9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 24.02.2020 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3264 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№13163/25.04.2019г., подадена от „Вайн Селект“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния му представител адв.П. С., срещу решение №341/18.03.2019г., постановено от състав на ГО на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№2767/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което, на основание чл.34 ЗС, е допуснато да бъде извършена съдебна делба между съделителите П. И. Д., Г. Г. Л., Н. Г. К. и „Вайн Селект“ ЕООД на поземлен имот с идентификатор ………… по КККР на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], с площ 4100кв.м., урбанизирана територия, с номер по предходен план …, при граници: ……….. и ……… и поземлен имот с идентификатор ……….. по КККР на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], с площ 691кв.м., урбанизирана територия, с номер по предходен план …, при граници:………., при квоти: по 1357.45/4791 ид.части за всеки от съделителите П. И. Д., Г. Г. Л. и Н. Г. К., а за съделителя „Вайн Селект“ ЕООД – 718.65/4791 ид.части.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касацонно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Според касатора е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед произнасянето на въззивния съд по въпроса може ли ответникът по ревандикационен или установителен иск за собственост, основан на земеделска реституция, който не противопоставя свои права по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на реституцията поради наличие на отрицателни предпоставки за възстановяване на собствеността, без да оспорва правата на ищеца. Поддържа, че въззивният съд е приложил разрешението, дадено в ТР №9/07.10.2012г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГК на ВКС по спор, в който отсъстват предпоставките за това, защото дружеството не е противопоставило права по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ, нито е оспорвало правата на ищците или техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС – възраженията му се основават на твърдението, че към момента на постановяване на реституционното решение имотът е представлявал публична общинска собственост, поради което възстановяването на собствеността е в нарушение на чл.7, ал.4 ЗОбС.
Поддържа също така, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие и с практиката на ВКС по решение №15/11.05.2011г. по гр.д.№340/2010г. на Първо ГО на ВКС и решение №885/13.12.2010г. по гр.д.№1468/2009г. на Първо ГО на ВКС.
Според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение №43/17.04.2015г. по гр.д.№6347/2014г. на Второ ГО на ВКС; решение №207/30.10.2013г. по гр.д.№2961/2013г. на Второ ГО на ВКС; решение №25/26.02.2015г. по гр.д.№5232/2014г. на Второ ГО на ВКС; решение №37/05.03.2015г. по гр.д.№4786/2014г. на Първо ГО на ВКС; решение №311/04.01.2012г. по гр.д.№503/2011г. на Второ ГО на ВКС и решение №260/11.06.2012г. по гр.д.№136/2012г. на Първо ГО на ВКС/ по въпроса могат ли в производство за делба да се разглеждат възражения относно собствеността на съделител, ако правата му се основават на земеделска реституция по ЗСПЗЗ, вкл. и ако оспорващият съделител е негов частен правоприемник и не твърди собствени права на друго основание.
Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение №195/10.11.2016г. по гр.д.№2396/2016г. на Първо ГО на ВКС; решение №195/07.12.2016г. по гр.д.№1067/2016г. на Трето ГО на ВКС; решение №67/10.04.2014г. по гр.д.№5615/2013г. на Второ ГО на ВКС; решение №96/27.06.2016г. по гр.д.№4487/2014г. на Второ ГО на ВКС; решение №298/25.03.2014г. по гр.д.№3296/2013г. на Първо ГО на ВКС; решение №85/29.04.2013г. по гр.д.№485/2012г. на Първо ГО на ВКС/ по въпроса допустимо ли е упражняването на косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административен акт, когато той се противопоставя на частен правоприемник на страната, придобила прехвърлените права по силата на този административен акт. Според касатора при спор за собственост съдът не може да извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на влязлото в сила решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ само когато ответник по този иск е държавата или неин правоприемник, както и ако правоприемството е настъпило в хода на производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ или след приключването му, в какъвто смисъл е и сочената практика на ВКС. Поддържа, че тези ограничения не се отнасят за трети лица, които не черпят своите права от държавата или от друг субект, на който реституционният акт се противопоставя и в частност не би могло да се отнася до частите правоприемници на лицата, в полза на които е била проведена реституцията.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителите П. И. Д., Г. Г. Л. и Н. Г. К. чрез процесуалния си представител адв.С. Л. от АК-В., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
П. И. Д., Г. Г. Л. и Н. Г. К. са предявили срещу „Вайн Селект“ ЕООД иск за делба на поземлен имот с идентификатор ……….. и поземлен имот с идентификатор ……… по КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, с твърдението, че правото на собственост върху тези имоти е възстановено на наследниците на И. К. Д. през 2003г., след което Г. И. Д., наследник на И. К. Д., през 2006г. е продал на „Вайн Селект“ ЕООД 15% идеални части от възстановените имоти.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
Съделителят „Вайн Селект“ ЕООД е оспорил предявения иск за делба с твърдението, че съгласно действащия план за регулация – ПУП-ПРЗ на З. промишлена зона на [населено място], одобрен с решение на ОбС В. №196-3 по протокол №8/28.01.2004г., процесните имоти попадат в улична регулация и са част от улица, представляваща съгласно чл.2, ал.1, т.1 ЗОбС във вр. с §7, ал.1, т.4 ПЗР на ЗМСМА публична държавна собственост, поради което не подлежат на възстановяване по силата на чл.7, ал.4 ЗОбС. Поддържа също така, че решение №994/18.09.2003г. на ОСЗГ-В. за възстановяване на нива от 4.717 дка, представляваща имот № … по П. на З., е издадено при отсъствие на издадени от [община] скица и удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ за определяне на свободните и подлежащи на реална реституция части от възстановения имот.
От фактическа страна по делото е установено следното:
И. К. Д. е починал на 28.02.1986г. и е оставил синове Т. И. К. и Г. И. К., като на 19.11.2003г. в особената книга при Районен съд-Варна е вписан отказът на Т. И. К. от наследството на И. К. Д..
С решение от 30.04.2003г., постановено по гр.д.№3003/2001г. по описа на Варненския районен съд, влязло в сила на 28.05.2003г., по жалба на Г. И. Д. на основание чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е отменено решение №790/23.04.2001г. на ПК-В. в частта, с която е отказано възстановяване на правото на собственост на наследниците на И. К. Д. върху земеделска земя, находяща се в землището на [населено място],[жк], м.“Д.“, попадаща в строителните граници на града, представляваща части от имот пл.№… по помощния кадастрален план на З. промишлена зона от 1999г., с обща площ от 4717кв.м., оцветени в зелен и жълт цвят по скицата на в.л.Д. П., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, като вместо него е постановено възстановяване на собствеността върху тази част от имота. Със същото решение жалбата на Г. И. Д. е отхвърлена в частта, с която е отказано възстановяване на правото на собственост върху частта от имот пл.№…, оцветена в бял цвят по скицата на вещото лице Д. П..
Въз основа на решението по гр.д.№3003/2001г. с решение №994/18.09.2003г. на О.-гр.В. на наследниците на И. К. Д. е възстановено правото на собственост върху части от имот пл.№… по помощния кадастрален план на З. промишлена зона от 1999г., с обща площ от 4717кв.м. съгласно описаното в съдебния акт, като по протокол за въвод във владение от 10.02.2004г. наследниците на И. К. Д. са въведени във владение на възстановената част от имот пл.№…. Въводът във възстановената част от имота е извършен в две части – първата с площ от 4100кв.м. и втората с площ от 692кв.м.
Със заповед № Р-134/05.05.2004г. на зам.кмета на [община] е одобрено попълването на КП на З. за ПИ пл.№…, … и корекция на границите на ПИ …, след което на 13.11.2006г. /н.а.№…., том …, рег.№…, дело №…/ Г. И. Д. е продал на „Вайн Селект“ ЕООД 15% идеални части от ПИ №… по плана на З. промишлена зона с площ от 4100кв.м. и ПИ №…. по плана на З. промишлена зона с площ от 692кв.м.
Г. И. Д. е починал на 24.10.2015г. и като наследници по закон е оставил преживяла съпруга П. И. Д. и дъщери Г. Г. Л. и Н. Г. К..
