О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
София, 03.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 607/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от адв. Кр. И. като пълномощник на участниците в етажната собственост на вх. Д, блок № 10 в[жк]в [населено място], против решението на Софийски градски съд, постановено на 12.05.2008 г. по гр.д. 1165/05 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Жалбоподателите сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 , т.1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл относно приложението на чл. 38 ЗС в противоречие със съдебната практика, а спецификата на случая налага касационната инстанция да се произнесе относно статута на процесното помещение/ “помещение за социални контакти”/, тъй като аналогични случаи не са били разглеждани в съдебната практика.
Ответникът по касация Столична община не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 16.07.2004 г. по гр.д. № 5372/03 г., с което е отхвърлен предявеният от етажните собственици против Столична община иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ помещение за социални контакти със застроена площ 60 кв.м., находящо се на партерния етаж на сградата на [жилищен адрес]@@9@ [населено място], разположено от южната страна на стълбището. Въззивният съд е приел, че процесното помещение е съставено от три помещения: преустроеният вход и помещенията от двете му страни, едното от които е било помещение за колички, а другото, с площ 18.83 кв.м. – за социални контакти. Спорът между страните се е съсредоточил върху статута на това помещение. Тезата на ищците е била, че същото е обща част по предназначение, поради което неправомерно се владее от общината, която го отдава под наем.
За да намери предявеният иск за неоснователен въззивният съд е приел, че т. нар. помещение за социални контакти не е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, а самостоятелен обект на собственост. Изводът е обоснован с това, че същото е включено в документацията по ценообразуването като самостоятелен обект, за който са определени 1.160% ид. части от общите части на сградата. В резултат на извършено преустройство е било присъединено към общи части на сградата – входа и помещението за колички, но тъй като преустройството не е било извършено със съгласието на всички етажни собственици, то е незаконно и етажните собственици не са придобили процесното помещение съгласно чл. 97 ЗС. Въззивният съд е изложил и допълнителен аргумент за отхвърляне на иска, в смисъл, че ако се приеме, че помещението за социални контакти не е било самостоятелен обект на собственост, то след извършеното преустройство е създадена нова вещ- кафе- видеотека, която по приращение е станала собственост на ответника.
От заключенията на изслушаните по делото еднолична, разширена и повторна съдебно – техническа експертиза е установено, че архитектурният проект на блока не е съхранен. Сградата е проектирана през 1988-1989 г., а е построена през 1992 г., като инвеститор на същата е била Столична община. Запазен е проект за В и К, според който на партерния етаж от двете страни на входа са били предвидени ляво помещение- за колички и дясно помещение – за социални контакти. В тези помещения не са били проектирани санитарни възли и такива не са изградени.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса представлява ли обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС обособено помещение, предвидено в архитектурния проект за изграждането й без сервизни и санитарни възли, ако в ценообразуването то фигурира като самостоятелен обект. Този въпрос е обусловил изхода на спора и е от значение за точното прилагане на закона.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 12.05.2008 г. по гр.д. 1165/05 г.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 101 лв. и в същия срок представят доказателства за това в съда, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: