О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
гр. София, 15.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4088 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ срещу решение № 5278 от 11.07.2019г. по в. гр. дело № 3967/2019 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В състав в частта му, с която е отменено решение № 566164 от 19.12.2018г. по гр. дело № 38131/2018 г. на СРС, ГО, 119 състав и вместо него е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищцата С. И. К., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 513з-3549/02.05.2018г.; ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „системен оператор /пулт 166/“ в сектор 01 към отдел „Оперативен дежурен център“ при СДВР и ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ сумата 918.91 лв. – обезщетение за оставане без работа, за периода: 08. 05. 2018г. – 11. 06. 2018г..
Касаторът СДВР счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд погрешно е изключил от доказателствения материал по делото писмени документи, събрани за целите на проведеното от работодателя дисциплинарно производство, неоспорени от ищцата. Навежда, че неправилно деянието на служителката е счетено за извършено поради небрежност, а не умишлено, както и че неправилно това обстоятелство изключва осъществяването на фактическия състав на дисциплинарно уволнение поради злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име. Моли въззивното решение в атакуваната му част да бъде отменено като неправилно и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба ответникът релевира основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по следните правни въпроси, преформулирани от касационната инстанция съобразно правомощията й, визирани в ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, както следва: 1. Може ли съдът да се ползва от всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства, при условие, че същите не са оспорени от страните и при тяхното събиране не се установява нарушение на съдопроизводствените правила? и 2. Само умишленото нарушение ли в хипотезата на чл. 187, т. 8 КТ – уронване на доброто име на предприятието – работодател, е основание за дисциплинарно уволнение?. Навежда разрешаването на втория материалноправен въпрос от въззивния съд в противоречие с решение по гр.д. № 932/2011г. на ВКС, 4 г.о., т.е. допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. По отношение на първия процесуалноправен въпрос се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в отменената му редакция, приета с ДВ, бр. 47/2009г., релевирайки противоречивото му разрешаване от съдилищата, видно от решение № 5690/03.05.2016г. по гр.д. № 50189/2015г. на СРС и решение от 02.01.2013г. по гр.д. № 8153/2012г. на СГС. Следователно по този въпрос липсва наведено, предвидено от закона, допълнително основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – С. И. К. подава писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд е приел за установено по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, че ищцата е работила при ответника по трудов договор от 03.11.1994г., последно изменен на 03.02.2017г., на длъжност „системен оператор на пулт 166 към отдел „Оперативен дежурен център“ при СДВР, прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, със заповед № 513з-3549/02.05.2018г. на директора на СДВР, връчена на ищцата на 04.05.2018г.. Посочил е, че в заповедта за уволнение основанието за наложеното най – тежко дисциплинарно наказание е „уронване престижа на предприятието“, което служителката К. е осъществила на 12.10.2017г., когато, след работно време, в магазин „Т-маркет“ в кв. Гевгелийски, [населено място], е преминала касовата зона, без да заплати две стоки, намерени от охраната в дамската й чанта. СГС е счел, че уредената с императивни правни норми процедура за налагане на дисциплинарно наказание е спазена от работодателя, но извършването на дисциплинарното нарушение е останало недоказано от работодателя. Посочил е, че макар в случая деянието да е осъществено не във връзка с изпълняваната от служителя трудова функция, е налице изключение от общия принцип и служителят би носил дисциплинарна отговорност, ако е извършил уронващото престижа на работодателя действие умишлено.
Досежно формата на вината, с която е действала К., въззивният съд е приел, че по делото не са представени достатъчно доказателства, от които да се изведе по безспорен начин извод, че служителката е действа умишлено. Приел е, че е недопустимо в процеса да бъдат използвани събраните в хода на дисциплинарната проверка сведения и обяснения от неучаствали в процеса лица, тъй като те представляват свидетелски показания в писмена форма, които не са събрани при спазването на изискванията на устност и непосредственост на съдебния процес. Счел е, че всички представени по делото сведения и докладни записки представляват изясняване на факти, възприети от лица, които не могат в служебно качество да ги удостоверяват чрез издаване на официален документ, поради което не представляват годно доказателствено средство. По отношение на приложените протоколи, становища и експертни справки, в които служители на МВР са направили изводи за възприети от тях доказателства, е приел, че кредитирането им е недопустимо, тъй като представляват вътрешни документи, събрани едностранно от работодателя за целите на дисциплинарното производство и като такива нарушават принципа на равнопоставеност на страните в процеса. С оглед на това и поради липса на други представени от ответника доказателства, е счел, че следва да цени единствено писмените обяснения на ищцата по чл. 193 КТ, от които не може да се направи извод за умишлено извършване на деянието. Горният извод е мотивирал въззивният съд да уважи предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК и да отмени в тази му част постановеното първоинстанционно решение. Уважавайки иска за отмяна на извършеното уволнение като незаконно, е констатирал, че не са налице пречки за възстановяване на уволненото лице на изпълняваната длъжност, поради което е уважил и съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 ГПК. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК, е приел, че същият е основателен за сумата 918, 91 лв. и за периода 08.05.2018г. – 11.06.2018г. /момента, до който е установено от доказателствата по делото оставането без работа/.
Поставеният от касатора и преформулиран от съда материалноправен въпрос: Само умишленото нарушение ли в хипотезата на чл. 187, т. 8 КТ – уронване на доброто име на предприятието – работодател, е основание за дисциплинарно уволнение?, осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното въззивно решение. По този правен въпрос даденото разрешение в последното противоречи на практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решения №№№№ 14/15. 03. 2017г. по гр.д. № 112/2016г. на ІV г.о.; 232/18. 05. 2012г. по гр.д. № 41/2012г. на ІV г.о.; 229/30.10.2017г. по гр.д.№ 215/2017г. на ІV г.о. и 80/26.10.2010г. по гр.д.№4679/2008г. на ІІ г.о.. Според горецитираната практика на ВКС, доброто име на работодателя е уронено, когато последният е злепоставен пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието – работодател. Касае се за самостоятелен фактически състав на нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 КТ, който съставлява основание за дисциплинарно уволнение, като не е необходимо нарушението да е умишлено. Може да се касае за неумишлено поведение на работника или служителя, резултат от неполагане на дължимата грижа, вкл. досежно приетите етични правила и норми в съответната професионална сфера, което засяга съществено интересите на работодателя.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по посочения по – горе материалноправен въпрос, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5278 от 11.07.2019г., постановено по в. гр. дело № 3967/2019 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В състав, в частта му, в която са уважени исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 68. 38 лв. и да представи доказателства за това. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на горните указания делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.