О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 17.02. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ……………………….……. и с участието на прокурора…….……….………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 904 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 21663 от 18.ІІ.2019 г. на А. Т. Б. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против въззивното решение № 100/7.І.2019 г. на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, постановено по гр. дело № 16677/2017 г., с което – като неоснователни – са били отхвърлени неговите два обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 421, ал. 1 ТЗ, предявени срещу ответната „Инвестбанк” АД-С., чиито предмет е било осъждането й да му заплати сума в размер на 11 032 евро – като главница по договор за срочен депозит VIP от 14.ІХ.2011 г., сключен между кредитната институция и наследодателя му П. А. Б. /поч. на 30.V.2014 г./, както и за осъждането на банката да заплати на ищеца настоящ касатор сума в размер на 598.60 евро, представляваща уговорената възнаградителна лихва върху сумата на този VIP-депозит.
Оплакванията на касатора Б. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който неговите два обективно кумулативно съединени осъдителни иска срещу ответната „Инвестбанк” АД да бъдат уважени, вкл. ведно с присъждане на всички направени от него за трите инстанции разноски, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Инвокиран е довод, че: „с решението си въззивният съд изкуствено създава абсурдна правна ситуация, при която правоимащо лице не би могло по никакъв начин не само да упражни, но и да защити правата си, валидно възникнали по силата на завещателно разпореждане”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й Б. обосновава приложно поле на касационния контрол както с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в девет, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, по следните два процесуално- и материалноправни въпроса:
1./ „Допустимо ле е изводите на съда да се градят върху непредставено по делото писмено доказателство?”;
2./ „Има ли заветът (частното завещание) пряк транслативен ефект по отношение на конкретно завещаното имущество?”;
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Инвестбанк” АД-С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване, както и за присъждането на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 1 200 лв. /с вкл. ДДС/. Инвокирани са доводи, че ищецът А. Б. не е от кръга на наследниците на починалия П. Б., както и че завещателят е единственото лице, което може да установи, че има грешки при записването на изразената от него воля.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на А. Т. Б. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
За да отмени решението на първостепенния съд и да отхвърли и двата предявени от А. Т. Б. срещу „Инвестбанк” АД в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни иска с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 421, ал. 1 ТЗ, чиито предмет е било присъждането на суми в размер на 11 032 евро и съответно – на 698.60 евро, въззивната инстанция е приела, че банковият паричен влог е двустранен, формален, реален и възмезден договор, тъй като неговото сключване настъпва с реалното влагане на парите по сметката на влогодателя и сделката има транслативен ефект, понеже от същия релевантен момент собствеността върху паричните средства преминава върху банката, т.е. влогът е от вида неправилен: защото произтичащите от него задължения на кредитната институция са за връщане на влогодателя на същата сума във валута и размер, както и на уговорената лихва. В обема на тези задължения се включва и това, при смърт на титуляра на влога, да бъде изплатена на неговите наследници сума в размер, съответстващ на дела, който всеки от сънаследниците притежава по закон. В тази връзка решаващият правен извод на СГС е бил, че ответната „Инвестбанк” АД следва да изплати сумите по VIP-влога на наследниците по закон на титуляра П. А. Б., „а видно от представеното по делото удостоверение за наследници на същия”, ищецът не е от кръга на наследниците му по закон и, след като не е материалноправно легитимиран да предяви исковете на горепосоченото правно основание, същите следва да се отхвърлят – като неоснователни.
Обжалваното въззивно решение на СГС е очевидно неправилно: предвид наличието на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Единственото приобщено по съответния състезателен ред писмено доказателство, имащо характера на акт, издаден на основание чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, отнасящ се до родството между покойния П. А. Б. и настоящия касатор Б., е това с изх. № 15328/22.VІ.2015 г. на община Пловдив, Р-н 5 „Ю.”, означено като : „Удостоверение за съпруг/а/ и родствени връзки” (т.е. Приложение № 6 към Наредбата). От този официален документ, с изрично предназначение „да доказва и съществуващо родство по съребрена линия”, е видно обстоятелството, че завещателят П. А. Б. е син на сестрата на бабата на заветника Б. /по майчина линия/, а при забележката на длъжностното лице, че първият е починал на датата 30.V.2014 г., на 80-годишна възраст, със семейно положение неженен и без наследници по права възходяща и низходяща линии, както и при починали преди него братя и сестри, логическият извод, който въззивната инстанция е пропуснала да направи, е че настоящият касатор е едновременно и законен наследник на завещателя си. Това следва от логическото положение, че като „син на сестрата на бабата” на касатора, този завещател се явява първи братовчед на майката на заветника, т.е. двамата с нея са роднини по съребрена линия от ІV-та степен. Тогава родството между Б. и Б. е също по съребрена линия, но от по-далечната – пета степен, е очевидно от следната схема:
общ н-тел на две сестри
Т. Дж. С. Дж.
Д. Б.
М. П. А..
Б. Б.
А. Т.
Б.
Съгласно чл. 9, ал. 4, изр. 1-во от Закона за наследството, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Следователно по делото са били налице данни, че настоящият касатор е не само заветник, но и наследник по закон на починалия на 30.V.2014 г. негов завещател П. Б..
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 100 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 7.І.2019 г., постановено по гр. дело № 16677/2017 г.
У К А З В А на касатора чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК – адв. С. Г. с кантора в [населено място], [улица], ет. VІ, офис #20А, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена по сметката на този съд допълнителна държавна такса в размер на 454.95 лв. (четиристотин петдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки), тъй както в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 904 по описа за 2019 г.