№90 от 16.5.2019 по тър. дело №484/484 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90

София, 16.05.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 484 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.307 ал.1 вр. чл.303 ал.1 т.1 ГПК, образувано по молба на И. К. Астадурова от гр. София, за отмяна на влязло в сила Постановление от 08.12.2015 г., издадено от ЧСИ Д. Д. по изпълнително дело № 20158870400304/2015 г. за възлагане на недвижим имот на Й. Г. Н..
В молбата се твърди, че ЧСИ Д. не е изпълнил задължението си по чл.503 ал.1 ГПК /възложено на ЧСИ М. Ц./ да уведоми молителката за предстоящото принудително изпълнение спрямо Ѕ идеални части, собствени на съпруга й. По този начин същата е била лишена от възможността да упражни правата си по чл.502 и сл. ГПК, вкл. да насочи принудителното изпълнение към друго имущество на съпруга й, да участва в наддаването при публичната продан и да упражни предимството си при възлагане по реда на чл.505 ал.2 ГПК. Изложени са съображения, че поземлените имоти, подробно изброени и индивидуализирани в оспорваното постановление, са закупени от съпруга й – З. А., по време на брака им и към момента на проданта са представлявали недвижимо имущество в режим на СИО. Молителката твърди, че в приложеното съобщение с изх. № 8007/28.09.2015 г. за уведомяването й по чл.503 ал.1 ГПК от ЧСИ е извършена имитация на почерка и подписа на съпруга й З. А., удостоверил, че е приел документа от нейно име в качеството на неин съпруг, което е позволило на ЧСИ Д. да извърши продан на имотите, без да се съобрази с правата й на съпруг-съсобственик. За имитацията на подписа на съпруга си върху съобщение с изх. № 8007/28.09.2015 г. молителката разбрала от съпруга си при проведено разследване чрез І РУ на СДВР в рамките на разследване на преписка № 7170/2018 г. по описа на СГП с наблюдаващ прокурор Д. Д. и извършена експертна справка. Молителката твърди, че експертното заключение било показано и на съпруга й на 30.10.2018 г., от него й е съобщено за резултата в него и в тази връзка счита датата 30.10.2018 г. за датата, от която започва да тече приклузивният тримесечен срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК. Изложени са доводи /ІІ от молбата/, че оспорваното постановление за възлагане е с крайно негативен резултат за нея в качеството на съпруг-съсобственик в режим на СИО на поземлените имоти, тъй като въпросните четири недвижими имота са единственото недвижимо имущество в режим на СИО, което молителят и съпругът й не са ипотекирали като обезпечение по договори за банков кредит, каквото ипотекиране е налице за останалите имоти в полза на взискателя по изпълнителното дело „Сибанк“ ЕАД с правоприемник „Обединена българска банка“ АД. Последвали са производство по иск за делба по чл.34 ЗС вр. чл.341 и сл. ГПК, по изпълнителното № 20158870400304 са образувани три заповедни производства от 2012 г. пред СРС по заявления на кредитора „Сибанк” ЕАД, по които е допуснато предявено от съпруга й по реда на чл.423 ГПК възражение.
Постъпили са следните становища по подадената молба за отмяна в изпълнение указанията на председателя на І ТО до ЧСИ Д. Д., дадени с разпореждане № 214/20.11.2018 г. за администриране по реда на чл.306 ал.3 ГПК молбата за отмяна на Е. Астадурова:
„Обединена Българска Банка” АД, оспорва молбата като процесуално недопустима – подадена не по установения ред за обжалване предвиден в чл.435 ал.3 ГПК и същевременно не отговоря на изискванията на чл.284 ал.2 ГПК. Ответникът излага и съображения за неоснователност на молбата по същество в писмено становище.
З. Т. А. /съпруг на молителката И. К. Астадурова/, поддържа молбата за отмяна, като представя с отговора си протокол „№ 18/ИСПЕ – 025 за извършена извън съдебна почеркова експертиза от 23.04.2018 г.“, възложена от З. А. във връзка с установяване на авторството на изписани имена и положен подпис, копие на разписка за връчено съобщение, датирано от 02.10.2015 г. при направено заключение, че положеният подпис за получател на разписката е „изображение на подпис, който вероятно не е положен от лицето З. Т. А., а от друго лице чрез имитация. От З. А. е представено и постановление от СГП от 12.12.2018 г. по пр. № 7170/2018 г. на СГП.
Постъпило е и становище от ЧСИ Д. Д., в което се излагат подробни съображения за недопустимост на молбата, поради подаването й извън тримесечния преклузивен срок за узнаване на опороченото връчване на съобщението от 28.09.2015 г., с оглед получаване на препис от същото лично от З. А. и прилагането му от молителката като доказателство за узнаването, което в молбата се твърди да е станало на 30.10.2018 г.
Настоящият състав на ВКС счита, че молба за отмяна на соченото основания – чл.303 ал.1 т.1 ГПК е подадена извън преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК. Самата молителка твърди, че връченото съобщение от ЧСИ изх. № 8007/28.09.2015 г. – уведомление по чл.502 ГПК за правата й като съпруг-недлъжник, връчено на 02.10.2015 г., съобразно представената към него разписка с означение, че е подписано за получател от нейния съпруг З. А. не е подписано от него и тази разписка е неистинска, което е установено от извършено разследване по преписка 7170/2018 г., като за извършената експертна справка по него за извършена имитация на подписа на съпруга й узнала от него на 30.10.2018 г. Копие от съобщение 8007/28.09.2015 г. е приложено от самата молителка като доказателство към молбата й за отмяна. Вярно е, че обстоятелствата за имитацията на подписа на З. А. на съобщението са изложени в постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 12.12.2018 г. на Д. Д. – прокурор в СГП, без да е посочена датата на извършените експертни справки. Но самият З. А. в отговора си по молбата за отмяна прилага постановлението на СГП от 12.12.2018 г. с „протокол № 18/ИСПЕ – 025 за извършена извън съдебна почеркова експертиза от 23.04.2018 г.“, като твърди в отговора си, че тази експертиза е потвърдена в рамките на разследване по преписка 7170/2018 г. по описа на СГП, което опровергава твърденията на молителката, че е узнала на 30.10.2018 г. от съпруга си З. А. за опороченото връчване на съобщението на ЧСИ № 8007/28.09.2015 г., установено в рамките на разследване по същата преписка 7170/2018 г. по описа на СГП. При тези данни молбата за отмяна на И. Астадурова, постъпила на 14.11.2018 г. спрямо посочената в приложения протокол дата – 23.04.2018 г. за извършена извън съдебна почеркова експертиза е извън тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК и е просрочена. Всички останали доводи в молбата свързани с последвалата делба по чл.34 ЗС, съдебна спогодба и заповедни производства /ІІ от молбата/ са посочени от самата молителка „по основателността на молбата“. Тези доводи касаят отделни производства, постановените актове по тях са и предмет на последващ инстанционен контрол, крайните актове, по които не са предмет на настоящата молба. В този смисъл доводите по основателността на молбата не следва за бъдат обсъждани на настоящия етап, в който съдът се произнася по допустимостта на молбата /чл.307 ал.1 ГПК/, а не по нейната основателност.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС счита, че молбата на И. К. Астадурова за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК е подадена извън преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.307 ал.1 ГПК, съдът:

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на И. К. Астадурова от гр. София, за отмяна на влязло в сила Постановление от 08.12.2015 г., издадено от ЧСИ Д. Д. по изпълнително дело № 20158870400304/2015 г. за възлагане на недвижим имот на Й. Г. Н..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до молителката пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top