3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 904
С., 02,12,2015 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 81/15 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. М. Л. от [населено място] против решение №1620 от 24.06.2014г. по т.д.933/14г. на Софийски апелативен съд.
Ответниците по касация- [фирма] – [населено място] и Р. М. К., чрез пълномощника им – ад. В Г. са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение №8756 от 27.12.2013г. по гр.д. 7670/11г., с което са отхвърлени исковете на К. Л. против „ М.” И. и Р. М. К. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК- за установяване съществуването на парично вземане, произтичащо от запис на заповед с издател дружеството- ответник и авалист- Р. К..За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че съобразно данните по делото и в изпълнение на анекс №3 към договор между страните за продажба на дялове от капитала на [фирма], за обезпечение на остатъка от продажната цена в размер на 80000 евро е издаден процесния запис на заповед, редовен от външна страна. За неоснователно е прието възражението на ответниците, че не са подписали менителничния ефект – с оглед заключението на изслушаната експертиза установяващо, че подписите принадлежат на Р. К. – в качеството му на представляващ дружеството- издател на ефекта и авалист. Прието е също така, че ответниците не са установили сключването на каузалната сделка в предвидената от закона форма / чл.129, ал.3 ТЗ/, не твърдят и не доказват плащане на остатъчната сума, покриваща договорената цена. С оглед това, че нотариалната покана с текст за предявяване на процесния запис на заповед не е достигнала до адресата, а и предявяването на записа на заповед като формален акт, не може да бъде осъществено по този начин е направен извод, че менителничния ефект не е предявен в едногодишния срок по 487, ал.1 ТЗ вр.537 ТЗ за плащане. Специалната тригодишна давност тече от издаване на записа на заповед и доколкото ответната страна не е направила възражение за спиране на давността или нейното прекъсване, то същата към момента на предявяване на иска е изтекла и той макар и основателен е погасен по давност.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поставил като релевантен въпроса: „От кой момент започва да тече тригодишния давностен срок по чл.531,ал.1 от ТЗ при издаден запис на заповед с падеж на предявяване, когато същият не е бил предявен”. Страната е поддържала, че този въпрос е бил решен в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №162/12г. по т.д. 1126/11г. на ВКС, ІІ т.о., с което е направен извод, че при издаден запис на заповед с падеж на предявяване, тригодишния давностен срок по чл. 531, ал.1 ТЗ започва да тече след изтичане на едногодишния срок по чл.487, ал.1 ТЗ.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения от него правен резултат.Освен това, същият е разрешен от въззивния съд в противоречие, с разрешението му, дадено с посоченото и приложено решение на ВКС.Т.е. страната установява наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 т.2 ГПК, поради това, че противоречието между сравняваните актове е констатирано не с оглед на отклоняване на съда от задължителното разрешаване на правен въпрос, по който е постановен акта по чл.290 ГПК, а при противоречие на разрешение на правния въпрос, дадено с мотивите на решението на ВКС.
Касаторът е поставил въпроса – „Валидно ли е предявяването на запис на заповед на актуалния / вписан в търговския регистър/ към момента на предявяването адрес на издателя –търговец адрес, който е различен от адреса, посочен в менителничния документ”. Въпросът не е релевантен, тъй като разрешаването му не е обусловило обжалваният правен резултат. Въззивният съд е приел като решаващ извод това, че предявяването на записа на заповед не може да се осъществи с нотариална покана, тъй като съставлява формален акт, поради което обстоятелството, че в случая е направен и извод относно това, че нотариалната покана не е изпратена на посочения в ценната книга адрес на издателя, не може да обоснове основателен довод по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Оплакването на страната, че съдът не е извършил самостоятелна преценка на обстоятелствата по делото и не е отговорил на релевираните доводи и възражения не обосновава извод за противоречие на приетото от състава по въпроса формулиран от касатора като – „въпросът за съдържанието на мотивите на въззивното решение, като израз на решаващата дейност на този съд” с цитираната практика на ВКС по приложение на чл.235, ал.2 ГПК. В тази връзка липсва обосновано изложение свързано с конкретно нарушение от страна на състава, което е довело до постановяване на обжалвания правен резултат. Общото оплакване за липса на самостоятелна преценка на събраните доказателства, както и това, че съдът не бил обсъдил доводите на касатора, свързани с предявяване на записа на заповед е фактически невярно, тъй като съдът е изложил самостоятелни мотиви, свързани с отхвърляне на иска, като погасен по давност, а освен това е обсъдил и оплакването на страната за валидност на предявяване на записа на заповед. Изложените общи оплаквания за неправилност на обжалваното решение не съставляват довод за наличие предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като същите се квалифицират по чл.281 ГПК и са неотносими към настоящето производство.
С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 3156.47лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1620 от 24.06.2014г. по т.д.933/14г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- К. М. Л. от [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 3156.47лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: