2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
гр. София, 08.11.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3012 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ против решение №72/01.04.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 113/2016 г. от състав на Окръжен съд – Шумен.
Ответникът по жалбата я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С въззивното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Съдът е приел, че предявените искове са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че възпроизвеждането в оспорения акт/заповед/само на нормативния текст на съответния фактически състав, послужил като основание за прекратяването на трудовия договор , не може да се приеме като мотивиране на уволнението и не замества мотивите,които работодателят е задължен да изложи в заповедта за уволнение. Прието е от въззивният съд, че работодателят е бил длъжен да посочи в акта за прекратяване на трудовия договор конкретните данни,които са формирали волята му за прекратяване на трудовото правоотношение. Липсата на мотиви осуетява възможността за адекватна защита на работника срещу процесния акт.Освен това само в рамките на изложените в акта мотиви съдът може да извърши проверка за законност,като провери съществуването на посочените в акта факти в обективната действителност,както и правилното им квалифициране/подвеждане под съответната норма/. Прието е, че немотивирането на заповедта за прекратяване на трудовия договор е самостоятелно основание за нейната отмяна като незаконосъобразна, без да се разглежда спора по същество.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи противоречие на възприетото от въззивният съд по правен въпрос, с практиката на ВКС. Правният въпрос е относно необходимостта от мотивиране на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в случаите, в които в отправеното до страната предизвестие се съдържат конкретните факти, обстоятелства и основание относно прекратяването на правоотношението, както и когато това предизвестие безспорно е достигнало до работника и то му е било известно. По този въпрос, въззивният съд е бил длъжен да се произнесе, доколкото във въззивната жалба съществуват доводи в тази насока, като възприетото от него относно липсата на мотиви в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е в противоречие с възприетото от ВКС с цитираните от касатора решения №№416/2013 г. по гр.д.№ 1844/2013 г. на ІV гр.отд., 351/2011 г. по гр.д.№ 229/2011 г. на ІІІ гр.отд., 346/2010 г. по гр.д.№ 468/2009 г. на ІV гр.отд.
Предвид изложеното, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне, като на касатора се укаже да внесе държавна такса в размер на 50 лева.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №72/01.04.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 113/2016 г. от състав на Окръжен съд – Шумен.
УКАЗВА на [фирма] /в несъстоятелност/ да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 50 лева, за разглеждане на касационната жалба, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.