2
определение по гр.д.№ 3017 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3017 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. Т. и Д. Р. Т. срещу решение № 471 по в.гр.д.№ 227 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско въззивно отделение, девети състав, с което е потвърдено решение № 4251 от 07.12.2018 г. по гр.д.№ 16628 от 2016 г. на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, III граждански състав за отхвърляне на предявения от Г. В. Т. срещу Х. Х. П. иск с правно основание чл.108 ЗС за следните обекти: две избени помещения в избения етаж на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, които се намират вдясно от стълбището, водещо до избения етаж, към [улица]и представляват склад с площ от 10,79 кв.м. и склад с площ от 11,02 кв.м., с вход от обща разпределителна стълбищна площадка.
Касаторите твърдят, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване на това решение се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че решението на противоречи на посочена практика на ВКС /решение № 28 от 18.04.2019 г. по гр.д.№ 2014 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д.№ 4265 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 403 от 23.01.2015 г. по гр.д.№ 3902 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 91 от 04.04.2019 г. по гр.д.№ 3595 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр.д.№ 4994 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 117 от 31.05.2016 г. по гр.д.№ 5673 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., решени № 80 от 27.07.2018 г. по гр.д.№ 3114 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 138 от 04.05.2010 г. по гр.д.№ 265 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 118 от 02.07.2014 г. по гр.д.№ 6772 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 280 от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 1718 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 26 от 23.02.3017 г. по гр.д.№ 3024 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 207 от 16.06.2011 г. по гр.д.№ 867 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 45 от 04.05.2012 г. по гр.д.№ 482 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 172 от 12.10.2015 г. по гр.д.№ 1167 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 147 от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 2481 от 2015 г. на ВКС, ГК, второ г.о., т.10 от ППВС № 6 от 1974 г./ по следните посочени от касаторите правни въпроси:
1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да вземе отношение по всички доводи, изложени от страните ?
2. Как следва да се прилагат законоустановените норми относно определението за жилище, действали в периода от 25.09.1952 г. /датата на отчуждаване на третия жилищен етаж от сградата/ до датите на разпорежданията с отделните етажи от наследодателя Х. П., първото от които е през 1974 г. ?
3. Следва ли да се считат за общи части на сградата съгласно чл.38 ЗС тези, които по естеството си или по предназначение служат за общо ползване ?
4. От кой момент възниква етажната собственост ?
5. При прехвърляне на главната вещ прехвълят ли се и припадащите се към тази вещ части от общите части на етажната собственост ?
6. Може ли да се придобиват по давност реално определени складови помещения в сграда-етажна собственост ?
7. Как се определя елемента „добросъвестност“ по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС ?
В писмен отговор от 16.07.2019 г. ответникът Х. Х. П. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения ревандикационен иск за 2 избени помещения в жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], въззивният съд е приел, че тези избени помещения не са обща част на сграда- етажна собственост, не принадлежат и не са предназначени да обслужват собствения на ищците Г. В. Т. и Д. Р. Т. апартамент, заемащ целия първи етаж от сградата. Независимо че по архитектурен проект етажът се е водел избен, той е представлявал самостоятелно жилище съгласно действащите към момента на обособяването му през 1940 г. нормативни актове: чл.63, ал.2 от Закона за благоустройството на населените места в Княжество България от 1905 г., който допускал жилищата да са в подземие, без за тях да има прилежащо избено помещение. Последващите нормативни актове ЗБНМ от 1949 г. и З. от 1973 г. въвеждали изискване към всяко жилище да има и избено или таванско помещение, но техните разпоредби не се отнасяли до вече построени жилища. В случая в продължение на повече от 30 години избеният етаж се е ползвал като жилище, в което са живеели наематели. Етажът отговарял и на изискванията за жилище по смисъла на действащия към момента на отчуждаването на таванския етаж чл.7, ал.1 от ЗОЕГПНС.
На следващо място, въззивният съд е приел, че при отчуждаването на таванския жилищен етаж на сградата през 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС не е възникнала етажна собственост, тъй като каквото е било отчуждено, такова е било и възстановено със ЗВСОНИ през 1992 г.
Поради това е счел, че не е имало законова пречка с нотариалния акт № ….. от 06.06. ….. г. едноличният собственик на сградата Х. П. да прехвърли на дъщеря си А. П. права в обем, какъвто той сам е пожелал- в случая само апартамента на първия жилищен етаж, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, но не и избените помещения или ид.ч. от избения етаж на сградата. С оглед на това и с нотариалния акт № ….. от 27.10. ….. г. ищците не са придобили от А. П. нито ид.ч. от избения етаж, нито избени помещения на този етаж.
През 1983 г. с нотариален акт № ….. от 11.01. ….. г. Х. П. се е разпоредил с тези избени помещения в полза на другата си дъщеря Л. П., която впоследствие с нотариален акт № ….. от 11.07. ….. г. ги е прехвърлила на ответника Х. П..
По възражението за придобиване на избените помещения по давност, съдът е приел, че от доказателствата по гр.д. № 3317 от 1996 г. било видно, че към 1996 г. А. П. не е осъществявала владение върху избени помещения в сградата, а и въобще не е живеела в сградата към този момент. Установено било, че едва от 2001 г. първият жилищен етаж от сградата и процесните две избени помещения били предоставени от А. П. на ищеца Г. Т. за ползване в качеството му на наемател.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е противоречие между това решение и посочената от касаторите практика на ВКС /решение № 117 от 31.05.2016 г. по гр.д.№ 5673 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр.д.№ 4994 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о./, в която се приема, че етажната собственост възниква по право от момента, в който един или няколко отделни обекта в сградата са придобити и са станали собственост на лица, различни от първоначалния собственик на сградата и че меродавният момент, към който се преценява статутът на обекта /дали той е самостоятелен обект в сградата- етажна собственост или е обща част на тази сграда, поради предназначението му да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици, с оглед строителните книжа или след извършено преди възникване на етажната собственост от едноличния собственик на сградата преустройство/ е моментът на възникване на етажната собственост.
Поради това касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните посочени от касаторите и доуточнени от съда въпроси:
1. От кой момент възниква етажна собственост и по-конкретно възниква ли етажна собственост при отчуждаването на един жилищен етаж от сграда /в случая по реда на ЗОЕГПНС/, при положение че правото на собственост върху отчуждения етаж впоследствие е било възстановено ? и
2. Към кой момент следва да се преценява дали едно помещение е обща част по предназначение на сграда- етажна собственост: към момента на построяването на сградата или към момента на възникване на етажната собственост ?
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 471 по в.гр.д.№ 227 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско въззивно отделение, девети състав.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите Г. В. Т. и Д. Р. Т. да заплатят по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.