О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
София, 18.12. 2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 761/2019 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Земеделска кооперация „Прогрес“, [населено място], [община] срещу решение № 1304 от 31.10.2018 г. по в. гр. д. № 1495/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Пловдивски районен съд решение № 1529 от 03.05.2018 г. по гр. д. № 2069/2016 г., са отхвърлени предявените от кооперацията-касатор срещу Кооперация „А.-98“, [населено място] искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Земеделска кооперация „Прогрес“ е собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти – масивна сграда-хамбар с площ 541 кв. м и сграда-навес с дървени подпори с площ 793 кв. м, състояща се от хамбар 1 с площ 350 кв. м и хамбар 1 с площ 350 кв. м, построени в имот (стопански двор) в [населено място], подробно индивидуализиран в исковата молба.
Касаторът моли за отмяна на атакуваното решение като неправилно. Счита, че лаконично изложената в него фактическа обстановка, необсъждането на приетите по делото многобройни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, допуснатите грешки относно приложимия материален закон, отсъствието на логика в правните изводи и наличието на вътрешно противоречие в тях представляват пороци, водещи до пълна липса на мотиви. В касационната жалба са изложени подробни оплаквания за това, че въззивният съд изобщо не е посочил какво приема за установено от събраните доказателства; задоволил се е само да спомене някои от тях и изобщо да не вземе предвид други относими за спора доказателства; обсъждал е договор от 01.11.2011 г., какъвто не е представен по делото; приел е, че трите договора от 05.10.1995 г. за продажба на процесните имоти не са нищожни поради неспазване на предписаната от закона форма (писмена с нотариална заверка на подписите), а същевременно е счел, че е налице нередовност на извършената през 2004 г. нотариална заверка на подписите върху същите; не се е произнесъл по второто поддържано от ищеца основание за собственост – придобиване на имотите по давност; необосновано е преценил, че избраната от общото събрание на правоимащите на бившето ТКЗС „Българо-кубинска дружба“ тричленна комисия съставлява ликвидационен съвет.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Според коя редакция на правните норми на ЗСПЗЗ се преценява има ли вещнотранслативен ефект договор, сключен на 05.10.1995 г. от представители на Общото събрание на правоимащите; 2. Има ли задължение съдът при постановяване на решението да прецени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните; 3. Има ли задължение въззивният съд да изложи логични мотиви в съдебния си акт, има ли задължение съдът да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кое не“.
В подкрепа на така заявеното основание касаторът се позовава съответно на: решение № 64 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 869/2012 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 661 от 12.01.2010 г. по гр. д. № 4319/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о. (за първия въпрос) и решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о. (за останалите въпроси).
Освен това, искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение, аргументирана с наличието на множество грешки и вътрешни противоречия в мотивите на същото.
Ответникът – Кооперация „А.-98“, [населено място] – оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за недопускането й до разглеждане по съображения в писмен отговор и изложение към него от 04.02.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените от Земеделска кооперация „Прогрес“, [населено място] срещу Кооперация „А.-98“, [населено място] искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на процесните имоти, тъй като договорите от 05.10.1995 г., с които му е прехвърлена собствеността върху тях, са нищожни. Преценил е обаче, че сделките са недействителни не поради факта, че е следвало да бъдат сключени с нотариална заверка на подписите, а поради факта, че продажбата е била извършена от Ликвидационен съвет, който не е бил назначен от Областния управител, каквото е било изискването на закона към датата на извършване на продажбата, тъй като разпоредбата на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ бр. 28/03.04.1992 г. е предвиждала закриване на кооперациите и назначаването на Ликвидационен съвет от трима души – председател и двама членове от Областния управител, а по делото не се представят доказателства за такова назначение. Освен това, решаващият състав е взел предвид, че нотариалната завера на подписите е извършена едва през 2004 г., без да е посочено кой подпис на кого е, както и че тези лица вече не са представлявали Ликвидационен съвет, което, според него, влече нищожност на извършената продажба. За доказано е счел и осъществено от ответника владение на имотите, преценено за установено, с оглед показанията на свидетелите, че същият е раздавал рентата на правоимащите лица.
Във връзка с изясняване на фактическата обстановка по спора въззивният съд е възпроизвел показанията на разпитаните по делото свидетели. Посочил е също, че в първоинстанционното производство са назначени „СТЕ, СГЕ и ССчЕ“, като е преценил, че от заключенията им се установява, че под договора за наем от 01.11.2011 г. подписът е на лицето Н. П., който е бил председател на ищцовата кооперация, но подписът на наемател е копие от подписа на А. К., който е бил председател на ответната кооперация. Освен това решаващият състав е приел, че от ССчЕ се установява липса на плащане на суми за наем за ползването на процесните имоти за посочения от ищеца период 2011 г. – 2014 г., а от назначената СГЕ – че подписите на председател и протоколчик в протокола от 26.05.1995 г. са на вписаните в него лица и са заверени от кмета И. М..
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставените от касатора процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди заявените от страните доводи и възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи значение за решаването на спора, като посочи конкретно направените въз основа на тях свои изводи. По отношение на тези въпроси е осъществена както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото същите са обусловили изхода на делото, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид решаването им в противоречие с цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (и приложена) практика на ВКС.
Що се отнася до първия въпрос, същият не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като е относим към правилността на обжалваното решение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт, обоснована с твърдението за допуснати „множество грешки и вътрешни противоречия в изводите на съда“, доколкото преценката за наличието на такива предполага обсъждане на фактите и доказателствата по делото, т. е. произнасяне по правилността на обжалваното решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1304 от 31.10.2018 г. по в. гр. д. № 1495/2018 г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на Земеделска кооперация „Прогрес“, [населено място], [община], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 244.92 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: