О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
гр.София, 17.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2617 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК..
Образувано е по касационна жалба на Ю. Н. М. против решение № 47 от 08.04.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 47 по описа за 2019 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 635 от 14.12.2018 г. по гр. д. № 628 по описа за 2018 г. на Търговищкия районен съд за признаване за установено по отношение на Община Търговище, че Ю. Н. М. е сключила граждански брак с М. М. М. на 15.04.1972 г. в кметството в [населено място].
Касаторът твърди, че решението на Търговищкия окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички събрани по делото доказателства, като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не и защо?
2. Може ли освен с акт за граждански брак да се докаже сключването на граждански брак и с други писмени и гласни доказателства, които съдържат в себе си данни за постигнато съгласие за сключването на брака, както и на извършването на всички правни и фактически действия, включени в процедурата по сключването му?
3. Каква е доказателствената тежест на съставени официални документи, в които е отразено сключването на брака, раждането или смъртта-удостоверение за сключен граждански брак, вписване на името на бащата в акта за раждане на децата, вписванията в личните картони на лицата, удостоверение за наследници, в процедурата по чл.542 от ГПК?
4. Ако се докаже по делото, че нарушението на процедурата по сключване на граждански брак е станало независимо от волята и без знанието на лицата, които са пожелали сключването на брака, това има ли значение за изхода на производството по чл.542 от ГПК?
Ответникът по касационната жалба Община Търговище счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Търговищкия окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Окръжна прокуратура-Търговище не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ю. Н. М. е посочила в молбата си, че е сключила граждански брак с М. М. на 15.04.1972 г. в [населено място]. След смъртта на съпруга и през 2004 г. и е била отпусната наследствена пенсия. Когато пожелала да и бъде издадено удостоверение за граждански брак, от община Търговище получила информация, че няма данни за сключен брак. Съответно и Националният осигурителен институт е поискал от нея да върне получената наследствена пенсия за четиринадесетгодишен период. Заявила е, че вероятно актът за граждански брак бил унищожен или изгубен, поради което е предявила искане да бъде признато за установено по отношение на общината сключването на гражданския брак. Наред с другите доказателства към молбата е било представено и удостоверение за сключен граждански брак. Търговищкият районен съд е уважил молбата, но Търговищкият окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Въззивният съд е приел, че производството по чл.542 от ГПК е допустимо за установяването на тези факти, чиято правна значимост не зависи от съставянето на документ за тях, защото той има спрямо тях само доказателствено значение-например раждане или смърт. За валидността на сключен брак е необходимо съставянето и подписването на акт за граждански брак, а според съда такъв акт в случая въобще не е бил съставян, което води до недопустимост на искането. За да достигне до този извод, въззивният съд е изброил приложимите нормативни актове относно съставянето и съхраняването на актовете за граждански брак и е посочил, че няма доказателства по делото тези нормативни актове да са били нарушени. Изтъкнал е, че е в тежест на молителката да докаже изгубването или унищожаването на акта за граждански брак. Позовал се е на съдържанието на така наречените от него първични документи-актове за раждане на трите деца на молителката и личните картони на молителката и бащата на тези деца, които не съдържат данни за сключен между родителите граждански брак, с изключение на акта за раждане на Б. М. М., в който била посочена друга дата за сключване на брака-19.11.1970 г. Видно от удостоверението на община Търговище обаче, на тази дата в регистъра липсва отразяване на сключен брак. В мотивите на решението съдът изобщо не е анализирал представеното към молбата удостоверение за граждански брак, а го е посочил само при излагане на неправилните според него изводи на първоинстанционния съд. Не са изложени никакви съображения, които оборват съдържанието на този официален документ, ползващ се с доказателствена сила по смисъла на чл.179 от ГПК. Следователно по първия въпрос на касатора решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, която изисква съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, а неизпълнението на това задължение е съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на решението/ решение № 22 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4581/2014 г., I Г.О, № 3 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV Г.О, № 149 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., III Г.О., № 411 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV Г.О., № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I Г.О./. Същото разрешение на въпроса се отнася и до решението на въззивния съд, който е инстанция по съществото на спора/решение № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I Г.О./. Ето защо по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Въззивният съд не е дал отговори на останалите въпроси на касатора, които да са обусловили изхода на спора, поради което по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска. Не е налице и очевидна неправилност на решението, понеже в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика. Не е приложена правна норма в противоположния и смисъл или несъществуваща правна норма. Ето защо на това основание касационно обжалване не може да се допусне.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 47 от 08.04.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 47 по описа за 2019 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 635 от 14.12.2018 г. по гр. д. № 628 по описа за 2018 г. на Търговищкия районен съд за признаване за установено по отношение на Община Търговище, че Ю. Н. М. е сключила граждански брак с М. М. М. на 15.04.1972 г. в кметството в [населено място].
Дава седмичен срок на касатора да внесе 25 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: