О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 21.04.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 7351 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 90782 от 23.07.2014 г. на [фирма], [фирма], Д. Д. Б., Р. Д. Б., Л. С. С. и по касационна жалба вх. № 93974 от 01.08.2014 г. на В. Д. Б., всичките представлявани от адвокат А. С. от САК против решение № 4369 от 16.06.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 5131/2012 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III – „б“ състав.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и са придружени от изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответниците по касация К. Й. В., М. Й. В. и Г. А. А., чрез адвокат З. Н. от САК са депозирали отговори на касационните жалби в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който възразяват срещу наличието на основания за допускане на жалбите до разглеждане по същество, както и срещу основателността им. Претендират разноски.
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение констатира следното:
С обжалваното решение Софийски градски съд е отменил решение от 27.01.2011 г. по гр. д. № 27320/2007 г. на Софийски районен съд, I ГО, 24 състав и вместо него е уважил предявените от К. Й. В., М. Й. В. и Г. А. А. против [фирма] (с настоящо наименование [фирма]), [фирма], Д. Д. Б., Р. Д. Б., Л. С. С. и В. Д. Б. искове, а именно: иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот с площ от 308 кв. м., представляващ УПИ XIV – 1158 от кв. 1 по плана на [населено място], м. „Н. – Х. – В.“, при съседи: УПИ V – 1031, УПИ VI – 125, УПИ XV -1158, УПИ IV – За специални нужди, както и на поземлен имот с площ от 92,90 кв. м., съставляващ част от имот пл. № 1158 от кв. 1 по плана на [населено място], както и искове по чл. 59 ЗЗД за осъждането на всеки един от ответниците да заплатят разделно на К. Й. В. и М. Й. В. обезщетения в размер на по 750 лв. на всяка за периода 01.12.2002 г. – 20.11.2007 г., а на Г. А. А. – обезщетения в размер на по 1 500 лв. за периода 01.12.2002 г. – 20.11.2007 г. (съобразно уточнението на исковете по чл. 59 ЗЗД, заявено с молба вх.№ 1027784 от 04.06.2009 г., л.72 от гр.д.№ 27320/2007 г. на СРС).
Видно от удостоверение за данъчна оценка (л. 4 от гр.д.№ 27320/2007 г. на СРС) данъчната оценка на целия описан имот (общо с площ 400 кв.м.) е 15 492, 80 лв.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (в редакцията до изменението с ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. По силата на § 14 от ПЗР на ЗИД ГПК (ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г.) това правило намира приложение по отношение на всички касационни жалби, подадени до 06.07.2015 г. включително, т. е. и в настоящия случай.
Тъй като исковата молба е подадена на 21.11.2007 г., размерът на цената на иска по иска за собственост следва да се определи по правилото на чл. 55, ал. 1, б. „б“ ГПК (отм.), а именно в размер на ? от данъчната оценка на имота. В настоящия случай в първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот в размер на 15492, 80 лв., като ? от тази сума възлиза на сумата 3 873,20 лв. – под минималния праг от 5 000 лв. за допустимост на касационното обжалване. По тази причина касационните жалби в частите им, с които се атакува произнасянето по осъдителния иск за собственост, се явяват процесуално недопустими и като такива следва да бъдат оставени без разглеждане.
На същото основание – чл. 280, ал. 2 ГПК – касационните жалби се явяват процесуално недопустими и в частите им, с които се атакува произнасянето по искането за присъждането на обезщетения на основание чл. 59 ЗЗД.
С оглед настоящото произнасяне касаторите следва да възстановят на всеки от ответниците по касация разноските за заплатените в брой адвокатски възнаграждения, доказани с представените договори за правна защита и съдействие, сключени с адвокат З. Н. от САК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 90782 от 23.07.2014 г. на [фирма], [фирма], Д. Д. Б., Р. Д. Б. и Л. С. С. и касационна жалба вх. № 93974 от 01.08.2014 г. на В. Д. Б. – всички, представлявани от адвокат А. С. от САК, против решение № 4369 от 16.06.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 5131/2012 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III – „б“ състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 7351/2014 г. по описа на ВКС, ГК, Второ гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [фирма], Д. Д. Б., Р. Д. Б. и Л. С. С. ДА ЗАПЛАТЯТ на К. Й. В. сумата 500 (петстотин) лева – разноски за защита пред ВКС.
ОСЪЖДА В. Д. Б. ДА ЗАПЛАТИ на К. Й. В. сумата 400 (четиристотин) лева – разноски за защита пред ВКС.
ОСЪЖДА [фирма], [фирма], Д. Д. Б., Р. Д. Б. и Л. С. С. ДА ЗАПЛАТЯТ на М. Й. В. сумата 500 (петстотин) лева – разноски за защита пред ВКС.
ОСЪЖДА В. Д. Б. ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. В. сумата 400 (четиристотин) лева – разноски за защита пред ВКС.
ОСЪЖДА [фирма], [фирма], Д. Д. Б., Р. Д. Б. и Л. С. С. ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. А. А. сумата 500 (петстотин) лева – разноски за защита пред ВКС.
ОСЪЖДА В. Д. Б. ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. А. сумата 400 (четиристотин) лева – разноски за защита пред ВКС.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: