4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
гр. София, 12.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 625 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. М., представлявана от адв. В., срещу решение № 2899 от 10.12.2018г. по гр.д. № 3821/2018г. на САС, 12 състав, с което е прогласена нищожността на решение № 3045 от 15.05.2018г. по гр.д. № 10257/2017г. на СГС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на СГС.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като противоречи на закона и на постоянната практика на ВКС. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че първоинстанционното решение е абсолютно неразбираемо и съществуващите пороци не могат да се преодолеят по реда на тълкуването или поправка на явна фактическа грешка. Твърди, че волята на съда е ясно изразена в решението по делото и същата е в смисъл, че ответникът следва да заплати допълнително сумата 400 000 лева като обезщетение на ищцата за обезщетяване на претърпените от нея болки и страдания. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава наличието на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:
1. Счита ли се за абсолютно неразбираемо решението, от което може да се формира волята на съда за размера на присъденото обезщетение, правното основание за неговото присъждане, преценка и съобразяване на доказателствата и наличието на съпричиняване по делото при определяне на размера по реда на чл.52 ЗЗД, но същевременно решението не съдържа конкретен процент/обем на съпричиняване, приет от съда?
2. Налице ли е нищожност на решението при всеки случай на неяснота, неточност или неразбираемост в диспозитива на решението?
3. Следва ли решението на съда да съдържа като задължителен реквизит конкретен процент/обем на съпричиняване при прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и липсата на конкретно определен процент на приноса води ли до нищожност или до неправилност на съдебния акт?
Касаторът твърди, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 363 от 21.10.2015г. по гр.д. № 3154/2015г. на ВКС, IV г.о., решение № 137 от 21.06.2017г. по гр.д. № 3797/2016г. на ВКС, IV г.о., определение № 91 от 15.05.2018г. по ч.гр.д. № 1824/2018г. на ВКС, II г.о., определение № 410 от 31.05.2018г. по гр.д. № 4115/2017г. на ВКС, III г.о., решение № 248 от 11.06.2012г.по гр.д. № 572/2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 139 от 25.08.2015г. по гр.д. № 1493/2015г. на ВКС, I г.о., решение № 2580 от 15.12.2004г. по гр.д. № 2201/2003г. на ВКС, IV г.о.
Касаторът поддържа и наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, тъй като въззивният съд в съответствие със задължителната за него съдебна практика е приложил критерия за нищожност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е посочил, че производството по делото е било образувано по иск, предявен от А. М. срещу Гаранционен фонд, за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които са вследствие на ПТП, причинено на 22.07.2015г. Наведени са били твърдения, че по преценка на пострадалата справедливият размер на обезщетение, който й се следва за получените тежки увреждания, е 400 000 лева, от която сума следва да се приспадне полученото от ответника извънсъдебно плащане на обезщетение от 112 000 лева, т.е. е бил предявен иск за заплащане на допълнително обезщетение от 288 000 лева. Посочил е още, че в решението на първоинстанционния съд липсват мотиви, от които да е видно следното: какъв е размерът на предявения иск; какъв е следващият се размер на обезщетение за неимуществени вреди, от който да се приспадне платената извънсъдебно сума от 112 000 лева; какъв е обемът на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата, с който следва да се редуцира определеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Въззивният съд е приел още, че в мотивите на първоинстанционното решение на стр.1 е посочено, че предявен иск е основателен за 400 000 лева, която сума е била присъдена с решението, а за разликата /неясно каква/, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен като неоснователен. По тези съображения е достигнал до извод, че първоинстанционното решение е нищожно, тъй като е абсолютно неразбираемо и съществуващият порок не може да се отстрани по реда на тълкуването или поправка на ЯФГ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси са свързани с преценката дали е нищожно съдебно решение, което съдържа непълни мотиви. Тези въпроси са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи, поради което отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изложените твърдения и мотивите на въззивния съд въпросите следва да бъдат уточнени по следния начин: „Нищожно ли е съдебно решение, което не съдържа пълни мотиви по правнорелевантните факти?“. По въпроса дали липсата на мотиви или кратките мотиви водят до нищожност на съдебното решение е формирана практика на ВКС, обективирана в представените от касатора решение № 355 от 03.10.2012г. по гр.д. № 35/2012г. на ВКС, I г.о., решение № 363 от 21.10.2015г. по гр.д. № 3154/2015г. на ВКС, IV г.о., решение № 248 от 11.06.2012г.по гр.д. № 572/2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 139 от 25.08.2015г. по гр.д. № 1493/2015г. на ВКС, I г.о. Съгласно тази практика нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Такова е решение, при което волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Същевременно, решение, постановено при липса на мотиви относно релевантен въпрос, не е нищожно, а е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и дали този порок е довел до неправилност на съдебното решение или не, следва да се установи от въззивния съд като втора инстанция по същество на спора. Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление. С оглед изложеното и при съобразяване на мотивите на въззивния съд следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за съответствието му с посочената съдебна практика.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Държавна такса по чл.18, ал.1, т.2 от ТДТССГПК не следва да се внася, тъй като с разпореждане от 16.08.2017г. ищцата – касатор в настоящото производство, е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2899 от 10.12.2018г. по гр.д. № 3821/2018г. на САС, 12 състав.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: