№88 от 15.5.2019 по тър. дело №1091/1091 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
[населено място] ,15.05.2019г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение, в закрито заседание на тринадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1091/ 2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по подадена от М. К. Х. и Н. С. Н. – Х. молба за отмяна на въззивно решение № 264/30.11.2018 г. и последващо го решение за поправка на очевидна фактическа грешка – № 30/1.02.2019 г. по гр.д.№ 495/2018 год. на Ловешки окръжен съд. Молителите твърдят, че без да са уведомени за постановеното на 30.11.2018 г. въззивно решение, узнавайки го случайно и предвид посочената в диспозитива на същото негова „окончателност по цената на иска„, са депозирали молба по реда на чл.247 ГПК – за поправка на очевидна фактическа грешка, визирайки именно указаната от съда необжалваемост на въззивния акт. Твърдят, че като резултат от така обявената окончателност на въззивното решение, както и предвид оставянето без уважение на подадената от тях молба за поправка на очевидна фактическа грешка, са били лишени от право на защита, изразяващо се в лишаването им от право да подадат касационна жалба, с което намират обосновано основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 пр. първо ГПК.
Ответната страна – „Алианц Банк България„АД – оспорва молбата за отмяна, излагайки съображения относно правилността на преценката на въззивния съд , за касационната необжалваемост на въззивното решение, на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.второ ГПК, предвид цената на иска – под предвидения минимален законодателен праг за касационно обжалване – 20 000 лева и доколкото се касае за търговско дело.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение,за да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна, в производство по реда на чл.307 ал.1 ГПК, съобрази следното :
Основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, извън хипотезата на невъзможност на страната да участва в делото, поради особени непредвидени обстоятелства, винаги предполага твърдение за нарушено от съда съдопроизводствено правило, лишило страната от възможност за участие по делото в съответната инстанция. Отмяната в тази хипотеза е санкция за възможната неправилност на постановения без участието или при нарушеното участие на страната акт. Евентуални нарушения във връзка с упражняване правото на жалба срещу такъв акт нямат никакво отношение към правилността му, като резултат от разглеждане в съответната инстанция, след като в същата страната е участвала. Липсата на твърдение за обстоятелства, касаещи участието й при разглеждането на делото, постановеният акт по който се претендира за отмяна, изключва изначално възможността доводите на молителите да бъдат формално отнесени към основанието по чл.303 ал.1 т.5 пр.първо ГПК. Същото аналогично се отнася и по отношение отмяната на решението, постановено по реда на чл.247 ГПК, след като не се навеждат твърдения за постановяването му без участието на молителите, причината за което би била изследвана при произнасяне по същество по молбата за отмяна , нещо повече – молителите са го инициирали.
Следователно, сочените обстоятелства не са от естество да обосноват възможен извод за лишаване на страната от участие по делото във въззивна инстанция, чиито актове се претендират за отмяна по реда на извънинстанционния съдебен контрол. Без значение обжалваемо или не е конкретното въззивно решение, с оглед цената на иска и вида на делото, постановеното в диспозитива на въззивното решение, относно необжалваемостта на акта му , има характеристиката единствено на указание. То нито създава, нито отнема, с окончателно обвързващи страната правни последици, потестативното право на касационна жалба. Като неуведомени за въззивния акт, предвид преценката на въззивния съд за неговата окончателност, която не споделят, след узнаването му молителите са разполагали с процесуалното право на касационна жалба, с произнасянето по допустимостта на която би бил разрешен окончателно и въпроса за касационната обжалваемост на въззивното решение – с произнасяне на касационна инстанция, независимо дали при обжалване на разпореждането на въззивния съд, за връщане на касационната жалба или директно, при препратена й за разглеждане от въззивния съд касационна жалба.
По изложените съображения, тъй като наведените от молителите обстоятелства са негодни да бъдат подведени за проверка по същество към формално твърдяното основание по чл.303 ал.1 т.5 пр.първо ГПК, нито удовлетворяват друго предвидено в чл.303 ГПК основание за отмяна, молбата следва да се остави без разглеждане, в съответствие със задължителните указания в т.10 от ТР № 7/31.07.2017г. по тълк.дело № 7/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. К. Х. и Н. С. Н. – Х. молба за отмяна на въззивно решение № 264/30.11.2018 г. и последващо го решение, за поправка на очевидна фактическа грешка – № 30/11.02.2019 г. по гр.д.№ 495/2018 год. на Ловешки окръжен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяване на молителите,пред друг състав на Върховен касационен съд .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top