О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
гр. София, 23.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№396 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД срещу решение №1752 от 09.07.2018 г. по в.т.д.№897/2018 г. на САС и срещу решение №2608 от 09.11.2018 г. по в.т.д.№897/2018 г. на САС за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение №1752 от 09.07.2018 г. С посочените решения, след отмяна на решение №124 от 13.12.2017 г. по т.д.№139/2016 г. на ОС Враца, „АЕЦ Козлодуй” ЕАД е осъдено да заплати „Енерджи съплай грийн” ЕООД /посочено погрешно „Енерджи съплай” ЕООД в решение №1752 от 09.07.2018 г./ на основание чл.12 от ЗЗД, вр. чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД сумата от 42 700.97 лева, обезщетение за вреди от недобросъвестното водене на преговори за сключване на договор за доставка на електрическа енергия, представляващо разликата между разхода, който дружеството би реализирало по договора за продажба на електроенергия с „АЕЦ Козлодуй” ЕАД за доставка на електроенергия за периода от 04.07.2016 г. до 31.07.2016 г. по цена от 67,65 лева за МВтч в размер на 621 432 лв. и реално извършените от партньора на ищеца разходи за набавянето на алтернативни доставки на електроенергия за същия период в размер на сумата от 664 132.97 лв., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 5 173.09 лв., разноски за двете съдебни инстанции.
В жалбата срещу решение №2608 от 09.11.2018 г. се навеждат доводи, че съдебният акт е вероятно недопустим, евентуално очевидно неправилен, тъй като е недопустимо волята на съдебния състав и мотивите на решението да се изменят по реда за поправяне на фактически грешки – и в мотивите и в диспозитива на решението е възприето становище, че вреди са причинени на партньора на ищеца и именно на „Енерджи съплай” ЕООД се дължи претендираното обезщетение. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Има ли правно основание за поправка на очевидна фактическа грешка при липса на несъответствие между действителната воля на съда и постановеното решение. 2. Допустимо ли е преди развитие на касационното производство и произнасяне по касационната жалба срещу решението, в която са изложени подробно касационни основания за вероятна недопустимост и очевидна неправилност на съдебния акт и посочване на пороци, които касаят именно диспозитива и частта на диспозитива, която е променена с решение за ЯФГ, да се променя обжалваното решение. Поддържа се, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо вторият – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В жалбата срещу решение №1752 от 09.07.2018 г. се излагат съображения, че съдебният акт е вероятно недопустим, тъй като е постановен срещу трето по делото лице, евентуално очевидно неправилен. Посочва се, че възприетото от съда становище, че при определена от страните точна дата за изпълнение на задължението на едната от тях, следва да намери приложение разпоредбата на чл.72, ал.2 от ЗЗД, е в противоречие със закона – ищецът се е задължил да представи обезпечение до определена дата /03.07.2016 г./, като не е предвиден срок, който да се брой в дни, седмици или месеци, а е посочен точен ден за изпълнение на задължението, който е предварително известен на страните. Поддържа се, че не е доказана и причинно-следствена връзка, която е обусловила сключването на договори за доставка с предхождащи тръжната процедура дати или след изтичане на периода на доставката, още повече че всъщност недобросъвестни действия са осъществени от ищеца, който преднамерено не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение до уговорения падеж на задължението. Навеждат се доводи, че не се установява и наличие на претърпени от ищеца вреди, като не са обсъдени всички наведени доводи и представени от ответника доказателства. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, освен доводите за вероятна недопустимост и очевидна неправилност на решение, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, евентуално, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Ако между страните е определена точна дата на падеж на задължението, като предварително им е известно, че изтича в неработен ден и не е определено, че срокът се брои по дни, следва ли да се прилага нормата на чл.72, ал.2 от ЗЗД и падежът да се удължава до първия работен ден след определената между страните дата на падеж. 2. Чия е доказателствената тежест за доказване наличието на предпоставките по чл.12 и чл.49 от ЗЗД и следва ли ищецът да докаже наличието на твърдяното от него противоправно поведение на ответника или последният следва да докаже отсъствие на такова поведение.
Ответникът по касационните жалби – „Енерджи съплай грийн” ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователността им.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове.