От заключението на изслушаната по делото СТЕ е установено, че на територията на процесните имоти са действали седем кадастрални и регулационни планове и карти : КП от 1956г.; КП от 1985г.; КП и П. от 1998г.; РП от 1963г.; ПУП-ПЗР, одобрен с решение №196-13 по протокол №30 от 28.01.2004г. на Общински съвет В.; КККР, одобрени със заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, като със заповед №Р-134/05.05.2004г. на зам.кмета на [община] КП на З. е попълнен с ПИ №№…. и ….
Според експертното заключение ПИ №………… и ПИ №……….. по действащата КК на [населено място] са попадали в част от имот пл.№…. по КП от 1956г., записан на К. Д.; в обособен паркинг и тревна площ по КП от 1985г.; по КП на З. от 1998г. са идентични с имоти пл.№…. и ….; по РП от 1963г. част от имот №…. по КП от 1956г., която се включва в ПИ … и стар №… по П. попада изцяло в [улица] метра; по ПУП-ПЗР от 2004г. имотите попадат в улична регулация.
Според заключението на вещото лице ПИ ……….. фактически представлява част от изградена улица, паркинг и озеленяване, а ПИ ………. е зает от озеленяване. При изслушване в открито съдебно заседание експертът е заявил, че по регулационния план от 1963г. са дадени само външните габарити на улицата без да са посочени подробно различните части от нея, като този регулационен план не е изцяло реализиран на място, а планът от 2004г. също е реализиран отчасти, а не изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, по която между страните не съществува спор, въззивният съд е приел, че процесните ПИ ……….. ПИ ………. са съсобствени между съделителите при посочените в решението на първоинстанционния съд квоти и че не съществува пречка да бъдат допуснати до делба.
Изложени са съображения, че при разглеждане на искове за собственост, основани на земеделска реституция, ответникът може да се брани с възражения само във връзка със свои противопоставими права – че той е едноличен собственик на цялата вещ на оригинерно правно основание или че собствеността неправилно е възстановена при наличие на право на изкупуване по §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ, което е упражнено от него в законните срокове. Прието е, че в случая „Вайн Селект“ ЕООД навежда възражения за незаконосъобразно проведено реституционно производство по възстановяване собствеността върху имотите, предмет на делбата, от които имоти дружеството е придобило идеална част на деривативно основание – прехвърлителна сделка от 2006г., като с тези възражения не се цели установяване на собствени права върху делбените имоти нито към минал, нито към настоящ момент, а отричане правата на собствения си праводател, за което като частен правоприемник няма интерес. Изложени са съображения, че аналогия с евикция от закупените имоти не може да се приложи към настоящия случай, още повече, че в производство по евициране от действителния собственик купувачът противопоставя възражения за защита правата на продавача, за да се запазят същите, а не предприема действия по тяхното отричане.
Прието е също така, че дружеството не притежава качеството на трето лице, неучаствало в административното производство по възстановяване на собствеността, по чиито възражения съдът да може да упражни косвен съдебен контрол върху реституционния акт при наличие на проведен пряк съдебен контрол, като са изложени съображения, че с разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК е отречена възможността граждански съд, разглеждащ гражданскоправен спор, да се произнася по законосъобразността на административен акт, с изключение на случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна, която не е участник в производството по издаването на акта и по неговото обжалване. Прието е, че дружеството има качеството на частен правоприемник на страната, участвала в реституционното производство по издаване и обжалването на решението за възстановяване на собствеността /Г. Д./, а съделителите-физически лица са универсални правоприемници /наследници/ на същото лице, поради което всички съделители са обвързани от проведения пряк съдебен контрол върху реституционния акт, постановен спрямо техния праводател с решението на Варненския районен съд, постановено по гр.д.№3003/2001г.
Изложени са също така и съображения, че конститутивно действие по възстановяване на собствеността има последващото позитивно решение на ОСЗ от 18.09.2003г., което възпроизвежда диспозитива на съдебното решение и като позитивен акт не подлежи на обжалване, с оглед на което е прието, че доколкото самата страна – участник в реституционното производство, не може да упражнява контрол върху този акт на ОСЗ, то не могат да бъдат признати подобни права и на нейните правоприемници.
За неоснователно е прието и възражението на дружеството, че имотите, предмет на делбата, са били публична общинска собственост и е била налице пречка за възстановяване на собствеността съгласно чл.10б, ал.1 вр. чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. Изложени са съображения, че към датата на депозиране на заявлението за реституиране на имотите и постановяване на решението по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и последващото решение на ОСЗ от 2003г., имотите, предмет на делбата, попадат в терен, отреден за улица, но това мероприятие не е реализирано, което обстоятелство е било взето предвид при постановяване на решението на В. по гр.д.№3003/2001г., поради което е постановено възстановяване на правото на собственост в стари реални граници.
Взето е предвид обстоятелството, че към настоящия момент имотите фактически попадат в улица, но е прието, че меродавният момент за наличието на реституционни пречки е към датата на постановяване на реституционното решение, а отреждането по последващите планове и фактическото ползване на земята в момент след приключване на реституцията на имотите е ирелевантно.
За неоснователни са приети и оплакванията за незаконосъобразност на процедурата по възстановяване на имотите поради липсата на скица и удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, като са изложени съображения, че когато възстановените имоти в стари реални граници са достатъчно индивидуализирани в решението или в друг акт, липсата на скица не може да доведе до незаконосъобразност на реституционната процедура. Взето е предвид, че в настоящия случай удостоверение и скица по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ са били представени при издаване на първото решение на ПК от 2001г., като за издаването на последващото решение на ОСЗ от 2003г. са послужили решението на съда по гр.д.№3003/2001г. и приподписаната от съда скица, с което реституираният имот е индивидуализиран в достатъчна степен без да е необходимо издаването на последваща скица.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че по поставените от касатора въпроси не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос могат ли в производството за делба да се разглеждат възражения относно собствеността на съделител, ако правата му се основават на земеделска реституция по ЗСПЗЗ, вкл. ако оспорващият съделител е негов частен правоприемник и не твърди собствени права на друго основание.
Макар в обжалваното решение да е посочено в съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС кои са допустимите възражения в делбеното производство досежно наличието на съсобственост, въззивният съд е разгледал всички възражения на дружеството по същество и ги е приел за неоснователни. Неоснователно е следователно твърдението на дружеството-касатор, че част от неговите възражения не са били разгледани.
По същите съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса може ли ответник по ревандикационен или установителен иск за собственост, основан на земеделска реституция, който не противопоставя свои права по §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ, да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на реституцията поради наличие на отрицателни предпоставки за възстановяване на собствеността, без да оспорва правата на ищеца преди колективизацията – както беше посочено по-горе, въззивният съд е разгледал по същество възраженията на дружеството-съделител, касаещи наличието на пречки за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и е приел същите за неоснователни.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за допустимостта на косвения съдебен контрол върху законосъобразността на административен акт в хипотеза, при която актът се противопоставя на частен правоприемник на страната, придобила прехвърлените права по силата на този административен акт. На първо място по причина, че в настоящия случай административният акт не се противопоставя на дружеството в качеството му на частен правоприемник на Г. И. Д.. Противопоставяне би било налице, ако въз основа на акта правата на дружеството бъдат отречени. В случая дружеството черпи права от този акт, поради което в съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС въззивният съд е приел, че косвен съдебен контрол върху решението за възстановяване на собствеността е недопустим – в този смисъл решение №298/25.03.2014г. по гр.д.№3296/2013г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че когато административният акт е бил предмет на пряк съдебен контрол, гражданският съд може да се произнася инцидентно по неговата валидност и законосъобразност само когато този акт се противопоставя на трети лица, които не са били страни и не са правоприемници на страна в съдебното производство по оспорването му.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.2 ГПК с цел проверка правилността на извода на съда, че не съществуват пречки да бъде допусната делба на имот, част от който към настоящия момент попада в улица, а друга част – в тревна площ и по-специално дали при формирането на този извод съдът е взел предвид императивна правна норма – разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗС, според която всеки съсобственик, въпреки противната уговорка, може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №341/18.03.2019г., постановено състав на ГО на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№2767/2018г.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: