О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№72
гр. София, 14.02.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 3108 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 34 от 25.04.2019г. по гр.д. № 213/2019г. на Бургаски окръжен съд, с което е постановено отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС предявен от И. И. Я., П. И. С., Д. И. П. и Т. И. Ц. против Т. А. Р. и В. П. Р. за признаване собствеността и предаване владението върху реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], целия с площ 2009 кв.м., а реалната част с площ 915 кв.м., находяща се в границите, защриховани в жълто на скица-приложение №5 към техническата експертиза, съставляваща неразделна част от решението. /В мотивите на решението съдът е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено отхвърляне на иска, но в диспозитива не е намерила отражение волята за отмяна на първоинстанционния акт, което съставлява очевидна фактическа грешка./
Касационната жалба е подадена от ищците чрез пълномощника им адв. П.. Поддържа се неправилност на обжалвания акт. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ конститутивен ли е искът по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и може ли ответникът да противопоставя всякакви възражения срещу акта за реституция; 2/има ли сила на пресъдено нещо решение по иск по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ по отношение на трети, неучастващи в него лица; обективните предели на силата на пресъдено нещо разпростират ли се по отношение предмета на иска; влязлото в сила решение обвързва ли трети лица, които са правоприемници на страните по преюдициалното дело; 3/ допустимо ли е съдът да не обсъди заключението на приетото по делото заключение на вещо лице когато страните не са го оспорили, но съдът не кредитира някоя негова част; 4/ допустимо ли е при спор за собственост, при който ищецът основава правата си на конститутивно реституционно решение, ответникът да навежда възражения срещу материалната законосъобразност на акта, които не са свързани с неговите противопоставими права. Визира се противоречие с Тълкувателно решение № 9/2012г. на ОСГК и с шест решения по чл. 290 ГПК.
Ответниците считат, че не са налице твърдените от касаторите основания за допускане до касационно разглеждане. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира касационната жалба за допустима – подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Ищците основават правата си на влязло в сила съдебно решение по гр.д. №1326/2007 год. на Бургаски районен съд, с което е признато за установено по предявен от тях против ЗКПУ „Съгласие“ установителен иск, че са собственици на поземлен имот с площ от 2450 кв.м., представляващ бивш парцел *-* в бивш кв.45 по плана на [населено място] от 1945 год., понастоящем попадащ в УПИ *-* в кв.* по плана на селото, отреден за стопански двор. В решението е посочено, че собствеността се признава на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Според мотивите на съда наследодателят на ищицте П. И. Д. е осъществявал владение върху имота до 1961г. и е бил негов собственик по давност; по силата на ПМС № 216/1961г. имотът е отнет, без да е изплатено обезщетение.
Със заповед № 2188/01.09.2015год. на директора на дирекция „Строителство“ при [община] на основание чл. 16, ал.5 ЗУТ имотът, на който ищците са признати за собственици, е урегулиран и е обособен в УПИ *-** в кв.* по ПУП-ПРЗ на [населено място], отреден за смесено предназначение, целия с площ от 2009 кв.м. Твърди се от ищците, че ответниците оспорват правото им върху част от имота с площ 915 кв.м., която са оградили и върху която е разположено силажохранилище. С нотариален акт № */2007 год. от 29.10.2007г. ответниците се легитимират като собственици на селскостопански обекти – два телчарника и силажовместилище, находящо се в УПИ *-* в кв.* по действащия към датата на сделката план на [населено място]. Договорът за продажба е сключен между ЗКПУ „Съгласие“ като продавач и ответника Т. Р. като купувач.
Приетата техническа експертиза установява, че за [населено място] са били одобрени три регулационни плана – от 1945г., от 1973г. и от 2012г. По плана от 1945г. процесният имот е съставлявал парцел *-* в кв.45, записан в разписния лист на наследниците на И. Д. и отреден за индивидуално жилищно застрояване. С ПМС №216/61г. квартали 43 и 45 са изключени от регулацията и са отредени „за спомагателен стопански двор“. По плана от 1973г. имотът отново е в регулация, попада в кв. 40, целият отреден „за стопански двор“, като по-голямата част от него попада в ивица край уличната регулация, отредена за „задължително озеленяване“. Експертизата установява идентичност между спорния ПИ с идентификатор *** по одобрената кадастрална карта и УПИ *-* в кв. * по ПУП-ПРЗ от 2012г. Също така, установено е от вещото лице, че за стопанския двор на [населено място] е изработен парцеларен план през октомври 1994г., като за всяка от сградите е определена прилежаща площ; за силажовместилището такава площ не е определяна на основание чл. 26, ал.2 от Наредбата за размера на необходимата земя при изграждането на строителни обекти. Според тази разпоредба в размера на необходимия терен за животновъдни обекти се включват дворовете пред оборите и силажните ями.
Въззивният съд, за разлика от първоинстанционния, е намерил предявения иск за неоснователен. На първо място е изтъкнал, че с изключването на имота от регулация по силата на Постановление №216/1961г. той е придобил статут на земеделска земя и е включен в стопански двор на ТКЗС, като в този стопански двор са били изградени стопански постройки и съоръжения. Като такъв е заварен от ЗСПЗЗ, който изисква провеждане на административно производство пред Поземлената комисия за възстановяване на собствеността на предишните собственици. Реституционната процедура, предвидена по този закон е нужна и спрямо имоти, които към влизанено на закона в сила се намират в регулация. Предвид земеделския характер на имотите, правото на собственост върху тях се възстановява по ЗСПЗЗ, а не по ЗВСОНИ. При липсата на проведено такова ищците не могат да се лигитимират като собственици на имота само въз основа на съдебното решение по гр.д.№1326/2007г. Съдът е счел, че посоченото съдебно ршение е непротивопоставимо на ответниците. От една страна, то няма конститутивно действие и не създава права. От друга страна, ответниците не са участвали в това производство и не са обвързани от силата на пресъдено нещо. В делото е участвал техният праводател ЗКПУ „Съгласие“, но предмет на иска е бил поземления имот, а предмет на разпоредителната сделка, от която ответниците черпят правата си, са изградените в имота селскостопански сгради и съоръжения. Според чл.63 ЗС собствеността върху постройката и върху земята могат да принадлежат на различни лица; затова съдебната защита на правото на собственост върху терена не дава априори защита и на правото на собственост върху постройките. В случая стопанските сгради са изградени съобразно отреждането на терена за стопански двор и имат самостоятелен статут. По силата на §12 ДР ЗСПЗЗ е прекратена дейността на ТКЗС и другите земеделские кооперации като имуществото им е разпределено на правоимащите лица и е продавано чрез търгове на трети лица, включително и сградния фонд. След разпределението, респ. разпродажбата на имуществото, приобретателите няма пречка да се разпореждат с полученото имущество. Поради това ЗКПУ „Съгласие“ е могла валидно да се разпореди с правото на собственост върху сгради и съоръжения отделно от земята, върху която са построени. А предявеният срещу нея иск за собственост на земята не е противопоставим и не обвързва ответниците като приобретатели на сградите.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК съдът намира, че такова следва да се допусне служебно за проверка допустимостта на решението с оглед съмнение за постановяването му по нередовна искова молба.
В исковата молба на И. И. Я., П. И. С., Д. И. П. и Т. И. Ц. се твърди, че правото им на собственост е признато с влязло в сила съдебно решение по установителен иск за собственост. Не е заявено обаче конкретното придобивно основание, по силата на което те са придобили собствеността, нито са изложени каквито и да било фактически основания, от които произтича собствеността. В изготвения доклад по делото първоинстанционния съд е посочил, че ищците основават правото си на собственост на реституция. Реституцията обаче не съставлява придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС, а за редовността на искова молба с правно основание чл. 108 ЗС е необходимо ищецът да посочи ясно на какво основание твърди, че е придобил правото на собственост, чиято защита претендира. Липсата на такава конкретизация по делото е довела до неяснота на предмета на доказване и е затруднило защитата на ответниците. Последица от тази неяснота са както изложените от въззивния съд мотиви, че имотът подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, но такава не е проведена, така и поставените от касатора правни въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК дали решението по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ има конститутивно действие и дали ответниците по иска са обвързани от това влязло в сила решение, в което не са участвали, но е участвал праводателят им.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК поради съмнение за неговата допустимост от гледна точка редовността на исковата молба, по която е постановен.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-34 от 25.04.2019г. по гр.д. № 213/2019г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на И. И. Я., П. И. С., Д. И. П. и Т. И. Ц..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 100/сто/ лв.
При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.