№70 от 7.4.2020 по тър. дело №2660/2660 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№70
гр. София,07.04.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2660 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от Й. Г от [населено място], представляван от адв. А. П., за отмяна на решение № 2587/2017г. по гр.д. № 527/2017г. на САС, 8 състав на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Молителят твърди, че след постановяване на определението по чл.288 ГПК на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решението, чиято отмяна се иска, се е снабдил с имейл от 09.01.2009г. от Д. В, с който се дават указания на изпълнителния директор на ответната банка за предприемане на определени действия спрямо молителя и съобщения от пресата, от които е видно, че Д. В и Б. П. /членове на съветите и представители на собствениците на ответната банка/ са били осъдени на лишаване от свобода за извършени престъпления по служба през м.май 2018г. в Словения. Излага доводи, че в светлината на указанията, дадени с посочения имейл, се поставят под съмнения добросъвестността на банката и законността на всички действия, извършени от нея. Сочи, че при тези обстоятелства изводите на съда в процесното решение за надлежно и законосъобразно упражняване на правата на банката, произтичащи от договора за банков кредит, се явяват незаконосъобразни. Твърди, че посоченият факт е бил неизвестен на съда при решаване на спора, поради което счита, че решението следва да бъде отменено, а делото – върнато на друг състав, който да го реши при съобразяване на разпоредбата на чл.289 ТЗ. По отношение на основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК молителят твърди, че от представените препечатки от пресата в Словения е видно, че към 23 май 2018г. Б. Пресяк и Д. Валенчич са били осъдени на лишаване от свобода за извършени престъпления – „злоупотреба с положение или доверие при търговска дейност“. Твърди, че тези присъди не са свързани с конкретното дело, но въпреки това показват отношението на г-н Валенчич към служебните му задължения и, взети в съвкупност с приложения имейл, показват, че злоумишлено са били предприети действия за увреждане интересите му. Счита, че дори и присъдите да не могат да служат за основание за отмяна на процесното решение, тяхното съществуване следва да бъде взето предвид при произнасянето по искането за отмяна на първото основание.
Ответникът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД оспорва молбата за отмяна. Прави възражение за недопустимост на молбата, тъй като молителят не е страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска – в.гр.д. № 527/2017г. на САС, а е страна по в.гр.д. № 529/2017г.. Счита молбата за отмяна за недопустима и поради неспазване на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и неизлагане на твърдения, които да сочат на наличието на нови обстоятелства и писмени доказателства. Сочи, че молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК е недопустима поради липсата на конкретни и надлежни твърдения за наличие на това основание за отмяна. Излага подробни съображения за неоснователност на молбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл.307, ал.1 ГПК, намира следното:
С определение № 342 от 05.12.2019г. настоящият състав е оставил без разглеждане молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК и е оставил молбата за отмяна в частта по основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК без движение с указания да уточни по кое дело е постановено въззивното решение, чиято отмяна се иска, както и да изложи фактически твърдения кога и при какви обстоятелства се е снабдил с представените доказателства с оглед твърдението му, че са новооткрити, и да уточни обстоятелствата, за чието установяване иска допускането на свидетели.
С молба от 13.01.2020г. молителят е уточнил, че въззивното решение, чиято отмяна се иска, е решение № 2587/11.12.2017г. по гр.д. № 529/2017г. на САС, 8 състав, и че имейлът, който е представен с молбата за отмяна, е получен от него на ръка в началото на февруари 2019г. от бивш служител на банката, който се е свързал с него, тъй като случайно е узнал за неговите дългогодишни усилия да защити правата си. Посочил е, че свидетелите са поискани за установяване на обстоятелствата във връзка с отношението на банката към него, желанието й да не му бъде позволено да рефинансира задълженията и да продаде недвижимите имоти, послужили за обезпечение на кредита на трето лице, изричните указания на ръководството на банката да се стигне до публична продан, независимо от останалите обстоятелства и действия по кредита, както и относно датата, на която му е бил предаден имейла, доказващ недобросъвестност от страна на банката в отношенията й с него.
С допълнителна молба от 24.01.2010г. молителят представя и допълнителни писмени доказателства, за които излага твърдения, че са му предоставени на 14.11.2019г. и са събрани по реда на наказателно производство, инициирано от него.
Ответникът е представил становище, с което поддържа, че не е отстранена нередовността на молбата за отмяна, както и че стореното уточнение за това как молителят се е сдобил с електронното съобщение не обосновава, че това доказателство е новооткрито и не обосновава допустимост на молбата за отмяна. Поради това счита, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Излага възражение за недопустимост на искането за разпитване на свидетели. По отношение на направените с молбата от 24.01.2010г. искания сочи, че с нея недопустимо се навеждат изцяло нови твърдения след срока за подаване на молбата за отмяна, които от друга страна се явяват неоснователни и не обосновават допустимостта/основателността на искането за отмяна. Възразява срещу приемането на писмените доказателства /извън посочените в т.1 от становището му/, тъй като не се установява да са новоузнати и новооткрити за молителя.
Настоящият състав намира, че е отстранена нередовността на молбата за отмяна, констатирана с определение № 342 от 05.12.2019г., тъй като е уточнено кое е решението, чиято отмяна се иска. Останалите възражения на ответника касаят основателността на подадената молба, поради което по тях съдът следва да се произнесе с решението си.
Искането за допускане на свидетели за установяване на датата, на която на молителя е бил предаден имейлът, представен с молбата за отмяна, е основателно и следва да бъде уважено. Искането за допускане на свидетели за доказване на останалите посочени обстоятелства е неоснователно, тъй като е недопустимо установяването с гласни доказателства на обстоятелствата, на които се основава искането за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
По приемането на представените писмени доказателства съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до разглеждане молба на Й. Г с от [населено място], представляван от адв. А. П., за отмяна на решение № 2587/2017г. по гр.д. № 527/2017г. на САС, 8 състав на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Делото да се докладва на Председателя на II ТО при ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ДОПУСКА на молителя един свидетел при довеждане за установяване на датата, на която на молителя е бил предаден имейлът, представен с молбата за отмяна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя за допускане на свидетели за установяване на останалите посочени обстоятелства.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top