оспорват същата. Считат, че формулираните основания за допускане на решението до касационно обжалване, не били разгледани от въззивния съд. Изводът на въззивния съд, че давностният срок за връщане на даденото на отпаднало основание започва да тече след отпадане на основанието, в това число и след погасяване по давност на иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД бил в съответствие на закона. Този извод изцяло бил в съответствие със задължителната практика, изразена в ППВС 1/79 г., в което се приемало, че давността започвала да тече от отпадане на основанието. Излага подробни съображения за трайната практика на ВКС във връзка с погасяване по давност на срока по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД.
Излага съображения за прекъсване на давността с плана за преобразуване на дружествата, тъй като съгласно чл. 263е от ТЗ изрично било предвиден, че кредиторите се смятат за уведомени за правата им във връзка с преобразуването от момента на вписването. Планът за преобразуване бил насочен към кредиторите. Неоснователни били възраженията и за недопустимост на евентуалния иск по чл. 59 от ЗЗД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280 от ГПК намира следното:
Съобщение с препис от решението е връчен на касационните жалбоподатели на 17.6.2019 г. Касационната жалба е подадена до съда на 26.06.2019 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК. Подадена е от легитимирани да обжалват решението лица.
С обжалваното решение на Апелативен съд – [населено място] в качеството му на въззивен съд е отменено решение № 381 от 05.12.2018 г. по описа на Окръжен съд – [населено място], в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. А. К. и С. Д. К. против „Фин инвест“ ЕООД и „Фин трейд 2014“ ЕООД за осъждането им да заплатят сумата от 26 000 лв част от сумата 106 377,60 лв, равностойност на 54 390 евро, представляваща платена продажна цена по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент АА 103 в сграда „А.“ построена в УПИ V-399 кв. 1702 ПУП на КК Слънчев бряг – запад, сега ПИ с идентификатор 51 500.507.170 и сграда с идентификатор 51500.507.170.1, както и в частта, в която „Фин ин 64“ ЕООД е осъдено да заплати тази сума на Д. А. К. и С. Д. К. и вместо това са осъдени „Фин инвест“ ЕООД, „Фин трейд 2014“ ЕООД и „Фин ин 64“ ЕООД да заплатят при условията на солидарност на Д. А. К. и С. Д. К. сумата от 26 000 лв, представляваща част от сумата 106 377, 60 лв, равностойни на 54 390 евро, представляващи платена продажна цена по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от 28.11.2017 г. В останалата част е потвърдено решението. Съдът поради уважаване на иска с правно основание чл. 55, ал.1 пр. 3 от ЗЗД не е разгледал обективно евентуално съединения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че на 16.04.2007 г. между ищците и „Фин инвест“ ЕООД е сключен предварителен договор за продажба право на строеж върху недвижим имот и извършване на строителство, подробно описано в договора. Между страните е постигнато съгласие да се сключи окончателния договор, с който да се прехвърли правото на строеж върху този недвижим имот до 15.10.2007 г., но не по-късно от завършване на сградата в „груб строеж“ , което да е констатирано от компетентен орган. Уговорено било задължение за продавача да уведоми купувачите в 30 дневен срок преди датата на нотариалната сделка. Договорена била и продажна цена, която да се плати по банкова сметка на продавача в размер и сроковете за внасяне. Срокът за завършване на обекта бил 30.4.2008 г. Прието е за безспорно, че цялата цена от 54 390 евро е платена от купувачите на продавача. На 01.10.2008 г. бил съставен акт образец 14 за завършване на сградата в груб строеж, а на 23.3.2011 г. било съставено удостоверение № 40 на [община] за въвеждане в експлоатация на обекта. С плана за преобразуване на 22.8.2014 г. чрез отделяне част от имуществото било преминало върху втори и трети ответници. В този план апартаментът бил преминал към втория ответник. Ищците били уведомили с уведомление от 14.6.2017 г., че развалят предварителния договор от 16.4.2017 г. поради неизпълнение и неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор до 15.4.2007 г. но не по-късно от завършване на сградата в „груб строеж“, да завърши изцяло строителството и обзавеждането на имота до 30.4.2008 г. както и да не обременява имота с тежести . Вторият и третият ответник били уведомени на 6.7.2017 г.
Въззивният съд е приел, че е направено възражение за погасителна давност от ответниците в срок. Обосноваването на изтеклия давностен срок от въззивните жалбоподатели не е възприето от съда като въззивният съд е приел правните изводи на първоинстанционния съд, че искът по чл. 19, ал.3 от ЗЗД се погасява по давност като давността е 5 годишна бил незаконосъобразен. Срокът в случая бил започнал да тече от 1.10.2008 г. – датата, на която е съставен акт обр. 14. Срокът изтичал на 1.10.2013 г. След този срок страните били изгубили правото на иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД – да искат обявяване на предварителния договор в окончателен. След изтичането на този срок не се погасява материалното право и при добра воля на двете страни може да се сключи валиден окончателен договор. Но изтичането на този давностен срок рефлектирало върху началния момент, от който възниквала и започвала да тече давността за връщане на даденото по този договор. Съдът е приел, че от 01.10.2013 г. започва да тече срок за връщане на даденото по предварителния договор. Давността за връщане на даденото на отпаднало основание започвала да тече след погасяване по давност на иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Прието е за неоснователно становището, че искът за връщане на даденото се погасявал по давност след като все още страните имат възможност да искат обявяване на предварителния договор в окончателен.
В случая касационните жалбоподатели, в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК са поставили следните въпроси, които според тях са включени в предмета на делото и са разрешени от въззивния съд и това е станало в нарушение на трайната практика на Върховния касационен съд както следва:
1. Откога започва да тече петгодишният давностен срок съгласно чл. 87, ал. 5 от ЗЗД в случаите когато срокът за изпълнение на задължението е бил предварително фиксиран? Въззивният съд бил разрешил въпроса, че искът с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД се погасявал с 5 годишна давност като в случай на уговорен срок за изпълнение, в случая от 1.10.2008 г. започнал да тече и изтича на 1.10.2013 г. А от изтичането на погасителната давност за обявяване на предварителния договор в окончателен започвала да тече давност за разваляне на договора. Позовава се, че даденото разрешение е в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, изразена в решение № 865 от 8.12.2009 г. по гр.д. 2134/2008 г.4 ГО и решение № 1074/28.10.2008 г. на ВКС по гр.д. 4593/07 г., 2 ГО., както и решение № 76 от 13.07.2017 г. на ВКС по т.д. 1037/16 г. 1 ТО , ТК.
2. Относно давностните срокове, в които изправният кредитор може да упражни правата си по чл. 79, ал.1 от ЗЗД и дали тази разпоредба предвижда последователност при избора на кредитора или този избор е предоставен алтернативно. Обуславя, че въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с решение № 194 от 12.3.2005 г. на ВКС по гр.д. 449/2004 г., ТК, 2 ТО.
Допускането до касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК . Съгласно разясненията в т. 1 от ТР 1/19.2.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът следва да посочи този правен въпрос, който е включен в предмета на делото и обусловил изхода на спора. Освен това следва да мотивира и соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1 т. 1- 3 от ГПК, така както са дефинирани в тази норма.
В случая съдът е приел, че при предявения иск по чл. 55, ал.1 пр.3 от ЗЗД е направено в срок възражение за погасителна давност от тримата ответници, чието солидарно осъждане се иска. Въведеното възражение за погасителна давност е включено в предмета по спорното правоотношение и въпросът относно правата на купувача по предварителен договор – правото да иска обявяване на предварителния договора за окончателен и правото да развали предварителния договор поради неизпълнение погасяват ли се по давност и конкретно на правото на разваляне на договора и на правото на вземане за неоснователно обогатяване – връщане на даденото по развален предварителен договор за покупко-продажба. Въззивният съд е приел, че е предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1 , пр. 3 от ЗЗД е основателен, тъй като вземането не е погасено по давност, на основание чл.110 от ЗЗД. В този случай право на разваляне на договора възниквало само, ако купувачът не може да реализира правото си да обяви предварителния договор в окончателен поради погасяването му по давност. След като изтече погасителната давност за обявяване на предварителния договор в окончателен по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, можело да се развали договора и да се предяви иск за връщане на даденото по този договор. Този извод е обусловил волята на съда, че искът не е погасен по давност и ответниците солидарно (поради осъществено преобразуване на договарящата страна“Фин инвест“ ЕООД) дължат на ищците претендираната сума на соченото от тях основание. Поради това въпрос 1 е включен в предмета на делото и е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд относно погасяване по давност на правата на купувачите по предварителен договор. Поради това е и посочено от касатора общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният въпрос 2 относно правата на купувача по предварителния договор и дали е налице последователност при избора на права съгласно чл. 79, ал.1 о т ЗЗД и чл. 19, ал.3 от ЗЗД е въпрос, който е включен в предмета на спора и разрешен от въззивния съд. Псоледователността на правата, посочена от въззивния съд е обусловила крайния извод за неизтекла погасителна давност при осъществено по-късно разваляне на договора.
При така посоченото общо основание от касатора се установява, че посочените въпроси са разрешени в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, изразена в решение № 194 от 12.3.2005 г на ВКС по гр.д. 449/2004 г. на ТК , 2 ТО, посочено в изложението от касатора. Това обуславя извод, че касаторът е посочил и допълнително основание за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това посоченият въпрос 2 е посочено от касатора общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК .
Но с оглед сочените основания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и разясненията по приложението на чл. 280 от ГПК в т. 1 от Тълкувателно решение 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд следва да доуточни въпроса, както следва: Относно правата на купувача по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в случай на неизпълнение на задълженията за сключване на окончателен договор за продажба и тяхното упражняване, както и относно погасяването по давност на исковете на купувача при упражняване на тези права.
По изложените съображения и на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК следва да се допусне до касационно обжалване въззивното решение на Апелативен съд – [населено място].
С оглед допускането на касационното обжалване на въззивното решение, държавната такса следва да се определи на основание чл. 18, ал. 2 от т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като се вземе предвид, че интереса при осъщественото касационно обжалване е в размер на 26 000 лв. В този случай дължимата държавна такса е 520 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 44 от 06.06.2019 г. по в.т.д. 82/19 г., по описа на Апелативен съд [населено място], на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касационния жалбоподател в 1 седмичен срок от получаване на съобщение да внесе по сметка на Върховния касационен съд и представи вносен документ, съдържащ номера на делото, за внесена държавна такса в размер на 520 лв, определена на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
При неизпълнение на това задължение касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията, делото да се докладва за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание на Председателя на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд.
При неизпълнение на указанията в дадения срок, делото да се докладва за връщане на касационната жалба.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: