О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
София 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2831 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Кюстендилска вода” ЕООД [населено място], представлявано от управителя Г., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 122 от 16.05.2019г. по в.гр.д.№ 183 по описа за 2019г. на Окръжен съд Кюстендил, с което потвърдено решение № 105 от 12.02.2019г. по гр.д.№ 1894/2018г. на РС Кюстендил като са уважени предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и са присъдени следващите се разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Ищецът, който от 1988г., работи в ответното дружество, като последната заемана от него длъжност е „Водопроводчик, външно В и К” е освидетелстван с трайно намалена работоспособност 53%, със срок от 1 година, за общо заболяване „Други видове стенокардия” с решение № 1136 от 15.05.2018г. на ТЕЛК. В същото е посочено, че лицето „не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения по настоящата си професия”. В т.15 като противопоказни условия на труд са посочени :”тежки психо-физически натоварвания, неблагоприятен микроклимат – ниски и високи температури, нощен труд, работа на височини, динамично и статично натоварване на долните крайници и гръбначния стълб”. Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ, след като работодателят е поискал мнение от ТЕЛК за уволнение на основание чл.326 ал.1 т.2 КТ, на основание чл.333 ал.2 КТ и е получил отговор, че „евентуалното съкращение, поради неголямата давност от коронарния нестабилитет, би влошило състоянието му”/вж. решение № 1608 от 6.07.2018г./ В нарочното писмо до ТЕЛК, работодателят е посочил, че определените места за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност в дружеството за 2018г. за район К. са на длъжност „чистач”, „машинен оператор хлор апарати”, „организатор обработка производствена информация”, „водопроводчик, вътрешно В и К”, „енергетик”, „помпиер”, „касиер”, „автомонтьор”, „оператор пречиствателни станции” и „оператор компютър”. За мястото на работа на ищеца: район К. е определено едно място за заемане на трудоустроени на длъжност „инкасатор дългови задължения” и то е заето. От всички изброени не са заети от трудоустроени само две длъжности „организатор обработка производствена информация”и„оператор компютър”, за които се изискват специалния знания и умения, които ищеца – пред вид неговото образование и квалификация не притежава. При тези данни, въззивният съд е преценил извършеното на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ уволнение като незаконосъобразно, като е приел, че работодателят не е установил наличието на втория елемент от посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение –липса на подходяща работа в предприятието. Счел е, че работодателят не е доказал изпълнение на задълженията си по чл.315 ал.1 и ал.2 КТ, а липсата на изпратено уведомление до Агенцията по заетостта е възпрепятствало изясняването на въпроса колко са били щатните бройки за заемане от трудоустроени лица и какъв брой от тях е бил зает към датата на уволнението, не е отправил искане до ТЕЛК за заключение относно всички свободни и незаети длъжности, определени за трудоустроени лица, подходящи за здравословното състояние на ищеца, като е извел извод за наличие на незаети длъжности, които работодателят не е предложил на ищеца.
Касаторът обжалва решението и в представеното към касационната жалба изложение се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Дали при работа на комисията, назначена за определяне на броя работни места, подходящи за трудоустрояване по чл.315 КТ, респ.чл.27 ал.1 ЗИХУ /отм.ДВ бр.105/2018г., действаща към момента на уволнението/, ръководителят на предприятието следва да вземе реално участие или може това да бъде сторено чрез „утвърждаване” от него на протокола?, 2. Следва да се иска становище на ТЕЛК относно тези длъжности, определени за трудоустроени, за които се предвижда по-висока степен на образование от тази на трудоустроеното лице, за което се отправя запитването?, 3. Следва ли да се предлага на трудоустроено лице длъжност, за която то не притежава необходимото образование, както и длъжност, която не се намира в района, в който той работи?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Д. Я. Ч., чрез процесуалния му представител адвокат Л., с който се оспорват както нейната допустимост, поради несъотносимост на въпросите, за които се твърди, че се поставят за първи път пред касационната инстанция и поради липса на посоченото специално основание за допустимост. Претендира направените разноски по делото в размер на 300лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 20.07.2019г., в който е отразено, че сумата е изплатена „в брой”.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по втория и третия поставени от касатора въпроси следва да се допусне касационно обжалване, доколкото те са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, т.е. отговарят на изискванията за общо основание за допустимост и съществува възможност те да са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика, съгласно която: под „подходяща работа”, на която лицето с намалена работоспособност следва да бъде трудоустроено, се разбира свободна щатна длъжност, която освен че съответства на промененото здравословно състояние на работника или служителя, още е и такава, която той може да изпълнява и за заемането на която отговаря на законовите изисквания и на изискванията на съответната длъжностна характеристика /вж. напр. решения по гр.д.№ 1666/2018г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1278/2016г. на ІV г.о./ Възражението на ответната страна, че въпросите се поставят за първи път пред касационната инстанция не отговоря на фактите по делото. Видно от представения отговор на исковата молба /на стр.12 от гр.д.№ 1894/2018г.на РС/, работодателят своевременно е оспорил изложените в исковата молба твърдения и е направил възражението си, че ищецът, който е с основно образование не притежава необходимата квалификация и образование за заемане на друга длъжност и е представил доказателства, във връзка с изпълнение на процедурата по чл.315 КТ.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 122 от 16.05.2019г. по в.гр.д.№ 183 по описа за 2019г. на Окръжен съд Кюстендил
УКАЗВА на касатора, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора, по същество, в размер на 141лв. /сто четиридесет и един лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда, в 7-дневен срок, от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.