3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
София, 20.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК , ІІІ г.о.в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2856 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Н. М. и Н. Д. М. чрез адв.П. А. срещу решение № 936 от 8.02.19г.по в.гр.дело № 7600/17г.на Софийски градски съд.С него е потвърдено решение № 1551 от 5.01.17г.по гр.дело № 22360/12г.на Софийски районен съд,І ГО,33 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторите против Д. Т. Г. и И. З. Н. искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 във връзка с чл.152 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор, оформен с нот.акт № 151, том 6,рег.№ 21450,дело № 0988/10г.на нотариус В. Б..
Касаторите сочат основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса: 1.Допуска ли процесуално нарушение въззивният съд, след като на основание чл.266 ал.1 ГПК оставя без уважение посочено във въззивната жалба доказателствено искане, което е направено своевременно от страната пред първата инстанция, било е допуснато, но не е събрано; както и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: След като в мотивите на наказателния съд е прието, че дадено обстоятелство се е осъществило по посочения от разпитаните в досъдебното производство свидетели начин, чрез който свидетел, страна по гражданското производство, признава неизгодни за себе си факти, то следва ли актът на гражданския съд да бъде ценен в гражданското производство с оглед разпоредбата на чл.175 ГПК.
Ответницата по жалбата Д. Т. Г. чрез адв.С. И. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с нот.акт № 83/2.10.96г.А. К. Е., собственик на 1/8 ид.ч.лично и за себе си и като пълномощник на В. И. М., собственик на 5/8 ид.ч.,В. К. А.,собственик на 1/8 ид.ч.и Л. К. А.,собственик на 1/8 ид.ч.,са продали на Д. Т. Г. апартамент № 76,находящ се в [населено място], жилищен блок № 7, на [улица],ет.14, заедно с избено помещение № 58 и 0.442 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.С нот.акт № 173/13.12.96г.Д. Г. и съпругът й С. С. Г. са продали процесния имот на С. Н. М..Установено е,че за обезпечаване вземания на „О.” АД към Д. Г. по изп.д.№ 10192/05г.по искане на банката е наложена възбрана върху имота,вписана в служба по вписванията с акт № 81,том ІІІ,рег.№ 370664, дв.вх.рег.№ 34736 от 12.07.05г.Прието е,че с нот.акт № 151/8.12.10г.на нотариус В. Б. Д. и С. Григорови са продали на И. З. Н. процесния апартамент, като за установяване правото на собственост пред нотариуса е представен същия нотариален акт,представен и при предходната продажба – нот.акт № 83/96г.Установено е още,че срещу Д. Г. е образувано и водено досъдебно производство за престъпление по чл.313 ал.1 НК, за това,че на 23.11.10г.в [населено място],в сградата на СО,район „К. поляна”,пред орган на властта, е потвърдила неистина в писмена декларация по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти,като е декларирала собственост върху апартамент № 76 ,находящ се в [населено място],ЖК”К. поляна”, [улица]бл.7 вх.Б ет.14.Досъдебното производство е внесено с предложение обвиняемата да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК за извършено престъпление по чл.313 ал.1 НК.С решение от 10.12.13г.по нахд № 13202/13г.на СРС,15 състав Д. Г. е призната за виновна в извършване на вмененото й престъпление по чл.313 ал.1 НК .В мотивите към решението в частта,касаеща фактическата обстановка, се съдържат данни,че през м.12.10г.Г. се срещнала с И. Н. и му поискала на заем сумата от 20 000 лв.Н. се съгласил да й даде сумата,а като гаранция ответницата да му прехвърли апартамент, за който твърдяла, че е нейна собственост, като с нот.акт № 151 /8.12.10г.му била прехвърлена собствеността върху апартамента.
При тази фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че искът по чл.26 ал.1 пр.1 вр.чл.152 ЗЗД не може да бъде успешно проведен, защото не е доказано заемното правоотношение между ответниците.Изложени са съображения, че представената по делото резолюция от 23.05.11г.на прокурор на СРП отразява мнението на разследващия орган относно наличието или липсата на предпоставки за наказателно преследване, но няма задължителна сила за гражданския съд.По делото не е представен протокол от проведен разпит на И. Н. в качеството на свидетел в досъдебното производство, в който да се съдържа извънсъдебно признание на конкретни, неизгодни за него факти.Посочено е, че направеното с въззивната жалба искане за изискване на материалите по досъдебното производство, находящи се в нахд № 13202/13г. на СГРС, е преклудирано на основание чл.266 ал.1 ГПК.Прието е още, че наличието на извънсъдебно признание на ответника И. Н. за съществуване на заемно правоотношение между него и ответницата не се установява от отразеното в мотивите на постановеното по нахд № 13202/13г.на СРС.
Настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване на възивното решение следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Допуска ли процесуално нарушение въззивният съд, след като на основание чл.266 ал.1 ГПК оставя без уважение посочено във въззивната жалба доказателствено искане, което е направено своевременно от страната пред първата инстанция, било е допуснато,но не е събрано, като счита,че е разрешен в противоречие с решение № 341 от 2.07.10г.по гр.дело № 177/ 10г.на ІІ г.о.на ВКС и решение № 178 от 6.11.17г.по т.д.№ 600/17г.на І т.о. на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Вторият въпрос се отнася до преценката на доказателствата, въз основа на които въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение и следва да бъде обсъден при разглеждане на спора по същество.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 936 от 8.02.19г. по в.гр.дело № 7600/17г.на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касаторите С. Н. М. и Н. Д. М. да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 198.60 лв за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва да Председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.