ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 92
[населено място], 21.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 328/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], против определение № 447/27.11.2017 г. по в.ч.т.д. № 317/2017 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено определение № 956 от 02.10.2017 г. на Окръжен съд Бургас, І г.о. по т.д. № 453/2012 г. С последното са оставени без разглеждане, поради недопустимост, депозираните молби от настоящия жалбоподател, обявен за купувач на група активи, с протокол по чл.718 ТЗ, в производството по несъстоятелност, по т.д. № 453/2012 г. на Окръжен съд Бургас, с които молби е направено искане за продължаване на срока за заплащане на цената на активите, с 30 дни. Съдът е приел, като се е позовал на чл.718, ал. 4 ТЗ, че срокът за заплащане на цената, в процесния случай, не може да бъде по-дълъг от 60 дни от датата на избор на купувач, която е 13.07.2017 г.. Според окръжния съд, във фазата, в която се намира производството по несъстоятелност на [фирма] – в несъстоятелност, е неприложима разпоредбата на чл.621 ТЗ и съдът не разполага с правомощия за удължаване на срока по чл.718 ал. 4 ТЗ, който е изрично лимитиран – до 60 дни. Въззивният съд е потвърдил решаващите мотиви на първоинстанционното определение. Освен това, апелативният съд е приел, че неговото определение е окончателно и не подлежи на обжалване. Касаторът поддържа, като се позовава на т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, че касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва при разглеждането по същество на подадената касационна жалба.В подадената жалба се излагат и твърдения за очевидна неправилност на определението на апелативния съд.
Ответната страна – адвокат М. В. – синдик на „А. 94“, АД – в несъстоятелност, оспорва частната касационна жалба, като счита, че същата е недопустима ,в евентуалност – неоснователна и излага подробни съображения в депозирания пред съда отговор.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Същият, обаче, не подлежи на самостоятелно обжалване поради следните съображения:
Редът и условията за обжалване на решенията и определенията, постановени от окръжните съдилища в производство по несъстоятелност, са уредени в специалната разпоредба на чл.613а ТЗ. В чл.613а ал. 1 ТЗ са посочени изчерпателно актовете, които могат да бъдат обжалвани по общия ред на ГПК.Това изброяване не включва актовете на съда по несъстоятелността по чл.718 ТЗ, която разпоредба урежда реда за продажба на вещи от масата на несъстоятелността чрез пряко договаряне или посредник. Чл.613а ал.3 ТЗ императивно определя двуинстанционен контрол на актовете на съда по несъстоятелност , извън тези, които подлежат на обжалване по чл.613а ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Съдебната практика е непротиворечива, че определенията на съда по несъстоятелността трябва да попадат в кръга на тези , посочени в чл.274 ал. 1 ГПК, за да подлежат на обжалване в хипотезата на чл.613а ал.3 ТЗ пред апелативен съд, т. е. определението на окръжния съд в производството по несъстоятелност следва да бъде или преграждащо за развитието на производството по несъстоятелност или изрично законът да сочи неговата обжалваемост. Произнасянето относно срока за заплащане на цената по продажба по реда на чл.718 ТЗ не е преграждащо за развитието на производството по несъстоятелност,нито е предвидена изричната му обжалваемост. Определението на Бургаски Окръжен съд е преграждащо единствено спрямо търсеното от страната произнасяне по молбата за продължаване на срока – оставена без разглеждане. Независимо кой преграждащ ефект би бил съобразен, обаче, произнасянето на апелативния съд / в първата хипотеза явяващо се недопустимо / не подлежи на последващ контрол, предвид императивно уредения двуинстанционен режим на обжалване определенията в производството по несъстоятелност, извън тези по чл.613а ал.1 ТЗ, съгласно ал.3 на същата норма. Подлежи на обжалване само крайният акт на продажбата, а именно постановлението на съда за възлагане на вещта /чл. 717з ал. 3 ТЗ/, какъвто не е обжалваният пред Апелативен съд Бургас акт на Окръжен съд Бургас.Дори да се приеме,че въззивният съд е постановил недопустимо определение – съобразявайки липсата на преграждащ за развитието на производството по несъстоятелност ефект на определението на Окръжен съд Бургас / извън преграждащия за разглеждане на конкретната молба действителен такъв / – то тази недопустимост сама по себе си не е от естество да предопредели допустимост на настоящото касационно обжалване, предвид чл.613а ал.3 ТЗ.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място], против определение № 447/27.11.2017 г. по в.ч.т.д. № 317/2017 г. на Апелативен съд Бургас.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяване на страната, с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :