О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 13.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2232/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Голд Стрийт Дистрибюшън” ЕООД – [населено място], срещу решение №2250 от 28.03.2019г., постановено по в.гр.д.№6472/2017г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-В с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Сочи се, че в нарушение на разпоредбите на чл.164, чл.171 и чл.176 ГПК съдът не е отчел недопустимостта на свидетелските показания за установяване на договорните отношения между страните, както и че не е преценил правилно доказателствената стойност на обясненията на управителя на търговското дружество-ищец. Във връзка с уважения от въззивната инстанция иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.318, ал.1 ТЗ за сумата 6 916.05лв. се твърди, че от представените по делото доказателства не се установява трайна търговска практика между страните, както и че съдът не е взел предвид възраженията на касатора относно сторените от ищеца прихващания. По отношение на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 23 776.14лв. ведно, се оспорва приетата за установена фактическа обстановка. Твърди се, че съдът не се е съобразил с възраженията на ответника, че издадените от ищеца фактури не отговарят на договореното разсрочено плащане, както и че неправилно съдът е интерпретирал свидетелските показания. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулирани са следните правни въпроси (групирани в четири групи), за които касаторът твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
1. „Правилно ли съдът е счел за допустими и основателни гласните показания, дадени от управителя на ищцовото дружество? Нарушени ли са процесуалните правила в производството?”. Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с решение №161/01.07.2016г. по гр.д.№6232/2015г. на ВКС, ІІІ г.о,
2. „Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказват обстоятелства за реално извършване на договорни задължения без да се представят документи в тази насока? Може ли със свидетелски показания да се докажат освен договорките, също така и изпълнението на същите? Когато не е налице писмен договор, то освен договорки между страните, с какви доказателства следва да се докаже реалната дължимост на база изпълнение на задължение? Когато е налице писмен договор, чиито разпоредби не са спазени, какво може да бъде доказано със свидетелски показания?. Сочи се, че въпросите са решени в противоречие с решение №119/01.07.2016г. по гр.д.№6182/2015г. на ВКС, ІV г.о.
3. „При преценка на свидетелските показания следва ли съдът да взема под внимание особеностите на самите договорни отношения между страните? Следва ли да се доказва реалност на сделката при възражение от другата страна като съдът изрично определи доказателствената тежест в тази насока?”. Твърди се, че невземането под внимание на възраженията на ответника, е причина за създаване на погрешна съдебна практика.
4. „Следва ли да се приема без да се разглеждат взаимоотношенията, счетоводните записвания, както и практиката на данъчните органи при преценка реалността на осчетоводяването? Следва ли съдебната практика на ВКС за извънсъдебно признаване при наличие на осчетоводяване на фактури, да се прилага от съдилищата, без да се вземат под внимание останалите факти и обстоятелства по делото и реалност на претенцията, чието заплащане са претендира”? Следва ли при търговски спорове да се следи от съда за изискванията за фиктивност на сделките, прилагани в административните производства, водени от НАП във връзка с действителността на сделки между търговци?. Сочи се, че е налице неточно тълкуване, създаващо погрешна съдебна практика, която ще доведе до нарушаване на прокламирания в чл.5 ГПК принцип за законност.
Отделно се поддържа очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК без да се излагат доводи, различни от тези в касационната жалба за неправилност на решението като касационно основание по чл.281, т.3 ГПК
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от „МГС-Ойл” ЕООД – [населено място], в който се излагат доводи за липсата на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3, ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима в частта й, с която се обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение №Р-ІІ-64-15353/05.10.2016г. по гр.д.№69177/2014г. на СРС, ІІ ГО, 64 с-в за осъждането на „Голд Стрийт Дистрибюшън” ЕООД да заплати на „МГС-Ойл” ЕООД на основание чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 23 778.14лв. – непогасен остатък от дължимо възнаграждение по договор от 09.09.2009г., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2014г. и сумата 6.61лв. – обезщетение за забава за периода от 17.08.2014г. до 03.09.2014г. Касационната жалба не е допустима и следва да бъде оставена без разглеждане в частта й, с която се обжалва въззивното решение в частта, с която „Голд Стрийт Дистрибюшън” ЕООД е осъден да заплати на „МГС-Ойл” ЕООД на основание чл.79, ал.1 вр. чл.318, ал.1 ЗЗД сумата 6 916.05лв. – представляваща платена продажна цена по неформални договори за продажба на енергийни напитки, върнати на ответното дружество на 14.10.2009г., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2014г.
Въззивното решение е постановено по два отделни обективно съединени иска, предявени от ищеца на различно правно основание. Претенцията за сумата 23 778.14лв. е за неплатено възнаграждение по договор за рекламна дейност, а претенцията за сумата 7 717.84лв. е за неизпълнение на неформални договори, състоящо се в неполучаване на цена на заплатени, но върнати обратно на продавача стоки. Именно наличието на два обективно съединени искове, от които нито един не е с цена над 25 000лв., е обусловило родова подсъдност на делото като първа инстанция на районния съд. Тъй като претенцията, основана на неизпълнение на неформални договори, състоящо се в неполучаване на цена на заплатени, но върнати обратно на продавача стоки е с цена под 20 000лв. и спорът между страните е търговски по см. на чл.286, ал.1 ТЗ, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение в частта му, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 6 916.05.14лв., не подлежи на касационен контрол. В тази връзка предмет на преценката на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са единствено съображенията и въпросите на касатора, касаещи претенцията, основана на нееизпълнение на договора за рекламна дейност, която е с цена над 20 000лв.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му (подлежаща на касационен контрол), с която „Голд Стрийт Дистрибюшън” ЕООД е осъден да заплати на „МГС-Ойл” ЕООД на основание чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 23 778.14лв. – непогасен остатък от дължимо възнаграждение по договор от 09.09.2009г., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2014г. и сумата 6.61лв. – обезщетение за забава за периода от 17.08.2014г. до 03.09.2014г., въззивният състав е приел за установени следните правнорелавантни за спора факти: 1.) на 09.09.2009г. между Голд Стрийт Дистрибюшън” ЕООД като възложител и „МГС-Ойл” ЕООД като изпълнител е сключен договор с предмет предоставяне на услуги във връзка с рекламиране на определени от възложителя изделия в търговски обекти като дейностите по рекламирането включват излагане на изделията на определени, съгласувани с възложителя, места, разполагане на рекламни съоръжения и материали на посочени от възложителя места в тези обекти, както и оказване на съдействие на възложителя за организиране и предоставяне на пространства в обектите за провеждане на рекламни презентации и промоции на изделията. Уговореното възнаграждение е в размер на 41 420лв. с включен ДДС със срок за плащане до 18.09.2009г. и срок за изпълнение на договора – една година., 2.) ищецът е издал едностранно подписани от него 3 броя фактури във връзка със заплащане на възнаграждения за услуги по сключения между страните договор а именно: фактура №[ЕГН]/09.11.2009г. за 668.43лвс ДДС, представляваща паричен бонус за проведена промо-активност на енергийна напитка в периода от 21.09.2009г. до 21.10.2009г.; фактура №[ЕГН]/09.01.2010г. за 2 400лв. с ДДС, представляващи „такса промоционална активност „22.11 –22.12.09г” на енергийна напитка и фактура №[ЕГН]/15.03.2010г. за 20709.71лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за маркетинг и реклама по сключения между страните договор и 3) на 01.08.2014г. ищецът е изпратил нотариална покана до ответника, съдържаща изходящи от ищцовото дружество изявления за прихващане на насрещни парични задължения между страните, възникнали по повод сключения между тях договор от 09.09.2009г. и осъществяваните между тях търговски продажби на стоки, с която е претендирал заплащането на сумата от 23 778.14лв. – представляваща сбор от сумите по трите посочени по-горе фактури.
Въззивният състав е кредитирал неоспореното от страните заключение на вещото лице по извършената пред първата инстанция счетоводна експертиза, според което процесните фактури, издадени от ищеца на ответника, са осчетоводени и от двете дружества, вписани са в дневниците за покупки, съответно – в дневниците за продажби, и са отразени в справките-декларации по ЗДДС за съответните периоди, като за тях е ползван данъчен кредит. Според експерта общо дължимата от ответника сума по трите фактури, след извършените прихващания на насрещни задължения, е в размер на сумата 23 778.14лв.
Въззивният състав е обсъдил по реда на чл.176 ГПК обясненията на управителя на „МГС-Ойл” ЕООД Д. Самоковарева и отделно показанията на свидетелите Сокол Н., А. П. и П. П., според които възложените по силата на процесния договор дейности, за които са издадени посочените по-горе три фактури, са реално извършени от ищцовото дружество. Съдът е приел, че показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани, въпреки служебните правоотношения между свидетелите и страните по делото, тъй като показанията са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.
На базата на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за основателен иска чл. 79, ал.1, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата общо в размер на 23 778.14лв., представляваща непогасен остатък от дължимо възнаграждение с ДДС за извършени рекламни дейности по договора от 09.09.2009г. Според съда ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора като е рекламирало енергийните напитки, доставяни му от ответника. Съдът е посочил, че заявеното от свидетеля Н., че промотирането не било осъществявано съгласно изискванията на възложителя, не доказва пълно неизпълнение на така поетото задължение, доколкото начинът на разполагане на рекламираната напитка в съответните обекти не е единственият способ на рекламиране, използван от „МГС-Ойл” ЕООД, видно от показанията на свидетелите П. и П.. Въззивният състав е отразил, че ответникът не е заявил възражение за непълно изпълнение, както и че фактурите са били надлежно осчетоводени от ответното дружество, за които то е ползвало данъчен кредит. Съдът се е позовал на практика на ВКС, според която осчетоводяването на фактурите от търговското дружество-ответник, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. На последно място в обжалваното решение е посочено, че при наличните доказателства, безспорно се налага изводът, че ответникът е приел без възражения по смисъла на чл. 264, ал.3 ЗЗД извършването на дейностите, за които е начислено възнаграждение по процесните фактури.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му, подлежаща на инстанционен контрол.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не могат да обусловят допускане на касационно обжалване първата група въпроси: „Правилно ли съдът е счел за допустими и основателни гласните показания, дадени от управителя на ищцовото дружество? и Нарушени ли са процесуалните правила в производството?”. По начина, по който са формулирани, въпросите са относими изцяло към правилността на обжалваното решение, която като касационно основание, не е предмет на проверка в производствата по чл.288 ГПК. Отговор дали съдът правилно е преценил доказателствата и респ. дали с това е нарушил процесуалните правила, може да се даде едва във фазата на извършване на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК за законосъобразност на решението.
Не са решени в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК първите два въпроса от втората група въпроси: „Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказват обстоятелства за реално извършване на договорни задължения без да се представят документи в тази насока? и Може ли със свидетелски показания да се докажат освен договорките, също така и изпълнението на същите?”. Цитираната от касатора съдебна практика – решение №119/01.07.2016г. по гр.д.№6182/2015г. на ВКС, ІV г.о. е относима към забраната за доказване със свидетелски показания на изпълнение на парични задължения над 5 000лв. и не касае доказване изпълнение на работата при договор за изработка, респ. по договор за услуга, каквито характеристики има договорът за рекламна дейност. Отделно следва да се има предвид, че въззивното решение е основано не само на свидетелските показания, а и на обстоятелството, че процесните фактурите са осчетоводени от ответника, включени са в дневника за покупко-продажби по ДДС и за тях е ползван данъчен кредит, което представлява признание за точно изпълнение на договора. Въпросът: „ Когато не е налице писмен договор, то освен договорки между страните, с какви доказателства следва да се докаже реалната дължимост на база изпълнение на задължение?”, не е относим за решението в частта му, подлежаща на инстанционен контрол, а въпросът: „Когато е налице писмен договор, чиито разпоредби не са спазени, какво може да бъде доказано със свидетелски показания?”, не е значим за конкретния правен спор, тъй като съдържа твърдение на касатора за неизпълнение на клаузи на договора за реклама, което не е прието за установено от въззивния съд.
Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация въпросите от третата група: „При преценка на свидетелските показания следва ли съдът да взема под внимание особеностите на самите договорни отношения между страните? и „Следва ли да се доказва реалност на сделката при възражение от другата страна като съдът изрично определи доказателствената тежест в тази насока?” . От въпросите не става ясно каква е връзката им с обжалваното решение. Следва да се отбележи, че въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелите, спазвайки правилата по чл.172 ГПК, а що се отнася до доказателствената тежест, същата е разпределена от районния съд в одобрения от страните доклад по чл.146 ГПК в откритото заседание на 07.10.2015г.
Въпросите, включени в четвъртата група: „Следва ли да се приема без да се разглеждат взаимоотношенията, счетоводните записвания, както и практиката на данъчните органи при преценка реалността на осчетоводяването? Следва ли съдебната практика на ВКС за извънсъдебно признаване при наличие на осчетоводяване на фактури, да се прилага от съдилищата, без да се вземат под внимание останалите факти и обстоятелства по делото и реалност на претенцията, чието заплащане са претендира” Следва ли при търговски спорове да се следи от съда за изискванията за фиктивност на сделките, прилагани в административните производства, водени от НАП във връзка с действителността на сделки между търговци?”, са обосновани с твърдението на касатора за необходимост от промяна на създадената от ВКС трайна практика за правното значение на осчетоводявянето от длъжника на фактурите, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит. Настоящият състав намира, че посочената практика не се нуждае от промяна или осъвременяване и следователно въпросите на могат да обусловят допускане на касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въззивното решение не е „очевидно неправилно” по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Отделно следва да се има предвид, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не излага каквито и да е съображения за очевидна неправилност, различни от тези, посочени в касационната жалба, за неправилност на решението като касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Не следва да се присъждат разноски в полза на „МГС-Ойл” ЕООД за касационната инстанция, тъй като с отговора на касационната жалба не се представят доказателства за направени такива разноски от ответното по касация дружество.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2250 от 28.03.2019г., постановено по в.гр.д.№6472/2017г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-В с-в. в частта му, с която е потвърдено решение №Р-ІІ-64-15353 от 05.10.2016г. по гр.д.№69177/2014г. на СРС, ІІ ГО, 64 с-в за осъждането на „Голд Стрийт Дистрибюшън” ЕООД да заплати на „МГС-Ойл” ЕООД на основание чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 23 778.14лв. – непогасен остатък от дължимо възнаграждение по договор от 09.09.2009г., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2014г. и сумата 6.61лв. – обезщетение за забава за периода от 17.08.2014г. до 03.09.2014г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Голд Стрийт Дистрибюшън” ЕООД срещу решение №2250 от 28.03.2019г., постановено по в.гр.д.№6472/2017г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-В с-в. в частта му, с която „Голд Стрийт Дистрибюшън” ЕООД е осъден да заплати на „МГС-Ойл” ЕООД на основание чл.79, ал.1 вр. чл.318, ал.1 ЗЗД сумата 6 916.05лв. – представляваща платена продажна цена по неформални договори за продажба на енергийни напитки, върнати на ответното дружество на 14.10.2009г., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2014г.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора само в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: