О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
София, 12.11.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание 24.09.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 423 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „КОРЕЛ –ИД” ЕООД, гр. София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2576 от 06.11.2018 г., по в.т.д.№ 3499/2018 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 785/17.04. 2018 г., с което е уважен предявения от „ЧУГУНОЛЕЕНЕ ПЪРВОМАЙ” АД осъдителен иск за сумите: 10 000 лв. – главница по договор за заем от 30.10.2015 г. с „ДЖ АР ПИ ТЕХ” ООД, [населено място], 600 лв.; възнаградителна лихва за периода 30.10.205 г. -30.10.2016 г.; 162 лв. – неустойка за забава за периода 31.10.2016 г. -10.04.2017 г., двете дължими по същия заемен договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2017 г. до окончателното и изплащане; 50 000 лв.- главница по договор за заем с ДЖ АР ПИ ТЕХ” ООД, [населено място] от 29.12.2015 г.; 3 000 лв., възнаградителна лихва по същия за периода 29.12.2015 г. – 29.12.2016 г. и 510 лв., неустойка за забава за периода 30.12.2016 г. -10.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата на дълга до окончателното и изплащане, цедирани от заемодателя на ищцовото дружество с договор за цесия от 01.01.2016 г.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, който порок, касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, касаторът обосновава с допуснато при образуване на делото пред СГС нарушение на процесуалното правило на чл.26, ал.2 ГПК, поради подаване на исковата молба от процесуален представител на ищеца – юрисконсулт Хр.К., без надлежна представителна власт по см. на чл.32, т.3 ГПК.
При условията на евентуалност се поддържа и оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, към касационната жалба, касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с едновременното наличие на предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК и на чл. 280,ал.1, т.1, т.2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право:
1.”Допустимо ли е процесуални действия на лице, което не отговаря на изискванията на чл.32 ГПК относно изискванията към лицата, които могат да бъдат процесуални представители на ЮЛ, да бъдат потвърдени след приключване на устните състезания в процеса и при оспорване на тези действия от насрещната страна преди приключване на устните състезания?”;
2.”Задължен ли е въззивният съд, като съд по съществото на спора, да излага собствени мотиви, в които да даде отговор на направените пред него оплаквания?”; 3.”Допустимо ли е съдът да изисква от длъжника да показва по отношение на трето лице, в случая цесионера, достоверността на датата на договор, който той е сключил с първоначалния кредитор –цедент, при положение, че датата е безспорна в отношенията между длъжника и първоначалния кредитор и по този начин да се ограничи правото на длъжника да противопостави на новия кредитор всички възражения, които е могъл да представи на първоначалния кредитор?”;4.”Към кой момент прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника?”;5. „Следва ли съдът подробно да обсъди валидността на договор за цесия, когато от съдържанието му явно се установява, че е налице твърдяното основание на цесионния договор като продажба и следва ли съдът да изложи собствени мотиви?”
Като израз на твърдяното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, поддържано по отношение на въпроси № 2 ; №3 ; №4 и № 5 от изложението на касатора, са цитирани: ТР №1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, ТР №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВКС и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС: № 49 от 27.03.2012 г., по т.д.№ 16/2011 г. на ІІ т.о.; № 37 от 28.02.2017 г., по гр.д.№ 50235/2016 г. на І т.о.
За илюстрация на поддържаното допълнително селективно основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, , по отношение на поставения въпрос № 1, е посочено решение № 10 от 29.09.2016 г. по к.д.№ 3/2016 г. на Конституционния съд на РБ.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за достъп до касация и евентуално срещу основателността на въведените касационни основания, излагайки подробни писмени съображения.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното осъдително решение въззивният съд е приел, че ищцовото търговско дружество, като носител на претендираното спрямо ответника вземане, придобито по силата на възмезден договор за цесия от 01.01.2016 г. от „ДЖ АР ПИ ТЕХ” ООД, [населено място], е активно материалноправно легитимирано по предявените искове по чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД.
