О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
гр.София, 09.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2993 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.253 от ГПК.
Образувано е по молба на КПКОНПИ за изменение на определение №140 по настоящото дело в частта, с която е определена за внасяне от комисията държавна такса в размер на 1 608,68 лв. Молителят излага съображения, че не дължи държавна такса, позовавайки се на ТР №7 от 2015 г. по тълкувателно дело № 7 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, според което Прокуратурата на Република България при въззивно и касационно обжалване като ответник по иск за обезщетение за вреди по ЗОДОВ е освободена от държавна такса. Евентуално дължимата такса съгласно разпоредбата на чл.9а, ал.1 от ЗОДОВ е проста в размер на половината от предвидената в чл.2а, т.2 от Тарифата такса-12,50 лв. Ето защо моли определението в частта за внасяне на държавна такса да бъде изцяло отменено или комисията да бъде задължена да внесе само 12,50 лв.
Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото и становището на молителя, приема следното:
Съображенията на комисията, че е освободена от внасяне на държавна такса по предявените срещу нея искове по ЗОДОВ се основават на мотивите на ТР № 7 от 2015 г. по тълкувателно дело № 7 от 2014 г. на ОСГК, които се отнасят до Прокуратурата на Република България. Тези мотиви по своята същност представляват разширително тълкуване на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.3 от ГПК, според която такси не се внасят по делата по искове, заведени от прокурор. Съответно при тълкуването се достига до извода, че не се внасят такси и по искове образувани срещу Прокуратурата на Република България. Подобна разпоредба, освобождаваща комисията от внасяне на държавна такса, не съществува както в ГПК, така и в специалните закони. Ето защо комисията следва да заплати държавна такса за касационното обжалване. Тази такса обаче неправилно е определена от съда като процент от обжалваемия интерес съобразно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Следва да се приложи т.3 от Тарифата, която предвижда да се събере от касатора половината от таксата по чл.2а, т.2 във връзка с чл.9а от ЗОДОВ-25 лв., тоест-12,50 лв.
По тези съображения и на основание чл.253 от ГПК определението по делото в частта, с която КПКОНПИ е задължена да внесе 1 608,68 лв. държавна такса трябва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се определи дължимата държавна такса на 12, 50 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ на основание чл.253 от ГПК определението по делото В ЧАСТТА, С КОЯТО е даден седмичен срок на КПКОНПИ да внесе 1 608,68/хиляда шестотин и осем лева и шестдесет и осем стотинки/ държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДАВА седмичен срок на КПКОНПИ да внесе 12,50 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай производството по касационната жалба на КПКОНПИ ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: