О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр. София, 25.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3379 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 5371 от 17.06.2019 г., подадена от Ц. Г. Б. и Р. Р. К. (непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка Ц. Г. Б.) чрез адвокат Л. Я. от АК – В. против въззивно решение № 149 от 14.05.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 188/2019 г. по описа на ОС – Враца.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответникът по касация С. Г. Б. е депозирал отговор срещу касационната жалба чрез адвокат В. Л. от АК – В., като възразява срещу допускане на обжалването. Претендира разноски.
Ответницата по касация С. Г. Б. лично е депозирала отговор и становище вх.№ 1518 от 12.02.2020 г., с които поддържа, че въззивното решение е правилно.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 45 от 16.01.2019 г. по гр.д.№ 3976/2018 г. на РС – Враца, І-ви гр.състав, с което е отхвърлен предявения от С. Г. Б. против С. Г. Б., Ц. Г. Б. и Р. Р. К. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 5/6 ид.ч. от правото на собственост върху имот № **, целият с площ от 788 кв.м., за който е образуван УПИ *, целият с площ от 722 кв.м., отреден за жилищно застрояване в кв. 62 по регулационния план на [населено място], ЕКАТТЕ *****, [община], обл. В., заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № ***, еднофамилна, със застроена площ от 71 кв.м., при граници и съседи: имот № **, имот № **, имот № **, имот № ** и имот № ** – улица на [община], прехвърлени с договор за продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 132, том IV, рег.№ 4614, д.№ 419/2017 г. на нотариус С. П. с район на действие РС – Враца (№ * при НК). Вместо това е постановено, че на основание чл. 33, ал. 2 ЗС се допуска изкупуване на процесните 5/6 ид.ч. от правото на собственост върху на терена и сградата – при условията, договорени на 17.11.2017 г. между С. Г. Б. и Ц. Г. Б. – от една страна, и Р. Р. К. – от друга страна, и обективирани в н.а.№ 132, при условие, че С. Г. Б. изплати на С. Г. Б. и Ц. Г. Б. сумата общо 5 500 лв. в 1-месечен срок от влизане в сила на въззивното решение, както и им предостави запазеното право на ползване на първия етаж от жилищната сграда пожизнено и безвъзмездно.
Въззивният съд е приел, че след смъртта на Г. С. Б. ищецът е придобил собствеността върху 1/6 ид.ч. от процесния имот, преживялата съпруга С. Г. Б. – 4/6 ид.ч., а останалата 1/6 ид.ч. е придобита от Ц. Г. Б.. С договор за продажба (н.а.№ 132 от 17.11.2017 г.) С. Г. Б. и Ц. Г. Б. продали на Р. Р. К. притежаваните от тях общо 5/6 ид.ч. от терена и сградата, като е безспорно, че ищецът не е канен да закупи дяловете на своите майка и сестра. Спорно е било дали датата, на която ищецът е узнал за така сключената сделка, предхожда с повече от два месеца момента на предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС или установеният с нормата срок е бил спазен. Първоинстанционният съд е приел, че моментът на узнаване е 04/05 май 2018 г. и срокът по чл. 33, ал. 2, изр. 2 ЗС е пропуснат. Въззивният съд е приел, че ищецът е узнал за сделката в началото на м. юли 2018 г. и срокът по чл. 33, ал. 2, изр. 2 ЗС е спазен.
С оглед наличието на събраните по делото доказателства, отнасящи момента на узнаване към 04/05 май 2018 г. (при съобразяване, че исковата молба е депозирана на 24.08.2018 г.), касационната инстанция намира, че се поставя под съмнение допустимостта на въззивния акт, доколкото срокът по чл. 33, ал. 2, изр. 2 ЗС е преклузивен и с изтичането му се преклудира възможността материалното право да получи защита. Това мотивира ВКС да приеме, че е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери неговата допустимост при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, в която хипотеза не подлежи на изследване въпросът дали са налице (и) предпоставките за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При допускане на касационното обжалване касаторът дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая е равна на заплатената по въззивната жалба и възлиза на сумата 110 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 149 от 14.05.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 188/2019 г. по описа на ОС – Враца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.05.2020 година от 9.00 часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите, чрез процесуалния им представител адвокат Л. Я. от АК – В., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 110 (сто и десет) лева, като при неизпълнение на това задължение производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: