О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
ГР. София, 22.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.02.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2584/17 г., намира следното:
Производството е по чл.253 ГПК.
Постъпила е молба от адв. М. Е., жалбоподател по делото, с която моли ВКС да отмени определението от 22.01.18 г. за спиране на производството до постановяване на ТП по т.д. №2/15 г. на ВКС и ВАС. В молбата се сочи, че определението е резултат от явна грешка по см. на чл.253 ГПК, защото т.д. №2/15 г. на ВКС и ВАС е образувано по повод на противоречива съдебна практика относно процедурния ред за разглеждане на исковете за репариране на вреди, причинени от нарушения на правото на ЕС. Целта на ТП е да установи процедурен ред, който в максимална степен отговаря на възприетите в практиката на Съда на ЕС принципи на равностойност и ефективност при реализиране на отговорността на държавата за нарушения на правото на ЕС. В случая обаче е предявен колективен иск, чиято уредба императивно и изчерпателно е дадена в гл.33-та ГПК. Колективният иск е институт на правото на ЕС, приложим най-често за защита на правата на потребителите, а специалната уредба в посочената глава на ГПК имплементира норми от правото на ЕС и по –конкретно Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.09 г., относно исковете за преустановяване на нарушения, с цел защита на интересите на потребителите. Ето защо, според молителя, спирането на делото на това основание, е лишено от основание и логика и само по себе си представлява нарушение на правото на ЕС. От друга страна, поради неясната темпорална перспектива за приключване на ТП №2/15 г. на ВКС и ВАС, което също е спряно до произнасянето на С. на преюдициално решение по дело С-571/16 г., спирането неизбежно би довело до нарушаване на правото на ищците на „справедлив процес в разумен срок” по см. на чл.6 от ЕКПЧ. В случая колективният иск е заведен през 2011 г., като към момента са налице значителни периоди на неоправдано бездействие от страна на националните съдилища, а календарната продължителност на делото наближава 7 години.
ВКС на РБ, като разгледа молбата, я намира за неоснователна поради следното: Колективният иск, за разглеждане на който е образувано настоящото дело, е уреден като особено исково производство в част трета, гл. 33-та на ГПК. По реда на това производство се разглеждат само искове, имащи за цел защита на колективен интерес и както при всяко друго особено исково производство, по неуредените в гл.33-та ГПК въпроси се прилагат правилата на общия исков процес. В случая първоинстанционният и въззивният съд са приели, като краен резултат, че предявеният иск им е подведомствен, следва да се разгледа като колективен иск по реда на гл.33-та ГПК и намира материалноправното си основание в чл.49 ЗЗД.. По делото е повдигнат и решен по различен начин от инстанциите по същество на спора въпросът дали защитата срещу твърдяното от ищците административно бездействие на втория ответник по колективния иск, който е регионален държавен орган, може да се осъществи чрез граждански иск /решение на Смолянски ОС по гр.д. №24/13 г. от 24.02.15 г., отменено в имащата характер на определение част с опр. на АС Пловдив по ч.гр.д. №354/15 г./
Т.д. №2/15 г. на ВКС и ВАС е образувано, за да отговори на поставения за тълкуване въпрос, като изхожда от материалноправните предпоставки на иска за отговорност на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС и изискванията за компетентния съд и приложимия за разглеждането на иска процесуален ред, установени в правото на ЕС и практиката на С.. Дали искът е подведомствен на гражданските съдилища по реда на ГПК или на административните съдилища по реда на АПК и дали намира материалноправното си основание в ЗЗД, ЗОДОВ, чл.7 от Конституцията или чл.4, пар.3 от Д. са въпроси от предмета на тълкувателното дело, които са относими и към настоящия спор.
Гражданско дело №2584/17 г. е образувано пред ВКС на 27.06.17 г.
ВКС е съд по правото – ТР №1/19.02.10 г. и съставът на този съд е длъжен да спре производството по конкретното дело на осн. чл.292 ГПК, когато е образувано тълкувателно дело по значим въпрос от предмета на конкретния спор – ТР №8/13 г. ОСГТК. Определения за спиране на производството до постановяване на тълкувателно решение по т.д. №2/15 г. на ВКС и ВАС са постановени и по други дела, поставящи значимия въпрос за отговорността на държавата / чрез органите на публична власт/ за вреди от нарушаване на правото на ЕС – напр. по гр.д. №5165/16 г. и по гр.д. №1052/17 г. на ВКС, четвърто г.о., опр. по гр.д. №20/17 г. и гр.д. №43/17 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС и др. Този въпрос е значим и за настоящото дело с оглед на материалноправната квалификация на иска и компетентния да го разгледа съд.
Поради изложеното ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.253 ГПК за отмяна на постановеното на 22.01.18г. определение по настоящото дело – изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Затова искането за отмяната на това определение следва да остане без уважение и ВКС на РБ, състав на трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. Е. – жалбоподател по гр.д. №2584/17 г. на ВКС, трето г.о., за отмяна по реда на чл.253 ГПК на постановеното на 22.01.18 г. определение за спиране на производството по делото до постановяване на ТП по т.д. №2/15 г. на ВКС и ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: