О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 06.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1680 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Обединена Българска банка“АД против Решение № 682 от 22.03.2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав. С него, след отмяна на решението по гр.д.№ 227/2017г. на ОС Видин в частта за уважаването на предявения срещу И. М. Т. осъдителен иск по чл.430,ал.1 ТЗ за разликата над 5 820.21 лв. до присъдения размер от 45 656.57лв. и в частта за уважаване на иска по чл.430,ал.2 ТЗ за договорна лихва над 4 752.80лв. до присъдения размер от 4 940.41лв., исковете за посочената разлика са отхвърлени.
С касационната жалба и в изложението е въведено искане за отмяна на решението поради очевидната му неправилност и явна необоснованост като това основание е релевирано и обосновано по отношение на иска по чл.430,ал.1 ТЗ. Поддържа се, че решението е в разрез с практиката на съдилищата по въпросите във връзка с предявен осъдителен иск за връщане на кредит, обявен за предсрочно изискуем и възможността длъжникът да бъде уведомен за обявената изискуемост на целия дълг с връчването на препис от исковата молба. Поддържа се, че въззивният съд е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, довели до неистински фактически констатации – апелативният съд не съобразил, че още с исковата молба, банката изрично е заявила като евентуален доводът, че ако уведомяването на длъжника посредством изпратеното уведомление не бъде счетено за надлежно, исковата молба да се счита като уведомление от кредитора-ищец до длъжника-кредитополучател за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение, на основанията, посочени в исковата молба. Посочва се, че въззивният съд извършил превратно тълкуване на фактите, приемайки, че предсрочната изискуемост не е обявена и не е достигнала до адресата. Поддържа се, че при предявен осъдителен иск за вземане, основано на договор за банков кредит при упражнено от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, релевантен е фактът на съобщаване на длъжника на изявлението на банката, което може да се инкорпорира в исковата молба и да породи правни последици с връчването на препис на ответника. Изложени са съображения, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, когато в исковата молба е обективирано изявлението на банката, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем след осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител на препис от исковата молба, каквато е настоящата хипотеза, съставлява изрядно уведомяване на ответника-длъжник.
Оспорва се и правилността на изводите за нищожност на конкретни договорни клаузи, касаещи размера на договорната лихва.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК релевантен въпрос във връзка с оспорените с касационната жалба изводи на въззивната инстанция за неравноправност на клаузи от договора за банков кредит, касаещи формирането на лихвения процент по претенцията за договорна лихва, не е поставен.
В писмен отговор насрещната страна И. М. Т. оспорва наличието на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационна проверка и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на САС съобрази следното:
В исковата молба, с която е предявила осъдителен иск по чл.430 във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, банката се е позовала на предоставяне на ответника на банков ипотечен кредит и просрочие към датата на завеждането на исковата молба на 16 месечни погасителни вноски за периода от 01.04.2016-до 01.07.2017г. Позовала се е и на настъпила на 02.05.2016г. автоматична предсрочна изискуемост на кредита, уговорена в чл.18 от договора при неплащане на две погасителни вноски – тези с падежи 01.04.2016г. и 01.05.2016г. Наред с довода за автоматично настъпила предсрочна изискуемост, банката е релевирала и отправено изрично изявление за обявяването на предсрочната изискуемост, изпратено на постоянния адрес на кредитополучателя. Посочила е, че служителят на универсалния пощенски оператор „Български пощи“ ЕАД е посетил адреса на 23.05.2017г. и установил, че получателят не се намира там, поради което поставил отбелязване върху обратната разписка „получателят отсъства“. Ищецът е поддържал, че това връчване не променя датата на настъпването на предсрочната изискуемост на задълженията – 02.05.2016г. Посочил е в последния абзац на обстоятелствената част на исковата молба с маркиран шрифт, че „при условията на евентуалност, в случай, че не приемете описаното по-горе уведомяване на длъжника за надлежно извършено, то моля да считате настоящата искова молба като уведомление от името на кредитора-ищец до длъжника за настъпилата към 02.05.2016г. предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, с основание и размер, посочени в настоящата искова молба“.
След издирване на постоянния и настоящ адрес на ответника и връщане на съобщенията с отметка, че лицето е в чужбина, залепване на уведомление по чл.47,ал.1 със съдържанието по чл.47, ал.2 ГПК и неявяване на ответника да получи съдебните книжа, на основание чл.47,ал.6 ГПК първоинстанционният съд е назначил на ответника особен представител /адв. П.Т. и адв.С.Н./ на разноски на ищеца, които са го представлявали в процеса. С отговора на исковата молба особените представители са оспорили наличието на доказателства за валидно извършено уведомление за предсрочна изискуемост на цялото задължение по кредита.
Първоинстанционният съд е уважил исковете в предявения размер като е приел, че на основание чл.18 от договора е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение по кредита, но банката изрично е уведомила ответника за настъпилата изискуемост на дълга, което изявление е изпратено на адреса на ответника и върнато в цялост с отбелязване, че лицето отсъства от адреса, тъй като е в чужбина. Мотивирал е, че съгласно чл.8,ал.5 от договора кредитополучателят е длъжен да уведоми банката при промяна на адреса си и при неизпълнение на това задължение всяка кореспонденция, изпратена на последно посочения адрес на кредитополучателя, се счита за редовно връчена от деня на изпращането й. Счетено е, че фактическото неуведомяване на ответника се дължи изключително на поведението му, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл.8,ал.5 от договора и на основание същата разпоредба кредитополучателят се счита за уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на 19.05.2017г.
Сезирана с жалба на ответника въззивната инстанция е приела, че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично и уговорената в договора в чл.18 такава автоматична предсрочна изискуемост не може да произведе своя ефект. Позовала на разясненията в т.18 на ТР 4/2013г. ОСГТК на ВКС и на отсъствието на надлежно упражнено право на банката. Във връзка с предприетите от банката действия по връчване на съобщението до длъжника с пощенска пратка е прието, че разпоредбата на чл.36,ал.2 ЗПС не съдържа фикция, че при липсата на фактическо връчване пратката ще се счита за доставена на получателя й. Така е обоснован извод, че уведомлението не е надлежно връчено на ответника – предсрочната изискуемост на цялото задължение по кредитни договор не е настъпила. При тези изводи е прието, че с оглед преимуществото на срока, уговорен в полза на длъжника, което не е изгубено по „посочения от ищеца начин“, дължими остават единствено падежиралите вноски, за които падежът е настъпил към датата на приключване на съдебното дирене. Това е обусловило отмяната на решението на първоинстанционния съд за уважаването на иска за сумата над 5 980.21лв. и отхвърлянето му за разликата до предявения размер, независимо, че в мотивите е счетено, че подежиралите до момента на приключване на устните състезания вноски са в общ размер на 7 491.39лв.
По иска за договорна лихва са изложени съображения за неравноправност на клаузата на чл.5,ал.3 от договора, въз основа на които е отменено решение за уважаването на този иск за разликата над 4 752.80лв. до предявения размер 4 940.41лв.
От изложеното е видно, че въззивният съд не е констатирал, не е отразил в мотивите си и не е обсъдил ясно въведеното в исковата молба обстоятелство, на което при условията на евентуалност касаторът се е позовал, за да обоснове тезата си за уведомяването с получаването на препис от исковата молба от длъжника за волеизявлението на кредитора, че счита непогасената част от кредита за предсрочно изискуема. Изявлението в исковата молба, че с получаването на препис от нея, ответникът е уведомен за волеизявлението на кредитора за упражненото право да обяви за предсрочно изискуем остатъка от кредита, не е намерило отражение в мотивите на апелативния съд. Този довод е бил извън обхвата на произнасянето от първоинстанционния съд, който е уважил иска, приемайки за доказано обявяването на длъжника на предсрочната изискуемост преди завеждането на делото. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска по чл.430,ал.1 ТЗ без да даде отговор на изрично заявено в исковата молба релевантно за спора обстоятелство, което е в очевидно противоречие със задълженията му, произтичащи от принципите на съдопроизводството.
Предвид изложеното въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, но само в частта за отхвърляне на иска по чл.430,ал.1 ТЗ.
По отношение на изводите на въззивната инстанция за отхвърляне на иска по чл.430,ал.2 ТЗ досежно договорната лихва, не е въведено основанието за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280,ал.2,предл.трето ГПК, нито е формулиран въпрос с характеристиката на правен като общо основание за допускане на факултативния касационен контрол в хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК.
Касаторът следва да внесе държавна такса на основание чл.18,ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 796 лв. В полза на особения представител на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за всяка инстанция, поради което следва да се укаже на ищеца да внесе възнаграждение в размер общо на 2 000лв. на особените представители на ответника.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на Решение № 682 от 22.03.2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав в частта за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърлянето на иска с правно основание чл.430,ал.1 ТЗ за разликата над 5 820.21 лв. до присъдения размер от 45 656.57лв.
Указва на „Обединена Българска банка“АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 796лв. и вносен документ за заплатено възнаграждение за особен представител на ответника И. Т. в размер на 2 000лв. При неизпълнение на указанията, производството по делото подлежи на прекратяване.
Слез изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване в открито съдебно заседание или на състава за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: