О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834
София, 18.11.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4194 по описа за 2019 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Г. И., чрез адв. В. П., срещу въззивно решение № 133/19.06.2019 г., постановено от Окръжен съд – Габрово по в.гр.д. № 128/2019 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Насрещната страна Прокуратурата на Република България не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решенето на първостепенния Районен съд – Габрово, е отхвърлил иска на Т. Г. И. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
За да се произнесе, съдът установил, че с постановление от 28.03.2002 г. Т. Г. И. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК – за това, че с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала у Р. П. П. заблуждение и с това е причинила другиму вреда. С постановление на РП – Пловдив от 02. 02. 2016 г. наказателното производство е прекратено. Съдът намерил, че давността за наказателното преследване спрямо ищцата И. е изтекла. За да достигне до този извод съдът е преценил, че досъдебното производство е продължило над 13 години, а в мотивната част на постановлението са изложени мотиви за лисата на събрани достатъчно доказателства, които да сочат категорично и безсъмнено, че И. е извършила престъпление по ч. 209, ал. 1 НК. Посочено е още, че към момента на прекратяването е изтекла както специалната, така и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК. Въззивният съд се позовал на разясненията в т. 8 на ТР № 3/222.04.2005 г. на ОСГК и приел, че държавата не може да бъде ангажирана с отговорност по ЗОДОВ.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: носи ли отговорност държавата по чл. 2 ЗОДОВ, когато в постановлението за прекратяване на досъдебното производство прокурорът е посочил, че „досъдебното производство се прекратява на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ поради недоказаност, а за пълното следва да се отбележи, че е изтекла и абсолютната давност за наказателно преследване; когато постановлението за прекратяване гласи, че „досъдебното производство се прекратява на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради недоказаност, а за пълното следва да се отбележи, че е изтекла и абсолютната давност за наказателно преследване“, коя от двете разпоредби има превес и носи ли отговорност държавата по ЗОДОВ?
Съставът на Върховния касационен съд намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В обжалваното решение е установено, че наказателното производство спрямо ищцата Т. И. е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради недоказаност на обвинението, с подробно изложени в прокурорското постановление съображения, че липсват доказателства, уличаващи същата в извършването на престъпление. В мотивировъчната част е посочено и това, че с оглед пълнота на изложението, следва да се посочи и това, че е изтекла и специалната, и абсолютната давност.
Въпросите са от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, като съставът на Върховния касационен съд уточнява същите по следния начин: Как се определя основанието, поради което е прекратено с постановление досъдебно производство; при посочени едновременно две основания: изтекла давност за наказателно преследване и недоказаност на обвинението, държавата отговаря ли по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 133/19.06.2019 г., постановено от Окръжен съд – Габрово по в.гр.д. № 128/2019 г.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 05,00 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: