О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
София, 18.11. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Първанов гр.д.№ 1411 по описа за 2019 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Н. Н., Г. Г. Н., Н. Г. Н., и трите от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Н. Г. против въззивно решение № 342 от 30.11.2018 г. по т.д. № 478/ 2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 36 от 05.04.2018 г. по търг.д. № 123/2015 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е обявен за относително недействителен по отношение на Г. Н. Н., Г. Г. Н., Н. Г. Н. договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на поето парично задължение, сключен между „Гида Транс“ ООД и „Фаворит Машинекс“ ООД и са осъдени ответниците да заплатят на ищците направените по делото разноски. Вместо това са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД и са осъдени ищците да заплатят на ответниците направените от двете ответни дружества разноски пред двете инстанции.
Касаторите считат решението за неправилно, поради противоречието му с материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В представеното към касационната жалба изложение, като се позовават на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК, касаторите поставят следните въпроси: 1. Следва ли в производството по иска по чл. 135 ЗЗД, ищецът – кредитор да установява наличието на знание за увреждане от третото лице – приобретател по атакуваната сделка непременно с преки доказателства, или е достатъчно това знание за увреждане у третото лице – приобретател по сделката да бъде установявано в процеса чрез косвени доказателства, които разгледани и обсъдени съвкупно, в своята взаимна връзка и последователност, да водят до извода за наличие на знание у третото лице, контрагент на длъжника? 2. За доказване знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД у третото лице – приобретател по атакуваната сделка по иска по чл. 135 ЗЗД, и доказателствените средства в процеса, с които може да бъде установявано това знание. 3. Има ли задълженията съдът да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си, върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрании противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?
По първи и трети въпрос счита, че е налице противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС (основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) и сочи постановени решения на ВКС: по първи въпрос решение № 218 от 11.10.2013 г. по гр.д.№ 1778/2013 г. на ВКС; решение № 189 от 17.01.2018 г. по т.д.№ 2646/2016г. на II т.о. и решение № 61 от 1.03.2016 г. по гр.д.№ 4578/2015г. на ІV г.о., а по трети въпрос: решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС.
По втори въпрос счита, че е налице основанието за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отделно, касаторът се позова и на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК. Счита, че постановеният въззивен акт е очевидно неправилен по съображения, развити в касационната жалба.
Срещу подадената касационна жалба са постъпили отговори от ответните дружества. „Гида Транс“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Марковски, в която се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба и се претендират направените пред касационната инстанция разноски. От името на „Фаворит Машинекс“ ООД са подадени два писмени отговора – от адв. Е. П., в чийто отговор са развити съображения за неоснователност на касационната жалба и е направено искане за разноски и от адв.М. и адв. Х., които считат, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Също правят искане за присъждане на разноски – сумата от 1500 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, взе предвид следното:
Въззивният съд е счел за неоснователни предявените искове по следните съображения: приел е, че е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, за уважаването на които е необходимо ищците да се легитимират като кредитори на ответника; да се установи по делото, че извършената от него сделка е увреждаща като създаваща пречка за удовлетворяване на вземането или затруднява същото; увреждащият характер на сделката да е съзнаван от длъжника, а в случаите, когато сделката е възмездна – и от третото лице, договарящо с длъжника. Приел е, че е достатъчно ищците да се легитимират като кредитори с твърденията си в исковата молба, тъй като техните вземания не са предмет на иска по чл. 135 ЗЗД, а и в процесния случай са налице влезли в сила решения, поради което със сила на пресъдено нещо са признати вземанията им. По отношение на другите обстоятелства е направил извод, че е в тежест на ищците да ги докажат. Като е коментирал доказателствата по делото е счел, че е доказан увреждащият характер на сделката и този увреждащ характер е съзнаван от длъжника, но по делото не е доказано знание на третото лице, договарящо с длъжника. Това знание не се предполага, тъй като сключената между тях сделка е възмездна, а ищците не са ангажирали преки доказателства по делото, от които да се установи, че третото лице, чрез органния си представител, е знаело за увреждащия характер на сделката, както и че изобщо ищците се явяват кредитори на ответното дружество „Гида Транс“ ООД. С тези мотиви въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените искове.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по третия от поставените от касаторите въпроси относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си, върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. Същият, освен че е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, т.е. отговаря на изискването за общо основание за допустимост, още е и разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, т.е. е налице и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно посоченото от касатора решение по № 761/2010 г. на IV г.о. на ВКС, постановено по поставения въпрос, „съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.“ В този смисъл е и приетото в Постановление № 1 от 13.VII.1953 г. на Пленума на ВС – особено важно е съдът да установи правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона. Той трябва конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. А когато по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. С оглед преценката за наличие на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не следва да обсъжда останалите поставени от касаторите въпроси в производсвото по чл.288 ГПК..
На касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1008,31 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 342 от 30.11.2018 г. по т.д. № 478/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1008,31 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.