С оглед събраните по делото доказателства, които подробно е анализирал поотделно и във вр. с доводите и възраженията на страните, както и на изрично изразеното в отговора на исковата молба становище решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел за безспорно, че между „ДЖ АР ПИ ТЕХ” ООД и „КОРЕЛ –ИД” ЕООД е налице срочно заемно правоотношение, породено от сключени помежду им два договора за финансова помощ – от 30.10.2015 г. и от 29.12.2015 г.. По силата на същото дружеството –заемодател „ДЖ АР ПИ ТЕХ” ООД е предоставило и превело по банков път на „КОРЕЛ –ИД” ЕООД сумите: 10 000 лв. по първия договор и 50 000 лв. по втория договор при договорена и по двата идентична годишна лихва от 6 % , срок на издължаване от по една година и неустойка за забава. Позовавайки се на характера на приложените по делото анекс № 1/30.12.2015 г. към договор за финансова помощ от 30.12.2015 г. и на анекс №1/3012.2015 г. към договор за финансова помощ от 29.12.2015 г., на частни диспозитивни документи Софийски апелативен съд е отрекъл промененият по общо съгласие на дружествата –заемодател и заемател срок за връщане на заетата сума до 30.12.2020 г., обективиран в същите, да е противопоставим на цесионера – трето лице по см. на чл.181 ГПК и да го обвързва. Като допълнителен аргумент в подкрепа на приетата за недостоверна дата на двата анекса по отношение на ищеца, въззивната инстанция се е позовала както на съществуващо различие между посочения в титулната част на двата документа представител за „ДЖ АР ПИ ТЕХ” ООД – Д. Д. К. и подписалия същите друг управител – И. П. И., едновременно управител и на длъжника „КОРЕЛ –ИД” ЕООД, така и на неотразяването им в подробното съдържание на процесния договор за цесия.
С аргумент, че в хода на делото ответникът не е установил, съобразно възложената му с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, че е върнал предоставените му, като финансова помощ суми, а в твърденията му се съдържа и недвусмислено признание за отсъствие на предприето изпълнение, макар и поради неизискуемост на задължението, въззивната инстанция е преценила исковата претенция за основателна.Позовавайки се на приложеното към исковата молба на цесионера уведомление за цесия, изходящо от цедента „ДЖ АР ПИ ТЕХ” ООД (л.15) и на редовно връчения на ответника препис от същата, заедно с приложенията, въззивният съд е отрекъл да е налице твърдяното в отговора на исковата молба ненадлежно известяване на длъжника по см. на чл.99, ал.4 ЗЗД. Като лишено от основание в закона решаващият състав на въззивни съд е отхвърлил и въведеното от ответника възражение за нищожност на цесионния договор, поради неговата привидност, обусловена от отложената парична престация на цесионера.
Основателността на защитната позиция на ответника, като въззивник, за недопустимост на първоинстанционното решение, поради отсъствие на надлежно учредена за ищеца представителна власт по см. на чл.32 ГПК за юрисконсулт Хр.К. към датата на подаване на подписаната от него исковата молба е отречена от въззивния съд, по съображения, че осъществените от последния в хода на процеса процесуалните действия, в качеството му на пълномощник на ищеца, са изрично потвърдени от законния представител на това ЮЛ- търговец с приложена по делото в срока за произнасяне от СГС молба от 26. 02. 2018 г. Счетено е, че така потвърдените процесуални действия са заздравени с обратна сила, с което е проявен и целеният с тях ефект спрямо представлявания.
Съобразени решаващите мотиви на въззивния съд дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно, поради съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо – постановено по нередовна искова молба.
Произнасяйки се по основателността на въведения от въззивника порок за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, Софийски апелативен съд е счел, че с представения в срока за произнасяне трудов договор на юрисконсулт Хр.К., действителността на упълномощаването му от законния представител на „ЧУГУНОЛЕЕНЕ ПЪРВОМАЙ” АД по см. на чл.32, т.3 ГПК, оспорена от „КОРЕЛ –ИД” ЕООД, е доказана. Поради това и с оглед потвърдените в хода на процеса действия на пълномощника от законния представител на ищеца е извел правен извод, че е надлежно сезиран с исковата молба, подписана от юрисконсулт Хр. К., възприемайки я за редовна, без да вземе предвид и обсъди датата на подаването й, значително предхождаща датата на трудовия договор на последния.
С оглед изложеното и предвид задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, касационната инстанция е длъжна да допусне касационен контрол, без да обсъжда наличието на допълнително селективно основание, като конкретната преценка за допустимост се извършва с решението по същество, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на основание чл.280, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2576 от 06.11.2018 г., по в.т.д.№ 3499/18 г. по касационната жалба на „КОРЕЛ –ИД” ЕООД, гр. София.
УКАЗВА на касатора „КОРЕЛ –ИД” ЕООД, гр. София в едноседмичен срок от съобщението да представи документ по делото за внесена по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на 1 285.44 лв./хиляда двеста осемдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора,че при неизпълнение на дадените му указания в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД представяне на платежен документ за внесена в определения срок държавна такса, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: