О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
София 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети декeмври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3245 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 ГПК
Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби – от А. Г. Я. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. и от Б. А. Б., като майка и законен представител на малолетния И. И. Б., чрез процесуалния представител адвокат Буйчев против въззивно решение № 1872 от 22.04.2019г. по в.гр.д. № 170/2019г. на Окръжен съд Благоевград, съответно в отменителната и потвърдителната част. Със същото е отменено решение № 15 от 18.01.2019г. по гр.д.№ 154/2018г. на РС Петрич в частта, с която е отхвърлен иск за разликата от 6 000лв. до 10 000лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъден А. Г. Я. да заплати на И. И. Б., допълнително още 4 000лв., разлика над присъдената сума от 6 000лв. до 10 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени на 20.10.2017г. болки и страдания от ухапване на куче, порода „кавказка овчарка”, ведно със законната лихва, считано от 1.02.2018г. и е потвърден първоинстанционния акт в частта, с която е отхвърлена исковата претенция над уважената част от 10 000лв. до претендираните 15 000лв. и са присъдени разноски.
Срещу подадената от Б. А. Б. касационна жалба е постъпил отговор от А. Г. Я., чрез процесуалния представител адвокат П., с който оспорват допустимостта и основателността й и се възразява срещу приложените доказателства.
Касационите жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния за основателност на предявения иск поради наличие на предпоставките по чл.45 ЗЗД – противоправно поведение, причинени вреди, причинна връзка между тях и вина. Обстоятелството, че ответникът е собственик на кучето, причинило вредите, съдът е приел за установено въз основа на показанията на свидетелите Я., В. и С., както и въз основа на приетия като доказателство АУНД № 211 от 8.12.2017г., съставен на ответника и подписан от него без възражения за това, че е оставил без надзор кучето си, което е ухапало на 20.10.2017г. малолетния ищец Б.. Съдът се е позовал на чл.172 т.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, установяващ задължение за собствениците на домашни любимци да вземат мерки, за да не създават опасност за хора и други животни и на чл.35 ал.1 от Закона за защита на животните, съгласно който собственикът следва да вземе мерки животното да не напуска мястото на отглеждане, да не навлиза в чуждо място или на обществени места. При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, съдът е посочил, че от една страна съобразява: възрастта на пострадалия /дете на 7 години/, причинените му наранявания, който са наложили седем дневен престой в болнично заведение, едномесечният възстановителен период, проведеното медикаментозно лечение и хирургични манипулации на нараняванията, състоящи се в отстраняване на некротични участъци, обстоятелството, че на мястото на раните от ухапванията са налице белези с характеристика на келоид, тежките травмиращи последици върху психиката на детето, които са довели до установен страх от кучета и постоянна тревожност, както и факта, че лечението на детето продължава /през периода 27.03.2019г.-2.03.2019г. детето е претърпяло оперативно лечение във връзка с получените от ухапването рани/. От друга страна, съдът е отчел и обстоятелството, че кучето е било затворено в двор /не е било пуснато да се разхожда безпризорно и без намордник и повод/, както и заключението на приетата експертиза, която определя причиненото като лека телесна повреда /„временно разстройство на здравето, неопасно за живота”/.
Съобразно тези мотиви, в касационната си жалба А. Г. Я. се позова на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като поставя въпроса: При определяне на размера на неимуществените вреди, следва ли съдът да вземе под внимание вида на вредите, в случая лека телесна повреда и всички установени релевантни обстоятелства, включително и заключението на медицинската експертиза? Необсъждането й представлява ли неправилно приложение на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД? Твърди противоречие с постановени решения по гр.д.№ 1450/2011г.на ІІІ г.о.и гр.д.№ 895/2010г. на ІІІ г.о. Според касатора размерът на дължимото обезщетение е завишен.
Б. А. Б. в подадената касационна жалба се позова на същите основания за допустимост като излага доводи, от които може да бъде конкретизиран въпроса за задължението на съда да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, както и да се произнесе по изложените доводи, твърдения и възражения на страните. Счита, че определеният размер на дължимото обезщетение е занижен, тъй като съдът не е отчел реалното състояние на детето, вида, броя и размера на трите рани, причинени от ухапванията, както и не е овъзмездена претърпяната болка по време на обработване на раните и в хода на процеса на зарастването им, наличието на келоиди, които не само, че са загрозяващи и се отразяват на самочувствието и поведението на детето, но са и болезнени, а и изискват предприемане на допълнителни действия, за да е възможно да се намали обема им и да се изравняват с кожата. Присъдената сума по никакъв начин не е надлежно обезщетение на травмите, причинени на детето, които са тежки и неличими, а и на неговото семейство, които продължават да търпят страдания, дискомфорт и притеснения.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по подадената от Б. А. Б. касационна жалба по въпрос, касаещ задължението на съда да обсъди в мотивите си всички релевантни за предмета на спора доказателства. По другата жалба касационно обжалване не следва да допуска, доколкото посочените в изложението обстоятелства относно вида на причиненото увреждане и заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, видно от посочените мотиви на въззивния съд, са били съобразени при определяне на размера на обезщетението при постановяване на съдебния акт.
С оглед на изложеното, на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1872 от 22.04.2019г. по в.гр.д. № 170/2019г. на Окръжен съд Благоевград.
УКАЗВА на Б. А. Б. от [населено място], [община], [улица], че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество, в размер на 100 лева /сто лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда, в 7-дневен срок, от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.