За да постанови решение №1752 от 09.07.2018 г. въззивният съд е приел, че от представените писмени доказателства се установява, че провежданите от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД електронни тръжни процедури за продажба на електроенергия се осъществяват чрез създадена електронна платформа за търговия с предварително оповестени правила за участие, които са регламентирани чрез публично оповестени Общи условия за участие в тръжните процедури, в които изрично е регламентирано изискването при подписването на договора за доставка на електрическа енергия /или т.нар. „специални условия“/, спечелилият процедурата кандидат да предостави гаранция за добро изпълнение под формата на паричен превод или доказателства за учредена в полза на продавача банкова гаранция. Посочил е, че „Енерджи съплай грийн” ЕООД не оспорва, че е запознат с тези общи условия с оглед многократното му участие в предходни процедури за сключване на договори за доставка на ел. енергия, а и в представените от него две оферти от 30.06.2016 г., изрично е заявил съгласието си да сключи договора при посочените от доставчика на енергия специални условия – вкл. и при съобразяване с изискването на продавача да предостави изискуемото обезпечение като гаранция за добро изпълнение и то в посочения изключително кратък срок за това – н ай-късно до 03.07.2016 г. Изложил е съображения, че тъй като 03.07 е неделя, срокът за изпълнение на задължението на купувача да предостави изискуемата от него гаранция изтича на 4-ти /понеделник/, съгласно правилото на чл.72, ал.2 от ЗЗД, тъй като не се установява страните да са уговорили нещо различно от диспозитивното правило на чл.72 от ЗЗД. Счел е, че в случая няма спор, че срокът за сключване на договора и представяне на банкова гаранция е двудневен и започва да тече от датата на уведомяването на въззивника, че е избран за купувач, което е осъществено на 30.06.2016 г. и при това положение съгласно уговорката на страните срокът за учредяване на гаранцията е изтичал на 03.07 /неделя/. В този смисъл е достигнал до извод, че изискуемостта на задължението на купувача е настъпила на 04.07.2016 г. /понеделник/, когато той е поискал да осъществи превод на паричната сума в размер на стойността на банковата гаранция, но преводът е бил отказан от въззиваемия, още повече, че в Общите условия към договора за продажба на електрическа енергия изрично е предвидено, че представянето на банкова гаранция за добро изпълнение следва да става в срок от работни, а не календарни дни /раздел ХІ, т.3, б.„в“ от Общите условия/. Независимо от горното е възприел становище, че предвид кратките срокове от уведомяването на въззивника, което е станало на 30.06 /петък/ в 14.46 ч. /за първата доставка/ и в 15.26 ч. /за втората/, въззивникът не е разполагал с необходимото технологично време да нареди извършването на превод на дължимата сума, респ. не е имало обективна възможност сметката на въззиваемия да бъде заверена на 3.07, който е неработен ден, вкл. и за банковите институции. Посочил е, че съгласно чл.106 от Закона за платежните услуги и платежните системи, плащания в размер над 100 000 лв., задължително се извършват през платежната система за брутен сетълмент в реално време RINGS, а тъй като размерът на гаранционното обезпечение в случая е над 100 000 лв., обработването на нареждането за плащане трябва да мине през RINGS. Същевременно съгласно чл.38 от Наредба №3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, банката на платеца изплаща нареждането за плащане на RINGS до 1 час след получаването му, а банката на получателя заверява сметката му едва след получаване на средствата за сетълмент в БНБ и тъй като системният ден за банкови разплащания приключва в 15.30 часа и предвид обстоятелството, че плащането се счита за извършено със заверяването на сметката на получателя, съдът е намерил, че с оглед момента на получаване на известията за учредяване на банкова гаранция въззивникът и при най-добро желание от негова страна да изпълни задължението си не е разполагал с необходимото технологично време да организира и да извърши превод на сумата. Въз основа на изложеното е счел, че по делото е доказано наличието на твърдяното недобросъвестно поведение при водене на преговорите между страните от страна на ответника като основание за ангажиране на преддоговорната му отговорност за вреди в хипотезата на чл.12 от ЗЗД и следователно е налице първият и основен елемент от фактическия състав за ангажиране на имуществената, по характера си деликтна отговорност на ответника на посоченото основание. Приел е, че е доказано и наличието на претърпени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от описаното поведение на въззивната страна в преддоговорните отношения между страните – тези вреди са настъпили като следствие на невъзможността „Енерджи съплай грийн” ЕООД да осигури доставка на електроенергия на „Енерджи съплай” ЕООД, с което дружество се намират в определени взаимоотношения като участници в стандартна балансираща група и с оглед покриването на определени небаланси /излишъци и недостатъци/, възникнали следствие невъзможността „Енерджи съплай грийн” ЕООД да му достави закупената от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД електроенергия, като „Енерджи съплай” ЕООД е било принудено да я достави на по-висока цена от „НЕК” ЕАД и „ТЕЦ-Марица изток 2” ЕАД, които доставки имат характера на „заместващи“, като разликата в стойността, която „Енерджи съплай” ЕООД е заплатило, е в размер на 65 605.77 лв., от които впоследствие, след ангажиране на договорната отговорност на „Енерджи съплай грийн” ЕООД, сума в размер на 42 700.97 лв. е заплатена от последното на „Енерджи съплай” ЕООД, в който размер е и вредата на „Енерджи съплай грийн” ЕООД от недобросъвестно поведение при водене на преговорите между страните от страна на ответника.
С оглед обстоятелството, че въззивният съд е констатирал несъответствие между формираната действителна воля на съда в решението, а именно да се произнесе по отношение на „Енерджи съплай грийн” ЕООД и нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитива на решението, в което е дружеството е посочено грешно като „Енерджи съплай” ЕООД, с решение №2608 от 09.11.2018 г. по в.т.д.№897/2018 г. на САС, допуснатата очевидна фактическа грешка в решение №1752 от 09.07.2018 г., е поправена.
По касационната жалба срещу решение №2608 от 09.11.2018 г.
Съгласно формираната константна практика на ВКС /която изключва наличие на бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по отношение на втория от въпросите, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК/, очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между волята на съда, отразена в мотивите към решението и тази в самото решение /диспозитива/, като преценката за наличие на несъответствие на действително формираната в решението воля на съда и изразената такава се извършва въз основа на съдържанието на постановения съдебен акт. С решението по чл.247 от ГПК поправката се допуска или искането се отхвърля, като в първата хипотеза това решение, заедно с поправеното образуват едно цяло, важащо от деня на поправката и премахнало несъответствието между волята на съда и външното й изразяване. Наличието на очевидна фактическа грешка във въззивното решение е пречка за произнасяне на ВКС по касационната жалба срещу това решение, като отстраняването й следва да се осъществи от постановилия решението съд преди произнасяне от ВКС по релевираните основания за допускане на касационно обжалване.
В случая въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената практика – изразената в мотивите на решение №1752 от 09.07.2018 г. воля на съда, противоречи на обективирането й в диспозитива на решението, като очевидната фактическа грешка е отстранена преди изпращане на делото по касационната жалба срещу решението, респективно не се установява твърдяната недопустимост и очевидна неправилност на решение №2608 от 09.11.2018 г., а касационно обжалване на същото не може да бъде допуснато и поради липса на поддържаните от касатора селективни основания.
По касационната жалба срещу решение №1752 от 09.07.2018 г.
Решението на въззивния съд е постановено в полза на ищеца, в съответствие с очертания от последния предмет на делото, като допуснатата очевидна фактическа грешка е своевременно отстранена, респективно не се установява твърдяната вероятна недопустимост на посочения съдебен акт.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираният в изложеното първи въпрос е обусловил решаващата воля на съда /вторият от въпросите не отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК/ и тъй като от друга страна по този въпрос, липсва формирана практика на ВКС, касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2608 от 09.11.2018 г. по в.т.д.№897/2018 г. на САС за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение №1752 от 09.07.2018 г.
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1752 от 09.07.2018 г. по в.т.д.№897/2018 г. на САС, поправено с решение №2608 от 09.11.2018 г. по в.т.д.№897/2018 г. на САС.
Дава възможност на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 854.02 лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.