ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 664
София, 27.05.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1104 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат И. В. като процесуален представител на С. Г. В. със съд.адрес София и на адвокат М. М. като процесуален представител на В. Г. В. и на Н. И. Г., и двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд /ВАС/ от 13.01.2012г. по в.гр.д. № 320/2011г.
Ответниците по касационните жалби П. на РБ /П./ и ОД на МВР Т. не са дали отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
К. жалби на В. Г.В. и на Н. Ив.Г. са подадени извън предвидения в закона и указан им от съда едномесечен преклузивен срок. Преписи от въззивното решение са връчени на Н. Г. на 23.01.2012г. чрез сина й В. В., а на Вл.В. – на същата дата лично. При това положение и по силата на чл.60 ал.3 ГПК срокът за касационно обжалване е изтекъл на 23.02.2012г. /четвъртък – делничен ден/, а касационните жалби срещу решението са подадени чрез пощата на 27.02.2012г. Ето защо тези жалби са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.
Касационната жалба на С. Г. В. е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на С. Г.В. ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВАС по въззивна жалба само на ответника П. е отменил решението на Разградския ОС от 05.VІІ.2010г. по гр.д. № 385/2009г. в частта, с която П. е осъдена да заплати на Г. В. Г. /починал на 12.ІІ.2011г. и заместен съобразно чл.227 ГПК от законните си наследници Н. Ив.Г. – съпруга, С. Г.В. – дъщеря и В. Г.В. – син/ на основание чл.2 ал.1 т.1 и т.2 ЗОДОВ 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД № 251/2004г. на РС Омуртаг и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният срещу П. иск за посочената сума като обезщетение за неимуществени вреди и е осъдил правоприемниците на Г.Г. да заплатят държавна такса в общ размер 5900лв., разноски за вещо лице в размер на 80лв. и 60лв. д.т., заплатени от П. по въззивната й жалба /с определение № 324/03.05.2012г. ВАС е изменил решението в частта за разноските, като е отменил същото в осъдителната му част за присъдените държавна такса и държавна такса по въззивната жалба на П./. Въззивният съд е приел, че в останалите му части, с които са отхвърлени претенциите на Г.Г. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3000лв. до 50000лв. и на обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ в размер на 100000лв., първоинстанционното решение е влязло в сила.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че твърдяните в исковата молба вредоносни последици са от друго наказателно преследване на Г.Г., което не е предмет на производството по настоящото дело; че Г. е развивал престъпна дейност, за която са налице пет осъдителни присъди, поради което не може да се отговори за проблемна репутация в резултат на конкретното наказателно преследване – очевидно лошото му име в обществото е резултат на неговото поведение; всички гласни доказателства касаят предмета и периода на НОХД № 137/2002г., завършило на 10.ІІ.2005г., в период, в който е завършило и НОХД № 251/2004г., вследствие на което сред обществото той станал известен с прозвището „Мошеника”; едновременно с НОХД № 137/2002г. на 14.03.2003г. е образувано и дознание № 477/2001г. на РПУ О., преобразувано на 30.06.2003г. в сл.д. № 20/2003г., след което на 29.08.2003г. Г. е привлечен като обвиняем и са извършени следствени действия с негово участие, като производството е прекратено частично по отношение на едно от повдигнатите обвинения на 16.ІІ.2004г. и изцяло на 01.03.2005г., тъй като извършените деяния не съставляват престъпление; в периода на разследване по сл.д. № 20/2003г. и по НОХД № 251/2004г. не е установено с какво наказателното преследване е засегнало влошеното здраве и влошената репутация на Г..
В изложението на С. Г.В. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса за допуснатите в първоинстанциионния съд процесуални нарушения, довели до лишаване от права, като правото на ищеца да получи съобщение за изготвеното решение, да му се даде срок/възможност да го обжалва; тези пороци като привнесени във второинстанционното производство губят ли незаконосъобразността си, стабилизират ли се или са ирелевантни като факти по делото; тази възможност не е дадена и на наследниците на Г., тъй като същите са конституирани за първи път във второинстанционното производство; допуснатите процесуални нарушения били специфични за настоящото дело и са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, значението на поставените въпроси се базира на противоправното поведение на съда при администриране и решаване на делото; съдилищата били задължени стриктно да следят за спазването на чл.7, чл.8, чл.9 и чл.10 ГПК, като въззивният съд следвало да извърши служебна проверка за нищожност и недопустимост, да уведоми наследниците за първоинстанционното решение с даване на срок за въззивното му обжалване; тези въпроси били решени в противоречие с практиката на ВКС, без да се сочи и представя такава, и били от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставения от касаторката процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Г.Г. е бил представляван по настоящото дело от дъщеря си С. Г.В. по силата на изрично пълномощно /л.67, находящо се в преписката по гр.д. № 249/2009г., потвърдено със заявление, находящо се на л.31 по гр.д. № 385/2009г. Препис от първоинстанционното решение е връчен на С. В. на 17.08.2010г., като срещу него на 02.ІХ.2010г. /в срок/ тя в качеството й на пълномощник на Г.Г. е подала въззивна жалба /само част от нея – първа страница/. Жалбата е оставена без движение с разпореждане от 07.09.2010г. с указание за отстраняване на нередовностите й – за представяне в цялост на жалбата с изложение по чл.260 т.4 ГПК, на документ за платена д.т. в размер на 5лв. С молба от 29.09.2010г. С. В. е поискала удължаване на срока за изпълнение на указанията поради заболяването й, по която съдът е разпоредил в едноседмичен срок да се представят доказателства за заболяването и за срока на възстановяване. С пощенска пратка от 01.11.2010г. е представена медицинска бележка, от която е видно, че С. В. е заболяла от остър бронхит и се нуждае от лечение в периода 27.09. – 01.10.2010г. На 09.11.2010г. е постановено определение № 917, с което, като е констатирано, че нередовностите на въззивната жалба е трябвало да бъдат отстранени в периода 20.09. – 27.09.2010г., че медицинската бележка е относима към този период само в последния му ден при липса на сочена причина за невъзможност за отстраняване на нередовностите до 26.09.2010г., че не се сочат причини и не се представят доказателства, поради които самият жалбоподател не е изпълнил указанията, е оставена без уважение молбата на Г.Г. за продължаване срока за отстраняване нередовностите на въззивната жалба и същата е върната. С определение от 28.09.2011г. въззивният съд е конституирал наследниците на Г. като страни, уведомил ги е за това и те са взели участие във въззивното производство. Следователно нито първоинстанционния, нито въззивния съд не е следвало да връчват на правоприемниците съобщения за първоинстанционното решение, нито те са имали самостоятелно право да го обжалват /защото решението вече е било съобщено на пълномощницата на Г.Г. и въззивна жалба е била подадена от него още докато е бил жив/. След смъртта на Г.Г. на 12.02.2011г. наследниците е следвало само да бъдат конституирани като негови правоприемници, за да продължи производството с тяхното участие /чл.227 ГПК/, което, както вече бе посочено, е сторено.
По изложените съображения се налага извод, че не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка, поради което касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано в обжалваната му от С. Г. В. част.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на Н. И. Г. вх. № 1117/29.02.2012г. и на В. Г. В. вх. № 1118/29.02.2012г. срещу решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 4/13.01.2012г. по гр.д. № 320/2011г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 4/13.01.2012г. по гр.д. № 320/2011г. в обжалваната му от С. Г. В. част.
Определението в частта без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на преписи от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
Определението в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: