2
определение по гр.д.№ 2786 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 08.01. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2786 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. К. срещу решение № 79 от 26.03.2019 г. по в.гр.д. № 469 от 2018 г. на Кюстендилски окръжен съд, гражданска колегия, с което е частично отменено решение № 710 от 18.10.2018 г. по гр.д. № 1799 от 2016 г. на Кюстендилския районен съд в частта му за отхвърляне на предявения от Д. Н. К. срещу Т. Г. К. иск с правно основание чл.346 ГПК за сумата до 4 117,28 лв., представляваща дължима стойност на извършени подобрения в съсобствения им имот /самостоятелен обект в сграда с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-96 от 28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № …., намиращ се на втория етаж от жилищната сграда, построена в парцел …., имот пл.№ ….. в кв. ….. по плана на [населено място], с площ от 112,84 кв.м./, като вместо това е осъдил Т. Г. К. да заплати на Д. Н. К. на основание чл.346 ГПК във връзка с чл.61, ал.2 ЗЗД сумата от 4 117,28 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
В останалата част, с която е потвърдено решението на Кюстендилския районен съд за изнасяне на делбения имот на публична продан, решението на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се твърди, че решението на Кюстендилския окръжен съд е недопустимо и неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.2 и 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от жалбоподателката практика на ВКС /Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г. на Пленума на Върховния съд, Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр.д.№ 1072 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 461 от 12.05.1986 г. по гр.д.№ 570 от 1985 г. на ВС, ГК, II г.о., решение № 487 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 1503 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 1072 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 4295 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 315 от 25.10.2012 г. по гр.д.№ 1189 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 318 от 06.07.2012 г. по гр. д. № 615 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 3 от 22.07.2013 г. по гр.д.№ 534 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 323 от 18.05.2010 г. по гр.д.№ 1338 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следните правни въпроси, конкретизирани от настоящия състав в съответствие с постановките на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС:
1. Как се определя размерът на обезщетението за извършени от съсобственик подобрения в съсобствен имот, когато извършилият подобренията съсобственик е действал и в свой интерес, като владелец на своята идеална част от вещта и държател на частите на останалите съсобственици, без знанието и съгласието на тези съсобственици- според пазарната оценка на подобренията, според направените разходи или според увеличената стойност на имота ?
2. При противоречие между мотивите и диспозитива на решението, коя част от решението се полза със сила на пресъдено нещо ?
3. Неизлагането на мотиви относно предмена на спора и необсъждането на представените по делото доказателства представлява ли основание за отмяна на решение поради допуснато съществено процесуално нарушение ?
Поставят се следните правни въпроси, по които жалбоподателката счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК:
1. Движими вещи, за които страната не е доказала, че са трайно прикрепени и не е ангажирала доказателства относно невъзможността им да бъдат отделени, без да се промени ползването им по предназначение, а страната сама си ги е наименовала „вградени“, следва ли да бъдат заплащани като подобрения, довели до увеличаване на стойността на недвижимия имот?
2. С оглед разпоредбите на чл.235, ал.2 във връзка с чл.236, ал.2 във връзка с чл.5 и чл.12 от ГПК, допустимо ли е съдебното решение да съдържа мотиви, които противоречат на постановения в него диспозитив ?
Изложени са съображения и за очевидна неправилност на въззивното решение- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Д. Н. К. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено в производство по делба във втора фаза по иск за сметки (чл. 346 ГПК) с цена на иска 18 090 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение за присъждане на сумата 4117,28 лв. по претенцията за сметки, предявена по реда на чл.346 ГПК, въззивният съд е приел, че доколкото съделителката Д. Н. К. е извършила подобрения в съсобствения с Т. Г. К. апартамент в качеството си на владелец на своите идеални части и държател на частите на Т. К. и без нейното знание и съгласие, за тези подобрения Д. Киселичка има право да претендира за присъждане на сума, определена по реда на чл.61, ал.2 пр.2 ЗЗД- в размер на по-малката сума между сумата, с която се е увеличила стойността на апартамента в резултат на подобренията и направените разходи. Приел е, че в конкретния случай увеличената стойност на вещта е по-малка от извършените разходи, поради което Т. К., с оглед притежавания от нея дял в съсобствеността /1/3 ид.ч./, следва да бъде осъдена да заплати на Д. К. сумата 4 117,28 лв., представляваща 1/3 ид.ч. от сумата 12 351,84 лв. /която според заключението на вещото лице представлява не увеличената стойност на имота, а пазарната стойност на извършените подобрения/.
В решението си съд е посочил, че подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му, тоест направени са полезни разноски с оглед конкретното предназначение на имота, макар и те да не са били необходими.
Приел е, че извършването на подобренията от ищцата Д. К. е установено със заключението на вещото лице и представените по делото писмени доказателства- фактури, които са доказателство и за периода, през който са били извършени подобренията. Относно момента на извършване на подобренията не е кредитирал показанията на доведения от ответницата свидетел Д. М., тъй като същият не е изложил свои лични възприятия; една част от показанията му касаели покупката на климатици, за които нямало заявена претенциия и показанията му като цяло били неубедителни и се опровергавали от удостовереното във фактурите.
По възражението на ответницата Т. К. въззивният съд е счел, че измежду претендираните подобрения не са налице движимости, които да не са трайно прикрепени и да могат да бъдат отделени, без да се наруши целостта им, като в тази връзка се е позовал на т.8 от Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г. на Пленума на ВС и решение 538 от 29.06.2009г. по гр.д.№ 3047 от 2007 г. на ВКС. Не били такива движимости вградената кухня и вградената библиотека, тъй като те били трайно прикрепени към недвижимия имот, имали обслужващо предназначение, не биха могли да бъдат ползвани по предназначение след отделянето им, а при отделянето им се нарушавала целостта им.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия поставен правен въпрос: Как се определя размерът на обезщетението за извършени от съсобственик подобрения в съсобствен имот, когато извършилият подобренията съсобственик е действал и в свой интерес, като владелец на своята идеална част от вещта и държател на частите на останалите съсобственици, без знанието и съгласието на тези съсобственици- според пазарната оценка на подобренията, според направените разходи или според увеличената стойност на имота ?
По този въпрос в практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателката Постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр.д.№ 1072 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 487 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 1503 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 315 от 25.10.2012 г. по гр.д.№ 1189 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., се приема, че когато съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието и без знанието на останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес /например за да осигури годно за обитаване за себе си жилище/, другите съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването им- чл.61, ал.2 ЗЗД. Следователно, отговорността им се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот.
В противоречие с тази практика на ВС и ВКС в обжалваното решение, въпреки че е приел, че съделителката Д. Н. К. е извършила претендираните подобрения в делбения имот и в свой интерес, като владелец на своята идеална част от вещта и държател на частта на другия съсобственик Т. Г. К., без нейното знание и съгласие, въззивният съд е присъдил обезщетение в размер на пазарната стойност на извършените подобрения към момента на огледа на вещото лице инж.Т. А. С., а не в размер на по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 26.03.2019 г. по в.гр.д. № 469 от 2018 г. на Кюстендилски окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на жалбоподателката да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на от 82,35 лв. /осемдесет и два лева и тридесет и пет стотинки/.
УКАЗВА на същата, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.