O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 28.02.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3323 /2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо. № 7481/25.06.2019 г. подадена от „Илия Мончев“ ЕООД представлявано от М. Д. чрез адвокат И. А. от АК – П. против Решение № 170/24.04.2019 г. по въззивно гр. дело № 98/2019 г. на Окръжен съд – Плевен.
С посоченото решение окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил като процесуално недопустимо Решение № 1972/14.12.2018 г. постановено по гр.д. № 9480/2017 г. на Районен съд – Плевен и е прекратил производството по делото.
За да обезсили решението на първата инстанция решаващия съд е приел, че въпреки даваните от първоинстанционния съд указания (разпореждания от 03.01.2018 г. и 23.02.2018 г.) ищецът не е поправил констатираните нередовности и първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Въззивният съд приема, че в случая с исковата молба се претендира установяване право на собственост и предаване на владението върху имоти, които по фактическите твърдения на ищеца изложени в обстоятелствената част на исковата молба (останали непроменени в следващите уточнителни молби) не съществуват и според решаващия съд не е налице предмет на исковото производство.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 2 ГПК като очевидно неправилно, с довод че решаващият съд се е произнесъл в нарушение на закона, а съдебният акт е явно необоснован с оглед нарушените правила на формалната логика.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпило писмено становище от ответникa по касацията „Нармаг“ ООД чрез адв. М. К. от АК – П., в което са изложени съображения за липса на визираните в касационната жалба основания за допускане до касационно обжалване. Претендират се разноски по делото в размер на 4 811,24 лв. по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК (л.13), фактура № 0000000341(л. 14), преводно нареждане от 26.08.2019 г.(л. 15) и Договор за правна защита и съдействие от 26.08.2019 г.(л.16).
Съставът на ВКС – второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал. 3 ГПК намира:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт – решение по иск за собственост.
След преценка на посочените с изложението основания за допускане на касационното обжалване, настоящия състав на ВКС намира:
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на релевираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Очевидната неправилност като общо основание за допускане на касационното обжалване не налага безусловно формулиране от страна на касатора, както в жалбата така и в изложението към нея, на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, поради което и селекцията на касационния съд в случая е извън приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК.
Доводът на касатора, че въззивното решение е очевидно неправилно по см. на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде споделен.
Очевидна неправилност по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК като основание за преценка при евентуално служебно допускане на касационното обжалване е налице в хипотезите, когато в производството по селекция касационният съд констатира такова процесуално нарушение на правилата на въззивно обжалване и/или при постановяване на въззивното решение, които препятстват принципното съществуване на обжалвания въззивен съдебен акт. От посочената категория може да бъде направена констатацията за грубо нарушение на общите принципи на правото, на императивна материално-правна норма или на процесуални правила, гарантиращи на страната правото на справедлив съдебен процес.
Очевидната неправилност, като основание или като общ критерий за селекция на касационната жалба, се обуславя от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
В конкретния случай, следва се приеме, че обжалваното въззивно решение сочи на явен порок, обусловен от извода на решаващия съд, за противоречие между фактически твърдения и петитум на исковата молба, поради обстоятелството, че самостоятелните обектите, обособени на четвъртия (надземен) етаж – трети надпартерен етаж, предмет на публичната продан не съществуват, тъй като не отговарят на обектите по екзекутивния план на сградата, нито на уредените по договора за суперфиция обекти, респ. по договора за доброволна ипотека поради което не може да се приеме, че е налице идентичност с претендираните като собствени на това основание обекти.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи заплащане на пропорционална ДТ от 2 % върху цената на иска или ДТ равна на тази платена за въззивно обжалване – т. е дължи заплащането по сметка на ВКС на сума в размер на 953.97 лв. (деветстотин петдесет и три и 0.97 лв.), в седмичен срок от съобщението до страната. При незаплащане на дължимата пропорционална такса, касационното производство подлежи на прекратяване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 7481/25.06.2019 г. подадена от „Илия Мончев“ ЕООД чрез адвокат И. А. от АК – П. против Решение № 170/24.04.2019 г. по въззивно гр. дело № 98/2019 г. на Окръжен съд – Плевен.
УКАЗВА на касатора – търговско дружество „Илия Мончев“ ЕООД представлявано от М. Д. и процесуалния представител адв. И. А. от АК – П., задължението за заплащане на дължимата пропорционална ДТ по сметка ВКС в размер на сумата от 953.97 лв. (деветстотин петдесет и три и 0.97 лв.), в седмичен срок от съобщението до страната. При незаплащане на дължимата пропорционална такса, касационното производство подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.05.2020 година , 9 часа а която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК- чрез публикация в Държавен вестник.
Препис от настоящото определение , с дадените указания да се изпрати на касатора , на адреса на управление на дружеството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :