2
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 15 от 2013 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
гр.София, 12, 02, 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д. № 15 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Производствена търговска кооперация „К.” срещу решение № 46 от 01.02.2012 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 921 от 2011 г. в частта, с която е отменено решение от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1651 от 2011 г. на Врачанския районен съд по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от ПТК „К.” срещу ПК „Н.” иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата 6 045,50 лв., представляваща половината от сумата, с която ПК „Н.” се е обогатила от експлоатацията и ползването на едноетажна масивна сграда с идентификатор № 12259.10.53.2 по кадастралната карта на [населено място],[жк].
В касационната жалба се твърди, че решението на Врачанския окръжен съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 28.03.2012 г. пълномощникът на ответника по касационната жалба ПК „Н.” оспорва същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правен въпрос от значение за конкретното дело, а ако не стори това- касационното обжалване не следва да бъде допускано. В конкретния случай в касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК касаторът не е посочил правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, относими към спора по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД. Посочените от него правни въпроси /ползва ли се решението, с което е отхвърлен предявен от ответника по настоящото дело срещу ищеца по настоящото дело иск за отмяна на констативен нотариален акт за собственост, със сила на пресъдено нещо в настоящото производство по иска с правно основание чл.108 от ЗС и необходимо ли е след като по настоящото дело е приложено цялото дело по иска за отмяна на констативния нотариален акт допълнително да се прилагат доказателствата по това дело/ касаят решението по иска с правно основание чл.108 от ЗС, което е влязло в сила- с определение № 19 от 08.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 722 от 2012 г. на ВКС, Четвърто г.о. е потвърдено определение № 178 от 14.05.2012 г. по гр.д.№ 278 от 2012 на ВКС, Първо г.о. в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на ПТК „К.” срещу решението на Врачанския окръжен съд по иска с правно основание чл.108 от ЗС.
При влязло в сила решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.108 от ЗС единственият относим към спора за правилността на решението по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД правен въпрос е: дължи ли се обезщетение по чл.59 от ЗЗД на ищеца за лишаването му от ползване на имота на друго основание, а не като собственик на този имот. Такъв въпрос обаче не е бил поставен в касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК, а съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС настоящата съдебна инстанция не може да поставя и разглежда служебно. Освен това, в съдебната практика няма противоречие по този въпрос, нито има неяснота или непълнота в закона, които да се налага да бъдат преодоляни чрез тълкуване или чрез прилагане на правото или на закона по аналогия. Тоест, не са налице както общото, така и специалните основания на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 150 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на ПТК „К.”-гр.В. срещу решение № 46 от 01.02.2012 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 921 от 2011 г. В ЧАСТТА МУ по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 6 045,50 лв.
ОСЪЖДА ПТК „К.”- [населено място],[жк]да заплати на ПК „Н.”- [населено място], [улица] на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.