О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр.София, 05.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1524 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Пътинвест – Инженеринг“ АД срещу решение № 57/15.02.2019 г. по в. т. д. № 661/2018 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 428/23.07.2018 г. по гр. д. № 597/2017 г. на Окръжен съд Пловдив за отхвърляне на предявени от „Пътинвест – Инженеринг“ АД срещу община Родопи на осъдителни искове за заплащане на обща сума в размер 39 884, 24 лв. – възнаграждения по договор за строителен надзор № 142/13.10.2008 г. и договор за строителен надзор № 67/09.10.2009 г., както и за заплащане на сума в размер на 12 163, 95 лв. – мораторна лихва върху главниците за три години назад, считано от 27.09.2014 г.
В подадената от „Пътинвест – Инженеринг“ АД жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Навежда се довод, че правните изводи на въззивния съд противоречат на нормата на чл. 116, ал. 1, б.“а“ ЗЗД. Съдът неправилно е преценил, че изявлението на главния счетоводител за наличие на вземане в полза на ищеца срещу ответната община не представлява признание на дълга. Отделно, в касационната жалба се твърди неправилност в преценката на Апелативен съд Пловдив относно приложното поле на чл. 301 ТЗ. Процесните два договора са с търговски характер по смисъла на чл. 286 ТЗ, поради което правилото на чл. 301 ТЗ е приложимо и спрямо двете страни по тях, т. е. включително и спрямо община Родопи.
В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поради очевидна неправилност на решението. Формулират се въпроси, които според касатора са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Въпросите са следните :
1. „Приложима ли е нормата на чл. 301 ТЗ за страна по търговска сделка, която не е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ и в частност, приложима ли е разпоредбата на чл. 301 ТЗ за община, когато същата е страна по търговска сделка?“
2. „Когато главният счетоводител на община действа от името на общината и извършва потвърждаване на съществуващо осчетоводено задължение в изходящ документ, съдържащ официалните реквизити на общината : входящи и изходящи номера, печат на кмет на общината, когато изявлението му е насочено към контрагент на общината по търговска сделка, може ли да се счита за валидно изявлението му от името на общината и поражда ли това изявление правните последици на чл. 116, ал. 1 ЗЗД?“
В изложението се твърди, че поставените въпроси имат обуславящо значение за изхода на спора и отговорът им ще спомогне за точното прилагане на закона и развитие на правото. При наведените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски.
От ответника община Родопи е подаден отговор. В него се изразява позиция, че решението на Апелативен съд Пловдив не следва да бъде допуснато до касационен контрол, отделно същото е законосъобразно постановено. По въпроса, касаещ приложение на чл. 301 ТЗ, е формирана практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване. По отношение на втория въпрос не се сочи от касатора дали отговорът ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение в законодателството. С отговора се претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
С обжалваното решение на Апелативен съд Пловдив е потвърдено решение на Окръжен съд Пловдив, с което са отхвърлени изцяло като погасени по давност предявените от „Пътинвест – Инженеринг“ АД срещу община Родопи искове за заплащане на възнаграждение по договори за строителен надзор с №№ 142/13.10.2008 г. и 67/09.10.2014 г., както и обезщетение за забава върху главниците. В мотивите на въззивния акт не е споделена тезата на ищеца жалбоподател, че с приетите като писмени доказателства по делото потвърдителни писма, изходящи от главния счетоводител на община Родопи, се извършва признание за дължимостта на спорното вземане по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Посочено е, че единственото лице, което може да признава задълженията на общината, е кметът, респективно лице от общинската структура, което има изрично пълномощно от кмета в рамките на делегираните му правомощия. Отделно от това, въззивният съд е отрекъл приложението на чл. 301 ТЗ по отношение на общината, тъй като същата не се явява търговец по смисъла на ТЗ.
Поставените от касатора въпроси отговарят на общия селективен критерий, изведен в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, да са от значение за изхода на делото. И двата въпроса са обусловили решаващите мотиви на въззивния съд.
По отношение на първия въпрос не е налице допълнителният селективен критерий, предвиден с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – да е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Според разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тези две изисквания на разпоредбата формират общо основание. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвано въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, само когато разглеждането би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпили след формирането й изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато конкретната правна норма е непълна, неясна или вътрешно противоречива, за да се създаде съдебна практика по приложението й. В процесната хипотеза в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не се съдържат обосновани твърдения да е налице соченото двукомпонентно основание за достъп до касация, поради което и критерият за селекция по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е неприложим. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ е действаща от приемане на закона /ДВ бр. 48/18.06.1991 г./ и не е променяна. Съдържанието й е ясно и не се нуждае от допълнително разяснение. Същата предвижда, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. По приложение на чл. 301 ТЗ е създадена безпротиворечива практика, която няма нужда от осъвременяване. Нееднократно ВКС е имал повод да посочи, че приложимостта й е предпоставена от качеството търговец на страна по сделка, от чието име са извършени действия без представителна власт, а не на характера на сделката – търговска такава. Създадената съдебна практика /напр. решение № 395/2004 г. по т. д. № 1565/2003 г. на ТК, II ТО, решение № 790/03.11.2006 г. по т. д. № 314/2006 г. на ТК, II ТО, решение № 19/2009 г. по т. д. № 474/2008 г. на ТК, I ТО, решение № 37/2009 г. по т. д. № 106/2008 г. на ТК, II ТО, решение № 5/2010 г. по т. д. № 268/2009 г. на ТК, II ТО, решение № 202/12 по т. д. № 87/2011 г. на ТК, II ТО, решение № 545/2008 г. по т. д. № 253/2008 г. на ТК, I ТО, решение № 153/2015 г. по т. д. № 2304/2014 г. на ТК, I ТО, решение № 36/2011 г. по гр. д. № 384/2009 г. на ГК, IV ГО, решение № 357/2015 г. по гр. д. № 1217/2014 г. на ГК, IV ГО и др./ не се нуждае от осъвременяване на този етап, а посочената законова разпоредба, обратно на твърдяното от касатора, е ясна и не се нуждае от тълкуване.
По отношение на втори въпрос настоящият състав на съда счита, че е налице твърденият от касатора допълнителен селективен критерий по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът не попада в обхвата на тълкувателно дело № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС, а в същото време липсва негов отговор с решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо, настоящият състав на съда счита, че следва да бъде допуснат до касация въззивният акт за развитие на правото – изясняване точния смисъл на чл. 116, ал. 1, б. „а“ ЗЗД при приложението му спрямо община, действаща в качеството й на юридическо лице, субект на частното право и участник в гражданския оборот по смисъла на чл. 14 ЗМСМА. С оглед възможността на съда да уточни правния въпрос, по който се допуска осъществяване на факултативен касационен контрол, изяснена и в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният от касатора въпрос, следва да бъде преформулиран в следния смисъл : може ли главният счетоводител на община, в качеството й на длъжник по търговска сделка, от нейно име да признава съществуващи задължения и това изявление има ли последиците по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – прекъсване течението на давностния срок.
При положителна преценка за достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, то безпредметно се явява обсъждане на въпроса относно сочената от касатора очевидна неправилност на постановеното от Апелативен съд Пловдив решение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 57/15.02.2019 г. по в. т. д. № 661/2018 г. по описа на Апелативен съд Пловдив.
УКАЗВА на „Пътинвест – Инженеринг“ АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 040, 96 лв. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение до касатора с препис от определението.
След представяне на вносен документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.