О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр. София, 13.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1778 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Конексио Данъшманлък Хизметлери Тиджарет Лимитид Ширкети”, Турция, срещу решение № 1637 от 22.06.2018г. по гр.д. № 1865/2018г. на Апелативен съд – София, с която е потвърдено решение № 49 / 05.01.2018г. по т.д. № 6586 / 2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу „Соларпро Холдинг” АД, [населено място], и „ГрийнСолар Икуипмънт Менюфекчъринг” Лтд. Унгария, субективно съединени искове по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 725,85 евро, съответно на сумата от 26 080,95 евро, представляващи уговорено и неизплатено възнаграждение от първия, съответно от втория ответник, по чл.3.1.1, т.3 от договор за разработване на проекти, сключен между страните на 13.07.2015г., за извършени от турското дружество – ищец услуги, уговорени в чл.2.1.1, т.3 и чл.3.1.1., т.3 от договора, изразяващи се в осигуряване придобиване правото на ползване върху земята, върху която ще се реализира инвестиционният проект от страна на възложителите – ответници по исковете.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът, „ГрийнСолар Икуипмънт Менюфекчъринг” Лтд. Унгария, счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата.
Ответникът, „Соларпро Холдинг” АД, [населено място], не депозира отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта му, в която се потвърждава първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.266, ал.1 ЗЗД от 3725,85 евро срещу „Соларпро Холдинг” АД, [населено място], е недопустима на основание чл.280, ал.3 ГПК, тъй като цената на този иск от двата субективно съединени искове по търговското по своя характер дело по см. на чл.356, т.1 ГПК, вр. чл.286, ал.1, вр. ал.3 ТЗ, е под 20 000 лева (в чл.21 от договора между страните е уговорено приложение на българското материално право, както и компетентност по споровете на съдилищата в София).
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта му, в която се потвърждава първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.266, ал.1 ЗЗД от 26 080,95 евро срещу унгарското дружество, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивната инстанция е приела от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и от приложения договор за разработване на проекти е установено, че на 13.07.2015г. между ответниците, като възложители, и ищцовото дружество, като изпълнител, е постигнато съгласие, с което на последния е възложено да извърши разработване на проекти на територията на Република Турция за минимум осем нелицензирани фотоволтаични електроцентрали, всяка от тях с инсталирана мощност от 1 мегават или обща инсталирана мощност от 8 мегавата. Съгласно чл.2.1. от договора, изпълнителят е приел да отговаря за разработване на всеки проект от инвестицията на зелено до етап на готовност за строеж.
Няма спор и относно факта, че на 26.11.2015г. между едно трето за спора лице – „БСС Дьорт Енерджи Лимитид Ширкети“, Турция – купувач и 12 физически лица, турски граждани – продавачи, е сключен предварителен договор за продажба. По силата на този договор продавачите са се съгласили преди датата на закриване и след получаване на уведомлението за продажба да продадат и прехвърлят по приемлив за купувача начин собствеността върху имота, представляващ поземлен имот, намиращ се в област Аксарай, околия Център, с площ от 158, 600 кв. м., кв. 0, парцел № 1394, заедно с всички права върху него. Страните не спорят и за това, че съгласно приложения по делото договор за наем, сключен между 12 физически лица, турски граждани – наемодатели и посоченото по – горе трето лице „БСС Дьорт Енерджи Лимитид Ширкети“, Турция – наемател, е уговорено възмездното ползване на същия имот. Действието на договора е предвидено от 26.11.2015г. и е поставено в зависимост от това кое от следните две събития настъпи по-напред: в продължение на шестмесечния наемен период или до датата, на която наемателят закупи поземления имот, предмет на договора, съгласно предварителния договор за продажба.
Апелативният съд е съобразил съдържанието на релевантните към претендираното вземане разпоредби на чл. 2.1.1, т. 3 (услуги по придобиване на право на ползване върху земята от възложителите) и чл. 3.1.1., т. 3 (предпоставките за плащане на третата вноска от възложителите) от договора в тяхната взаимна свързаност, и е извършил систематично и логическо тълкуване на същите, въз основа на които е счел, че консултантските услуги на ищеца в тази им част включват осъществяване и на посредничество пред третите лица, потенциални продавачи на терени в Р Турция за нуждите на инвестиционното намерение, респ. наемодатели на такива терени. Посочено е договорът за консултантски услуги е сключен за извършване на физически и правни действия, поради което сделката съдържа елементи на договор за изработка и на договор за поръчка.
Решаващият състав е посочил, че основание за плащане на процесната трета вноска от възнаграждението по договора, предмет на делото, е възложителите да са придобили или наели земята, чрез подписването на нотариален акт или дългосрочен договор за наем на земята, избрана от възложителите. Въз основа на данните по делото е прието, че не се е осъществило нито едно от тези две условия. Чрез представения предварителен договор за прокупко – продажба на имот ищецът не установява факта на придобиване на правото на собственост върху него. Сам по себе си този договор е с облигационно действие, при постигнато съгласие и обещание за предстоящо прехвърляне на собствеността и няма вещно – прехвърлителен ефект. Липсват твърдения и данни по делото страните по това съглашение да се сключили впоследствие окончателен договор за покупко – продажба на имота във формата на нотариален акт, каквото е условието за изплащане на претендираната трета вноска от възнаграждението. С оглед на това е направен извод, че ищцовата страна не е провела пълно и главно доказване на факта, че е постигнат ефекта на придобиването на земята, върху която ще се проектира, изгради и експлоатира комплекса от 8 нелицензирани фотоволтаични електроцентрали, при това облечено във формата на нотариален акт. Посочено е, че с представения подписан договор за наем на същия имот, ищецът отново при условията на чл. 154, ал. 1 от ГПК не установява точно изпълнение на задълженията си за осигуряване правото на ползване за възложителя върху терена и във втората хипотеза (на основание дългосрочен договор за наем). Смисълът на това условие е да се осигури и гарантира на инвеститора правната възможност да реализира във времето своето намерение, като проектира, изгради и експлоатира фотоволтаични електроцентрали при това със срок, достатъчен да реализира предполагаемия икономически ефект от начинанието си, т. е. съответната възвращаемост на инвестицията, която по своето естество е значителна по размери. С оглед на това е счетено, че определеният в приложения договор за наем срок от 6 месеца е недостатъчен за постигане на целения резултат.
Като самостоятелно основание за отхвърляне на иска е прието обстоятелството, че и двата приложени по делото договори, чрез сключването на които ищецът иска да установи вземането срещу ответниците за третата вноска от дължимото възнаграждение, последните не участват като страни. Условие за плащане на претендираната сума е придобиването на правото на ползване върху земята от двамата възложители – българско и унгарско дружество. Страна по двата договора, като купувач, респ. наемател обаче е едно трето за спора лице – „БСС Дьорт Енерджи Лимитид Ширкети“, Турция, за което, противно на твърденията на ищеца, няма данни по делото да има правна връзка с ответните две юридически лица – възложители по договора от 13.07.2015г. и посочените съглашения да пораждат правни последици за тях. Ето защо, е прието, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не установява наличие на връзка между своето задължение да извърши услуга, чрез посредничеството на ответните две дружества – възложители в отношенията им по придобиване правото на ползване на земята и въпросните два договора (предварителен за покупка и за наем за срок от 6 месеца). Въз основа на това е направен извод, че дори и да установяваха изпълнение, чрез извършване на дължимата услуга по посредничество при придобиване на земя, респ. при осигуряване на ползването й в дългосрочен аспект, тези съглашения не пораждат правни последици за двамата възложители по договора от 13.07.2015 г., тъй като те не са страна по тях.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че обуславящи за изхода на спора са правните въпроси, дали един договор за изработка може да бъде алеаторен, съответно дали може да бъде безвъзмезден, за които се поддържа, че са от значение за формиране решаващата воля на съда, по отношение на които въпроси е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Формулираните от жалбоподателя въпроси не обуславят допускането на решението до касационното обжалване в частта по иска срещу унгарското дружество, тъй като въззивният съд не е счел договора за изработка за алеаторен или за безвъзмезден. Решаващият извод на съда е, че не са предоставени услугите, за които се дължи изпълнение на насрещното задължение – заплащане на третата вноска от възнаграждението по договора. Предвид неосъществяването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъжда наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение в частта по иска срещу унгарското дружество. Касационната жалба в частта по иска срещу българското дружество, като недопустима, следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Конексио Данъшманлък Хизметлери Тиджарет Лимитид Ширкети”, Турция, срещу решение № 1637 от 22.06.2018г. по гр.д. № 1865/2018г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 49 / 05.01.2018г. по т.д. № 6586 / 2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от „Конексио Данъшманлък Хизметлери Тиджарет Лимитид Ширкети” срещу „Соларпро Холдинг” АД, [населено място], иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 725,85 евро, представляваща уговорено и неизплатено възнаграждение от Соларпро Холдинг” АД по чл.3.1.1, т.3 от договор за разработване на проекти, сключен между страните на 13.07.2015г., за извършени от ищца „Конексио Данъшманлък Хизметлери Тиджарет Лимитид Ширкети”, Турция, услуги, уговорени в чл.2.1.1, т.3 и чл.3.1.1., т.3 от договора, изразяващи се в осигуряване придобиване правото на ползване върху земята, върху която ще се реализира инвестиционният проект от страна на възложителите.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1637 от 22.06.2018г. по гр.д. № 1865/2018г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 49 / 05.01.2018г. по т.д. № 6586 / 2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от „Конексио Данъшманлък Хизметлери Тиджарет Лимитид Ширкети” срещу „ГрийнСолар Икуипмънт Менюфекчъринг” Лтд. Унгария, иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 26 080,95 евро, представляваща уговорено и неизплатено възнаграждение от „ГрийнСолар Икуипмънт Менюфекчъринг” Лтд. Унгария, по чл.3.1.1, т.3 от договор за разработване на проекти, сключен между страните на 13.07.2015г., за извършени от „Конексио Данъшманлък Хизметлери Тиджарет Лимитид Ширкети”, Турция, услуги, уговорени в чл.2.1.1, т.3 и чл.3.1.1., т.3 от договора, изразяващи се в осигуряване придобиване правото на ползване върху земята, върху която ще се реализира инвестиционният проект от страна на възложителите.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му от „Конексио Данъшманлък Хизметлери Тиджарет Лимитид Ширкети”, Турция, и от Соларпро Холдинг” АД, [населено място], пред друг състав на ВКС в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.