ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 782
София, 30.10.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1517 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокати Ц. и В. като процесуални представители на В. Ц. А. от [населено място], [община], срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 09.І.2019г. по гр.д. № 2301/2018г.
Прокуратурата на РБ не е подала отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение САС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СГС от 14.ІІ.2018г. по гр.д. № 7384/2016г. в осъдителната му част за разликата над 5000лв. до 15000лв. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от В. Цв.А. срещу П. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 5000лв. до 15000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение за престъпление по чл.219 ал.3 НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на СГС, и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 15000лв. до пълния предявен размер 30000лв.
Въззивният съд е приел за установено, че с постановление от 08.ІІІ.2012г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че през периода 09.VІ.-12.VІ.2009г. в качеството си на длъжностно лице /контрольор Дирекция „СО” – отдел „Пенсии”/ умишлено не положил достатъчно грижи за възложената му работа, като при справка на 09.VІ.2009г. в пенсионния регистър на НОИ за осигурителните периоди 01.І.2000г. – 31.ХІІ.2008г. при пенсиониране на П. Г.П. не приложил справка за действителния осигурителен стаж на лицето и не уведомил лицето, подало заявлението, за нередовност на документите от ЕТ „Д.-М. Н.” и М. „Минстрой” [населено място], а вместо това приложил справка с невярно съдържание от 08.VІ.2009г., като изготвил проекто-решение – разпореждане за отпускане на пенсия на П.П. с невярно удостоверен осигурителен стаж по време и категории труд, като от това последвало значително разпиляване на имущество на НОИ в размер на 9114.90лв. – престъпление по чл.219 ал.3 вр.с ал.1 НК. Наложена е мярка за неотклонение „парична гаранция” 500лв., заменена с подписка. Ищецът неколкократно е разпитван по досъдебното производство като свидетел. С влязла в сила на 26.V.2014г. присъда е признат за невинен за престъплението по повдигнатото му обвинение. Със заповед от 29.Х.2015г. му е извършена полицейска регистрация, която след влизането в сила на присъдата е разпоредено да се снеме. Прието е за установено и въз основа на свидетелски показания причинени на ищеца неимуществени вреди в причинна връзка с наказателното производство – изменения в социалното му общуване, станал угрижен, потиснат, по-затворен и вглъбен, преустановил да спортува, злепоставянето му пред бившите му колеги, което не е с висок интензитет, тъй като те не са се доверили на обвинението. Не са кредитирани показанията на свидетел, че единствено вследствие незаконното обвинение отношенията между ищеца и съпругата му се влошили, както и че полученият няколко месеца след влизането в сила на оправдателната присъда остър инфаркт на миокарда е в пряка причинна връзка с наказателното преследване.
При определяне размера на дължимото се обезщетение съдът е взел предвид, че ищецът, заемащ отговорна длъжност в НОИ и упражняващ властнически функции по контрол при определянето и отпускането на пенсии, е незаконно обвинен за тежко престъпление, разумен срок около 4 години на наказателното производство с оглед правната и фактическата му сложност и разглеждането на делото на три съдебни инстанции, след два протеста на прокуратурата, приложени най-леките мерки за неотклонение, проведените процесуално-следствени действия са го ангажирали емоционално – и при многократното му призоваване като свидетел преди привличането му като обвиняем, неблагоприятните последици – стрес и дискомфорт в социалното общуване, мерките за неотклонение, потиснатост, угриженост, затвореност и вглъбеност, са породени от момента на образуването на наказателното производство, а не от повдигането на обвинение, незаконно обвинение в края на професионалната му кариера, довело до по-висок интензитет на чувството на обида и непризнателност. Като недоказано е оценено твърдението на ищеца, че наказателното производство му е причинило съществени затруднения в професионалната му реализация – той не е бил отстранен от заеманата длъжност, а след пенсионирането му му е било предложено да продължи да полага труд на същата длъжност. Не е прието за установено преживените от ищеца болки и страдания да са над обичайните преживявани от човек с висок интелект, заемащ отговорна управленска длъжност като властнически орган в държавния апарат. При тези обстоятелства е направен извод, че обезщетение в размер на 5000лв. е в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
В изложението на касатора се сочи произнасяне от въззивния съд по четири въпроса в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, а именно: 1. слуедва ли въззивният съд да се обосновава със свои доводи и заключения и да даде отговор защо пр риема определения размер обезщетение за справедлив и съразмерен на претърпените неимуществени вреди; 2. следва ли съдът, задължително прилагайки принципа за справедливост, да изследва и да изложи съображения относно икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности на страната към датата на увреждането; 3. следва ли съдът да посочи всички доказателства и обстоятелства, обуславящи вредите, и значението им за размера на обезщетението; 4. следва ли принципът за безпристрастност и за равнопоставеност на страните да се спазва в исковите производства по ЗОДОВ, когато единствен ответник е П.. Твърди се и очевидна неправилност на атакуваното решение.
ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му отхвърлителна част относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде допуснато по втория въпрос поради разрешаването му от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, предмет на решенията по гр.д. №4800/2014г. ІV ГО и по гр.д. № 85/2012г. ІV ГО.
По останалите въпроси касационно обжалване не следва да бъде допускано с оглед на това, че въззивният съд в съответствие със съдебната практика е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, посочил е кои от твърдяните от ищеца обстоятелства не приема за установени и причините за това, както и как наказателното производство се е отразило на личността и начина му на живот с оглед времетраенето и интензитета на емоционалните му преживявания, и на тази основа е формирал свои заключения защо приема за справедлив определения от него размер обезщетение. Следва да се допълни, че първия и третия въпроси не съдържат конкретните обстоятелства и доводи, които според касатора въззивният съд не е подложил на преценка или не е съобразил, което ги определя като бланкетни, обуславящо невъзможност за преценка от касационния съд за значението им за изхода на спора по делото. Бланкетен, без посочване на конкретна връзка с произнасянето на въззивния съд, е и четвъртия релевиран в изложението въпрос.
За касационното обжалване касаторът дължи 5лв. държавна такса, за внасянето на която по сметката на ВКС следва да му бъде дадено указание.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, VІІІ-ми състав, № 74/09.І.2019г. по гр.д. № 2301/2018г. в отхвърлителната му част по претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
УКАЗВА на В. Ц. А. със съдебен адрес в София в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 5 /пет/ лева държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
След изтичането на срока за изпълнение на указанието делото да се докладва за преценка за следващите се процесуални действия по движението му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: