ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 908
София, 15.06.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1296 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П. като процесуален представител на И. Н. Н. от [населено място] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 11.ХІ.2013г. по в.гр.д. № 1007/2013г.
Ответникът по касационната жалба К. А. Х. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат В.Н. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 11.ХІ.2013г. ПОС е потвърдил решението на Плевенския РС от 14.VІ.2013г. по гр.д № 806/2013г., с което е отхвърлен предявеният от И. Н.Н. срещу К. Х. иск за присъждане на 5400лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от нереализирани наеми за ателие от 26 кв.м през периода февруари 2010г. – февруари 2013г., ведно със законната лихва от предявяването на иска.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, че ищцата не е доказала наличието на противоправно поведение на ответника, което да й е причинило твърдяната вреда. Според ищцата противоправното поведение на ответника се изразявало в подаване от него на възражения срещу направени изменения на одобрен проект за тавански етаж, впоследствие оттеглено, че е сключено споразумение между страните, че няма да имат възражения срещу направените промени, но впоследствие са подавани жалби и искове за изясняване на спорове между тях, че ответникът отказал да подпише документи за одобряване на проекта, че е подавал жалба през 1997г. Като собственик в сградата, в която се намира ателието, Х. има възможност да извършва законни действия за защита на правата си, когато счита, че са нарушени, чрез жалби, възражения, искове, това поведение не притежава противоправен елемент и е недопустимо да се вмени във вина като противоправно поведение или злоупотреба с права възможността на гражданина да защитава правата си пред надлежните органи, дори при проверката да се окаже, че не е налице нарушение на правата му. От друга страна, не е налице и причинена вреда, тъй като няма данни поведението на ответника да е повлияло на невъзможността ищцата да отдава под наем ателието си. Установено е, че за период от 7 години в ателието са живели под наем две лица на семейни начала, че към края на наемните отношения е имало проблеми с водоснабдяването, поради което наемните отношения са били прекратени. Не е установено тези факти да са в причинна връзка с жалбите и възраженията на ответника, още повече, че в помещението по проект не е била предвидена В и К инсталация.
В изложението на И. Н.Н. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. действията на деликвента по неотстраняване, недопускане за отстраняване, възпрепятстване за отстраняване на извършени от него отклонения /нарушения, изменения/ спрямо предвиденото в одобрените строителни книжа, изразяващо се в спиране на водоподаването към обект на увредения чрез действия на деликвента, обуславят ли наличието на противоправно негово поведение; 2. може ли съдът да определи по своя преценка размерът на причинените вреди съгласно чл.162 пр.1 ГПК или за определянето им е задължително да бъде изслушано заключение на вещо лице, в последната хипотеза следва ли съдът задължително да назначи служебно вещо лице на основание чл.195 ал.1 пр.2 ГПК, когато никоя от страните не е поискала назначаване, по които въпроси липсвала съдебна практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидената в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По първия поставен от касаторката в изложението й въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като в атакуваното решение няма формиран извод, обусловил изхода на спора, основан на преценка на сочените във въпроса обстоятелства – неотстраняване, недопускане за отстраняване, възпрепятстване за отстраняване на извършени от ответника изменения спрямо предвиденото в одобрените строителни книжа, изразяващо се в спиране на водоподаването към процесното ателие. Ето защо въпросът е неотносим в случая и произнасянето по него не би било от значение за делото, следователно той не удовлетворява основното изискване по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Няма произнасяне от въззивния съд и по втория релевиран от касаторката процесуалноправен въпрос. Той не е от значение за изхода на спора по делото и тъй като решаващите изводи в атакуваното решение са, че липсват елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД противоправно поведение на ответника, вреда и причинна връзка между тях, при което поставеният въпрос за начина на определяне на размера на вредата е абсолютно неотносим.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 300лв. разноски /адвокатски хонорар/ за настоящата инстанция по договор за правна помощ от 10.ІІ.2014г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, V въззивен състав, № 581 от 11.ХІ.2013г. по гр.д № 1007/2013г.
ОСЪЖДА И. Н. Н. от [населено място] да заплати на К. А. Х. от с.гр. 300лв разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: